Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.
Св. Йоан Лествичник (ок. 570-603)
От 1 септември 2013 г. се оттеглям от поста главен-редактор на Първи български плувен сайт.
Личната история
Започнах от пълна нула. Нямах и една стотинка, не притежавах компютър, никой не беше чувал за мене и аз самият не знаех какво точно искам. Работих като вол на угарна нива. За 11 години написах над 2500 статии и 2 книги. Първите години нямаше нищо насреща, а зид слепен с хоросана на злобата и пренебрежението. Аз обаче съм шоп, а шопите никога не се предават. Поемах коварни удари от врагове, но приятели ми подаваха ръка в най-тежките моменти. Падах и ставах. Общувах ежедневно с шутове, герои,плебеи, принцове, глупаци и гении. Шетах по Българско и по Европата. Срещнах се с велики плувни хора, които ме приеха като равен, а техните изумителни познания и чист като сълза морал ме изпълваха с потрес и благоволение. Опитвах се да обединявам и да съм обективен, но не винаги се получаваше. Какво ли не ми мина през главата… Мълчанието обаче бе като бункер, а аз стрелях по него с ластик от кюлоти. Шляпах с галоши в открития космос. Идеше ми да хвърля капата.
После стана като в приказките. За една нощ бях изстрелян нависоко. Станах много известен и то без да съм го искал. Разбрах го след като непознато щрепелаче ме пресрещна на басейн „Спартак” и ми каза: „Чичо Иване, много ти се моля, пусни нещо за Мишо Фелпс!” Стана страшно. Всеки ме дърпаше за да си излее мъката и ме „удавяше” с информация. Получавах понякога по 15–ина мейла на ден. Родните водняци ми споделяха скришом на ухо най-съкровените си тайни. Събрах материал за написването на плувен роман с размерите на „Клетниците”. Може би някой ден ще го напиша. Лепнаха ми прозвищата „комуникатора” и „синия лорд”. Станах кореспондент на ЛЕН и ФИНА за България. В наши дни всички ми се пишат приятели. Преди 10 години обаче всички ми се подиграваха. Не мога да го забравя. В чужбина ме признаха повсеместно и най-популярната плувна медия в ЮИЕ написа за моята скромна особа, че „съм балкански плувен гигант, познат широм света”. Наистина чужденците прекаляват с хвалбите и суперлативите за мен и ми става крайно неудобно.
Сам нямаше да мога да направя обаче нищо. Всъщност грандиозната successstory на ПБПС е общобългарско плувно дело. Историята на успеха е чудо защото типичните български плувци са индивидуалисти и нищо не начеват ако не чуят шумолене на банкноти, смятат идеализма за нещо по-лошо и от чумата, никога не благодарят даже и за най-малката услуга и по-скоро ще умрат отколкото да признаят, че някой е по-добър от тях в каквото и да е. Изумително, невероятно, смайващо чудо е как ПБПС успя да оцелее, да се наложи и да се развие в такава среда, по-лоша и от бойното поле край Дойран.
Спечелена война
Загубих много битки, но спечелих войната. Първи български плувен сайт набра чудовищна инерция и вече не може да бъде спрян от никого и от нищо. Той се утвърди като най-популярната и най-авторитетната спортна медия на България в сферата на плувните спортове. Чете се и на Балканите и в САЩ.
ПБПС се нуждае от нови, свежи и различни гласове и пера, които да му вдъхнат ново начало. Сигурен съм, че учениците ще надминат учителя.
Ще продължа да помагам, няма да скъсвам със сайта. Ще използвам и занапред известността, контактите и познанията си за благото на медията на плувците.
Велика чест и осъществена мечта
За мен бе велика чест и истинско удоволствие да бъда начело на сайта в продължение на 11 години. Изпълних дълга си пред славното българско спортно плуване, осеяло родните земи с легенди и титани като Теню, Емата, Папата, бате Тони, бате Гришо, Замората и Мукаши.
Започнах сам на 8 юни 2002 година, когато ПБПС имаше 2 посещения дневно. Оставям го на 1 септември 2013 г. с няколкосътрудници, десетки помагачи и хиляди приятели с 12-13 000 хита за 24 часа. Звездният час бе по времето на световното в Барселона това лято – 119 публикувани материали и няколко десетки хиляди посещения на ден от целия свят.
Успях да реализирам с помощта на мнозина бляна на четири поколения родни плувци за създаване на плувна медия от мейнстрийма. Видях с очите си осъществена личната си и българската плувна мечта, и то преди да умра. Какво повече мога да искам от живота?
Благодарност и попътен вятър
Благодаря на всички, които ми помагаха и обичаха през годините. Благодаря и на тези, които ми пречеха и мразеха. Знам, че нямаше да постигна историческия успех на сайта нито без едните, нито без другите. Обичта те кара да обичаш, омразата – да мразиш. Изказвам специални благодарности на Горан Рашула и Николай Кръстев.
Желая попътен вятър на новия главен-редактор – Василен Димитров.
Боже, пази медията на плувците!