Чудото Мейлутите строши световния рекорд на 100 м бруст (91)

Снимка: Анико Ковач
   
Днес по време на полуфиналните плувания от СП в Барселона литовката Рута Мейлутите строши световния рекорд на 100 м бруст с време 1:04.35 минути. Световните агенции вече разпространиха с гриф флаш новината, а специализираните плувните сайтове от мейн-стрийма се надпреварват да правят портрети на девойката-чудо.
 
Ние няма да се занимаваме с това кога и къде и родена Рута, кой е нейният първи треньор, каква музика харесва, яде ли сьомга за вечеря, обича ли да чете романите за очилатия магьосник Хари Потър, каква иска да стане след 20 години – това го пише навсякъде малко или повече добре описано, в зависимост от майсторството и мотивацията на писача.
 
Ще се опитаме да дадем отговор на други въпроси – защо и как Мейлутите стана световна рекордьорка на бруст.  
 
Да започнем малко по-отдалече. Имам една позната литовка – браншистка, много осведомена за плуването в родната й Литва, и не само. Виждаме се на големи плувни форуми в странство. Надълго и на широко съм я разпитвал за организацията и управлението на плувния спорт в Литва. Интересното е, че си говорим на руски, аз бъркам падежите, тя бърка думите, но се разбираме. Естествено не мога да кажа тънкостите и тайните, но буквално с две думи – управлението и организацията на плуването в прибалтийската държава не е по-добро от това в България. Даже в някои отношения е по-зле и от при нас. Значи не е това причината за рекорда на Рута. За успехите на Рута литовската плувна система няма почти никакви заслуги, освен че тя започва да плува доста рано на 7 години.    
 
Има една особеност тука. Каквото е за българите Германия като гурбетчийска държава, това е за литовците Великобритания. Българите (типичните) мечтаят да работят в околностите на Мюнхен, да печелят по 5000 евро на месец и да пият пенлива светла бира, а литовците (неистово) се стремят към голям Лондон и мечтаят за същите пари, но в паунди и да пият пенлива тъмна бира.
 
В тази връзка Рута от малка остава без майка и отива на 13-години при баща си и братята си, които живеят и работят в Плимут (Обединеното кралство).   
 
Нейните най-близки схващат, че тя има голям плувен талант и я записват в колежа на Плимут. Неин треньор става крайна амбициозният Джон Руд и литовката бива включена в Plymouth Leander Swimming Club. Който е изучавал системата на управление и организация на британското спортно плуване знае с какво се отличава то. Не може да се напише с две думи, но съвсем, съвсем накратко – британското колежанско спортно плуване се крепи на три кита – желязна дисциплина, фамозно стратегическо планиране, бихевиористки модел за мотивация – стимул – реакция.
 
Успехите не закъсняват – и затова днес на 30 юли 2013 г. след Христа Рута Мейлутите стана световна рекордьорка на 100 м бруст.
 
Да обобщим. Първо, голям талант, второ, отива във Великобритания, трето – попада на треньор, четвърто бива чудесно мотивирана. Изглежда фасулско на теория, ама я се опитайте да го направите на практика.
 
Възможно ли е успехът на Рута да се повтори от Ганка или Пенка? Ще ви учудя с отговора. Да, възможно е. Вероятно някъде в Западните Родопи или в Шоплука расте нашата Рута Мейлутите. Тя е някъде покрай нас, но ние не можем да я видим. Нямаме пари, скрининг-методи и системи за да я идентифицираме. Ако искаме да са класираме на по-предно място от 20-то място на световно обаче нашата Пенка или Ганка трябва да бъде намерена и отведена да тренира в подходящата държава. Засега не виждам друг начин.       

 

Вашият коментар