Лъчезар Шумков подобри рекорда на 100 ярда на университета си
С четири титли и общо пет отличия Лъчезар Шумков беше една от звездите на държавния плувен шампионат на столичния басейн „Диана”. Състезателят на ПК „Люлин” триумфира на 50, 100, 200 м бруст, 200 м съчетано, а на 400 м съчетано стана трети. Възпитаникът на Димитър Виденов не остави шанс на младите си конкуренти, които тайно се надяваха той да пропусне първенството, заради следването си в САЩ. Роденият през 1992 година студент на университета в Кънектикът обаче беше гладен за победи и го доказа на първия от черноморските маратони „Месембрия” – от Св. Влас до Несебър.
Шумков, който има във визитката си и полуфинал от Първите младежки олимпийски игри в Сингапур, както и участия на европейски първенства, анализира пред Първи български плувен сайт сезона си и намеренията си за следващия.
Шумков, който има във визитката си и полуфинал от Първите младежки олимпийски игри в Сингапур, както и участия на европейски първенства, анализира пред Първи български плувен сайт сезона си и намеренията си за следващия.
Шампионът на ПК „Люлин” Лъчезар Шумков: Подобрих рекорд на университета в Кънектикът без заостряне!
– Лъчо, честит трофей от маратона в Несебър. Това е петата ти титла и общо шесто отличие само за два месеца престой в България! Знаеш ли, че петете ти медала са рекорд за ПК „Люлин” – клуб, който на републиканското само с двама състезатели взе общо 6 приза.
– Благодаря! Треньорът ми Димитър Виденов е печелил също 4 златни медала от едно първенство, но май на общо 5 индивидуални. Много исках да мина това постижение. Благодарение на него и на Галя Стоянова ПК „Люлин” имаше сто процентова успеваемост – от шест старта, шест медала. От средата на 90-те години на миналия век столичният клуб не е имал толкова успешно републиканско първенство.
– Имаше вариант да участваш и на Универсиадата в Казан. Защо не се получи?
– Да, имаше малка възможност да участвам на тазгодишната Универсиада, но много бяха неизвестните и решихме с треньора ми Димитър Виденов да водим подготовка за републиканското. Надявам се всичко да е наред, да вървят добре тренировките и на следващата Универсиада да участвам и да дам добри резултати.
– Доволен ли си от изминалия сезон или имаше потенциал за още?
– Като цяло съм много доволен от целия сезон. Тренировките вървяха по план от самото начало. Имаше и по-голяма конкуренция в отбора и съответно се тренираше повече. На всички състезания се представих доста добре, дори рекордът на университета на 100 ярда бруст го направих без да съм заострял и почивал на тяхното национално първенство през декември.
През ноември и след Нова година до март месец почти всяка седмица имаме състезание срещу друг университет. На тези надпревари не използваме дори и така наречените фастскини. Последното състезание е среща между няколко университета, която се провежда в идентичен формат с главното състезание, което е между всички университети в конференцията. За този турнир се почива не повече от два дена. Всички тези битки са изпълнени с голяма емоция. От тях зависи дали сезонът ще е успешен.
За мен сред най-впечатляващите дуели е този с Уест Пойнт (Военната академия на САЩ б.а.) – страшно оспорван е винаги и победителят във всяка дисциплина се решава на стотни от секундата. Това състезание е едно от най-емоционалните и напрегнати двустранни срещи.
За мен сред най-впечатляващите дуели е този с Уест Пойнт (Военната академия на САЩ б.а.) – страшно оспорван е винаги и победителят във всяка дисциплина се решава на стотни от секундата. Това състезание е едно от най-емоционалните и напрегнати двустранни срещи.
С треньора си Димитър Виденов по време на последния държавен шампионат на басейн „Диана”
– Засичаш ли други българи по състезанията?
– Няколко пъти съм се засичал с Мишо Александров и най-вероятно догодина ще имаме състезание с университета на Нина Рангелова (Южния методистки в Тексас).
– Други българи в университета на Кънектикът има ли?
– Не съм срещнал нито един друг българин, но дочух, че има една преподавателка по испански език, която е нашенка.
– Каква е твоята специалност?
– Следвам компютърни науки. Изучават се няколко математики и малко физика, също така съм задължен да взимам и общо образователни предмети. Не е много лесна тази дисциплина, но за сметка на това е интересна и постоянно изникват нови и нови неща.
Самият университет на Кънектикът се намира в града Сторс. Общежитията са много поддържани и има няколко стола, където да се храним. Можем да го правим почти по всяко време и да похапваме колкото искаме. Достатъчно е да се чекираме с електронните си карти. Всички съоръжения и сгради са на близко и не е нужно да имаш кола в кампуса.
– Опиши организацията в клуба?
– Тази година отборът ще има картотекирани над петдесет състезателя, включително и скачачите във вода. Има представители от цял свят, но са предимно американци и канадци. Имаме трима треньори и един за заниманията на „сухо”. Старши треньорът отговаря за общите тренировки и за тренировките по стил. Другите двама са съответно за спринтьорите и тези, които плуват по-дългите дистанции. Подготовката е насочена изцяло за състезанието на конференцията и NCAA (Националното колежанско първенство за аматьори – б. а.), които са почти едно след друго.
– Откъде идва прякорът на отбора?
– Прякорът на отбора „Хъскитата” идва от 1934 година, когато от земеделски университет, учебното заведение е превърнато в щатски колеж, а учениците гласуват куче от породата хъски да стане талисман на университета.
– Кое е първото, което ти прави впечатление между родното и щатското плуване при всяко твое завръщане в България?
– Много малко състезатели продължават сериозно да плуват у нас след 19-20 годишна възраст.
– С какво първо се захващаш, след като приключи състезателния сезон?
– Търся турнири в други страни и започвам да тренирам за следващия сезон, ха-ха! Отивам да се видя с моите приятели за по-дълго, да отида на море или някъде другаде и да наруша режима за няколко дни.
С отбора на Кънектикът, последният вдясно
Снимки: Делян Господинов и личен архив