Аниел напуска Франция
Днес плувната новина на деня бе съобщена от авторитетната френска спортна медия „Л’Eкип”. С едно изречение – 1) олимпийският шампион по плуване Яник Аниел напуска Франция и 2) отива да тренира при треньора на Фелпс – Боб Боумън (второто не е категорично потвърдено). Съобщена е лично от Фабрис Пелерен – треньорът на френската плувна звезда. Пелерен казва дословно: „Всичко продължи няколко секунди. Той (Аниел – б.а.) ми каза, че иска да намали темпото и да преуспее. Точно това каза. Това се неговите думи. Сценарият не е нов. Всъщност това си е класика. Видяхме и другите – Лор Маноду например. Едно и също време, същия подход. Не съм изненадан. Подготвен съм за всичко. Не съм разочарован, но не ми е и приятно.”
Вероятно французинът ще отиде да плува в САЩ при Боб Боумън. Това обаче не е потвърдено официално. Не ни е известно до момента да има и изявление на самия Боб Боумън.
Да, раздялата между Пелерен и Аниел е факт. Това лято обаче е световното в Барселона, а Аниел вече заяви, че иска да стане и първенец на света на четири дължини свободен стил в голям басейн. Не е нужно да си голям експерт за да дадеш мнение, че това едва ли ще се случи, но знае ли човек…
Странно, но Янек Аниел не е харесван от мнозинството от българските плувци. Разговаряли сме лично с десетки наши за него и приблизително на 75% не им е по сърце. Повечето го наричат „Франсето”. Камий Мюфа нашите обаче я харесват. Това не може да го обясни никой рационално. Вероятно става дума за ирационална детерминираност. Няма никакво съмнение обаче, че Аниел е могъщ плувец. Един от най-големите в света към настоящия момент.
Често сме били свидетели и в България на подобни раздели. Те са много тежки, не бива да го крием, свързани са с тежки емоционални изживявания, като правило и от двете страни. Обикновено и треньорът, и плувецът имат право – това е от тези случаи в живота, които не можещ категорично да кажеш кой крив, кой прав, ако изобщо имаш това морално право да казваш от страни – ти пък кой си да даваш оценки? С насълзени очи и с печал в душата треньори са ни споделяли, че са отгледали даден плувец от невръстен хлапак (повечето са го научили и да плува), а той ги „предавал”, „измамвал” и „разбивал”. Истинска драма за треньорското сърце. Често в България се намесват и родителите – и настава истинска каша от най-разбъркано естество. От друга страна пък, и в решението на плувците има резон. Те не са крепостни селяни и имат право на избор – на нов треньор, на нов град, на нова държава. Плувците имат човешки и спортни права, които никой не може да им отнеме – а и така е редно. Те по морал и по закон притежават свободна воля. Сложен, дяволски сложен казус е раздялата.