През изтеклия уикенд 27-28 април 2013 г. малко незабелязано и без много шум се проведе плувния традиционен турнир в гр. Козлодуй за деца родени от 2003-2004 г. и 2005 г. и по-малки. В патакламата на Солунския шампионат, ветеранския турнир и отминалата Балканиада, Козлодуйският плувен празник за малките плувчета беше проведен блестящо, изпипано, с опит и вглеждане в подробностите. Плувните клубове, които участваха бяха: „Траяна” Ст.Загора, „Младост” Пловдив (2 отбора), „Ботев” Враца, „Атомик” Козлодуй и „Дамини-ЛВ” София. Децата наброяваха малко под сто състезатели и състезателки, дисциплините – петдесетачки от всеки стил (за малките 25 м делфин) и 4 по 50 смесена и кроулова щафета.
Какво правеше впечатление от отминалия плувен празник – дреболиите не бяха претупани или пропуснати, като при някой републикански, ученически и други турнири! Примери:
Медалчетата бяха перфектно изработени от метал, а не от пластмаса, с дата, място и име на турнира. Имаше купа за най-добре представилия се отбор. Басейнът беше в отлично състояние, водата беше бистра като от планински извор (нещо, което рядко се среща из малките басейни в провинцията), всичко около басейна беше чистичко, подредено и готово за събитието. Подготвени бяха места с табелки за различните отбори и зрители. Предварително бяха посочени места и хотели с хапване на умерени цени. Имаше съдии там където беше нужно, стараеха се и дори декласираха при по-големите дечица и по-сгафилите щафети, всеки юнак и девойка накрая получи торбичка с подаръци, фланелка, лакомства и грамота за участие. Проявяваше се творчество и разбиране – при щафетите се сглоби сборна щафета от по-малките отбори, само и само децата да добиват опит и в тази страна на плуването. Имаше награди за най-малките участници. Стартовият лист беше в папчица и организаторите ти го носят на крака. Никой не те гони да се събуваш или да шляпаш с калцуни, все едно си в хирургия. Видео камера документираше всеки старт. Млади момчета пускаха музичка и оформяха фона на състезанието. Резултатите се разпечатваха минутка след края на дисциплината и се залепваха където трябва. Имаше подиум за награждаване, медали за отличилите се треньори на водещите отбори. Състоя се откриване и закриване на турнира. Дори всеки отбор получи цял стенен часовник с логото на „Първа Атомна”.
Тука стигаме до подкрепата на така наречения генерален спонсор, в случая „Първа Атомна” (нашата АЕЦ) и община Козлодуй. Основната причина за превъзходния турнир и прекрасния басейн е именно тази, че ги има тези два подкрепящи „бастуна”, ще ги нарека. Когато единият от тези бастуни го няма – турнира, държавното първенство или федерация, дори олимпиада или световен форум куца и крета и работата не става доизпипана. Пример – Община София не подкрепя почти нищо свързано с плуването в столицата (с малки изключения) и като резултат почти няма турнири в този почти двумилионен град. Община Варна и Козлодуй – подкрепят. Резултат – има турнири, бистри и чисти басейни, и децата се радват и спортуват. Вторият „бастун” – спонсора, дава някоя и друга пара, и турнира и всичко гореописано го има, и децата остават доволни, разглеждат книжките в торбичките, остава им нещо в главата, научават какво е АЕЦ или атом и т.н. Демек рекламата работи и за двете страни! Обратният случай – повечето турнири, басейни и федерация нямат спонсор, парите си остават малко, всеки писка и недоволства, водата стои мътна, щото няма „еди какво си”, липсват награди, стипендии, безплатно плуване, по-многообразен календар, вниманието се насочва към по-големите и малките остават на „изчакване”, дали ще се откажат и кой ще го бъде и кой не и т.н. и т.н.
Тука може да се изпише един роман за безпаричието и проблемите, които следват. Когато пък има силен помагач, в лицето на фирма, голяма компания, телевизия, банка или каквото и да е нещата стават подредени, проблемите намаляват и парите се увеличават. Нагледен пример е федерацията по ски, всеки репортаж по телевизията свързан със ските (а те са доста повече от плувните репортажи) започва и свършва с: „… подкрепя федерацията по ски”, или пък почти всички ски турнири из нашите планини се подпомагат от една известна напитка.
Та Козлодуйския турнир отмина и чакаме следващия. Победителите, с малки изключения, бяха основно от „Младост” Пловдив (първи отбор) и „Траяна” Стара Загора, тези два отбора тотално доминират над останалите деца във възрастите 2003-2006 г. Звездите бяха Виктор Христов от „Траяна” с поне 4 златни медала (може да са и повече от щафетите) при по-малките и още един юнак при по-големите, но ще изчакаме резултатите за по-подробен анализ, кой, на кое и с колко е победил. Най-млад участник при момчетата се оказа Бранко Павлов от „Дамини-ЛВ”на 6 г. и едно симпатично момиченце на 5 г. , но не запомних името и отбора му.
Победителите в крайното класиране (по памет) станаха „Младост” Пловдив (1-ви отбор), след тях „Траяна” Стара Загора, 3-ти и 4-ти „Ботев” Враца или „Атомик” Козлодуй, 5-ти „Дамини-ЛВ” (но само с две бойни единици” и 6-ти „Младост” Пловдив (2-ри отбор).
Единственият лек недостатък е може би, че състезанието беше в два дни и посещаемостта е по-ограничена, но пък самият град печели от това и на практика е оправдано, ако си козлодуйчанин.
Специални благодарности за прекрасното събитие на организаторите: шефката на „Атомик” – г-жа Петя Кюланова, г-н Панов, треньорката Нина Маринова и всички останали ентусиасти и съдии.