Българите са шампиони на 4х100 м смесена щафета и ликуват
Снимка: Фейсбук
Статуквото е потвърдено
Преди четири часа завърши Балканиадата по плуване за младежи и девойки в Лариса (Гърция). Точното време да формулираме изводи след надпреварата в главния град на областта Тесалия.
1. Балканиадата в общи линии потвърди статуквото. Гърция е номер едно, Турция е номер две, а три държави – Сърбия, Румъния и България се борят за третото място и са горе-долу с изравнени сили. Донякъде изненада е отличното представяне на България (9 златни медали) и относително слабите резултати на румънците („само” 3 титли).
2. Като цяло нивото на младежкото балканско плуване не е високо. Балканите са плувна периферия на Европа. Това ще проличи още това лято по време на европейското първенство за младежи и девойки в Познан (Полша).
3. Интересът към младежкото балканско плуване е изключително слаб. Медиите изобщо не го отразяват. В сектора не може да се акумулира рекламен и PR интерес, нито пък да се осигурят финансови потоци за постъпателното му развитие.
Балканското спортно плуване
Продължава доминацията на Гърция, но тя не е тотална, каквато беше преди десетилетие. Няма държава в света в която след като икономика й рухне, спортът й да цъфне. Гърция не може и няма да направи изключение. Всъщност гърците са номер едно на Балканите не защото са много силни, а защото другите са слаби.
Турците видимо са в подем. Имат изключителен потенциал за развитие, най-големият в региона: огромен човешки ресурс (11 пъти по-многобройно население от българското), добър плувен мениджмънт, наливат маса пари в плуването – сключват директни договори за финансиране между тамошната плувна федерация и турското правителство. Вероятно те са балканската сила номер едно, но след години.
Сърбите плуваха малко по-долу според очакванията. Те са типичните балкански средняци. Нямат особено ярки индивидуалности, поколението им обаче се отличава с добра хомогенност. Представянето им в Лариса може да бъде окачественото с една дума като незадоволително, с оглед на факта, че не спечелиха нито един златен медал. Иначе пък станаха трети в комплексното класиране и то без нито една титла! Българите имат девет, но са чак пети. Притежават прилична плувна инфраструктура в балкански мащаб.
Румънците продължават да са в криза, даже се появиха индикации, че кризата на север от България продължава да се задълбочава. В Гърция взеха само 3 златни медали, което за техните апетити и амбиции не е добро постижение. Странно, има нещо, което ни убягва, защото Румъния е огромна страна (по балкански стандарти), има великолепни треньори и се гордее със славно плувно минало.
Българите са приятната изненада в Лариса. Никой не очакваше да плуват толкова силно. Най-вече в Родината. Имат в редиците си звезда като Георгия Кадоглу, която при благоприятно стечение на обстоятелствата може да са качи на стълбичката на победителите на всяко голямо състезание в Европа. Проблемът на българите е, че са разделени на две групи – много силни (много малка група) и средняци (много голяма група).
Босна и Херцеговина реализира напредък. Разполагат даже с единици (Бранка Вранйеш), които ако попаднат в условия над средните могат да влезнат в европейски полуфинал. В тази изтерзана земя обичат плуването и работят на добро професионално ниво.
В Черна гора спортното плуване е екзотика. Там цар е водната топка. Черногорците може и да извадят някога и някъде от ръкава някое асо пика, но като цяло те са плувен аутсайдер.
Класиране МЪЖЕ
1. Гърция – 223
2. Румъния – 159
3. България – 137
4. Турция – 124
5. Сърбия – 117
6. Босна и Херцеговина – 9
Класиране ЖЕНИ
1. Гърция – 221.5
2. Турция – 201
3. Сърбия – 130.5
4. България – 92.5
5. Румъния – 78.5
6. Босна и Херцеговина – 52
7. Черна гора – 2
Комплексно класиране МЪЖЕ+ЖЕНИ
1. Гърция – 444.5
2. Турция – 325
3. Сърбия – 247.5
4. Румъния – 237.5
5. България – 229.5
6. Босна и Херцеговина – 61
7. Черна гора – 2
Комплексно класиране по медали МЪЖЕ+ЖЕНИ
|
Държава
|
Златни
|
Сребърни
|
Бронзови
|
Общо
|
|
1. Гърция
|
21
|
16
|
27
|
44
|
|
2. България
|
9
|
4
|
6
|
19
|
|
3. Турция
|
5
|
6
|
10
|
21
|
|
4. Румъния
|
3
|
5
|
7
|
15
|
|
5. Босна и Херцеговина
|
1
|
3
|
2
|
6
|
|
6. Сърбия
|
0
|
3
|
10
|
13
|
|
7. Черна гора
|
0
|
0
|
0
|
0
|
Българското спортно плуване
Да си признаем със свити сърца очаквахме представянето на българите в Лариса. Плуванията им обаче надминаха и най-смелите ни очаквания. Нашите наистина заслужават адмирации. Поздравления!
За първи път откакто съществува Първи български плувен сайт (2002 г.) получаваме поздравления до нашите от напълно непознати хора, даже от чужденци. Действително за сефте се случва. Българите по начало не се радват на успехите на българи. Този път е различно.
Искрени думи на похвала заслужават:
Георгия Кадоглу
100 м бруст (злато) 1:13.70
200 м бруст (злато) 2:37.66
200 м съчетано (злато) 2:22.62 (н.н.р. девойки старша)
400 м съчетано (злато) не знаем резултата заради гърците
Михаел Йорданов
50 м бътерфлай (злато) 25.66
100 м бътерфлай (злато) 56.31
Петко Тороманов
50 м бруст (сребро) не знаем резултата заради гърците
100 м бруст (злато) 1:04.39 (н.н.р. младежи)
200 м бруст (злато) 2.20.00
Христо Долапчиев
50 м бруст (бронз) не знаем резултата заради гърците
100 м бруст (бронз) 1:05.89
200 м бруст (бронз) 2:23.59
Живко Месробович
100 м св. стил (сребро) 53.26
Данаил Славчев
50 м гръб (бронз) 27.90
Габриела Георгиева
50 м гръб (бронз) 31.49
200 м гръб (сребро) 2:23.63
Щафета 4х100 м смесена за младежи
Д. Славчев, П. Тороманов, М. Йорданов, Ж. Месробович (злато) 3:52.94 (н.н.р. младежи)
Щафета 4х100 м смесена за девойки
Г. Георгиева, Г. Кадоглу, В. Личовска, М. Николова (бронз) 4:32.07
Еуфорията обаче не бива да ни затваря очите за големите проблеми, които станаха особено видни след успехите в Лариса.
Успехите на Кадоглу, Йорданов и Тороманов са постигнати благодарение на конкретни неповторими обстоятелства и лични сизифовски усилия, а не са продукт на системата на българското спортно плуване и на българската плувна стратегия (има ли такава?). Георгия Кадоглу и Гергана Василева (майка и треньорка) са уникален и неповторим тандем. Михаел Йорданов и Атанас Тодоров (мениджър и треньор) са немислими другаде освен в Русе. Петко Тороманов и коравият македонец Ботко Трендафилов (треньор) пък са тема дори за роман. И Гергана, и Атанас и Ботко са големи, много големи. Много интересно е, че са безкрайно различни като характери и като хора, но са отдадени изцяло на професията си и „горят” в нея.
Решението да се изпратят само четири български девойки в Лариса беше голяма грешка. Да, вероятно другите не са особено конкурентоспособни, но една „стреляна” плувкиня струва колкото десет „нестреляни”.
Изправени сме пред голяма и съдбоносна дилема. Дали да подкрепяме няколко много талантливи, или корпус от средняци, които обаче от грозни патета могат да се превърнат в белоснежни лебеди? Парите ни са малко, преброени, а може след година и съвсем да пресъхнат.