ДЛОП по плуване за мъже, жени и младежи завърши в София

Георгия Кадоглу (Астери Вн) е най-голямата млада плувна надежда
 
Днес в София завърши ДЛОП по плуване за мъже, жени и младежи. То нагледно и фактологически показа състоянието на българското спортно плуване в най-важните му възрастови групи. Да откроим най-съществените моменти, според личната ни гледна точка.
 
1. Плувната база с която разполагаме е в много лошо състояние, да не употребим друга дума. Басейнът ветеран „Физкултурна палата” е слабо пригоден за провеждане на състезания по спортно плуване. В него е задушно, тясно, неуютно и неудобно. Проблемът обаче е още по-тревожен, защото в цяла България не разполагаме дори с един напълно пригоден 25-метров басейн за провеждане на плувни състезания съгласно стандартите на ЛЕН и ФИНА. Става дума за ХХІ век в страна членка на Европейския съюз. Вие направете собствен коментар.
 
2. Първенството беше отразено слабо от медиите от мейнстрийма. Получаваме много интересни мейл писма и съобщения по Фейса, а и разговаряхме лично с доста наши по този въпрос. Веднага да кажем – българските плувни хора изобщо не са наясно с механизмите, по които работят и функционират медиите и нямат ни най-малка представа (хал-хабер) от PR, медиен мениджмънт и медийно лобиране. Нужно е нашите да се обучат, почиракуват, да придобият практика, да установят и поддържат контакти с медии и да влезнат в дълбочина. Лично пишещият тези редове също изобщо не беше наясно преди 15-ина години за всичко това и шляпаше с галоши в открития космос. Медиите са дяволски сложен механизъм, изтъкан от противоречия.   
 
3. Потвърждава се, че нивото на българското спортно плуване продължава да спада, не с такива стремителни темпове както преди десетина година, но тенденцията отново е надолу. Ние постоянно губим конкурентоспособността си. Вероятно, ако тенденцията се съхрани, само след няколко години на Балканите ще ни изпревари и Босна и Херцеговина.          
 
4. Има клубове, които са в силен подем и такива, които вървят надолу.
 
Силен подем се забелязва например при ПСК „Черно море” Варна. Това е обусловено от комплексни фактори. Първо, традицията – това е класически български плувен клуб със славно минало. Второ, работата – моряците започнаха да работят много здраво, в буквалния смисъл на тази дума, чуваме за тях смайващи неща. Трето, духът им се промени – преди се бяха отчаяли, нямаха високи цели, днес като разговаряш с техни представители – от висш мениджмънт, до редови плувец установяваш коренна промяна – станали са много нахакани (в добрия смисъл), дори са убедени, че само след няколко години ще бъдат плувен клуб номер едно в Българско. Четвърто, базата – варненци само след година вероятно ще разполагат и с покрит 25-метров плувен басейн. Говори се за започване на градеж и на други басейни в черноморската столица. Пето, пари. Не че ги имат много (огромното мнозинство български плувни клубове вегетират финансово, а част са на ръба на фалита), но могат да намират все пак някакви средства, когато другите нямат и за шорти. Знаят как. Е, това си е тяхна тайна, няма да я разкриваме. 
 
Подем се вижда и в могъщия в миналото ЦСКА. По мое време като състезател щом до нас се появяваха плувци с червени бански с червена петолъчка на щафета направо се знаеше кой ще стане първи. Празно нямаше. Тук има обаче нещо друго. Едно време ЦСКА „засмукваше” по Закона за всеобщата военна служба де що имаше читав плувец в България. Даже злоупотребяваше, нека не го крием, дори бе понякога брутален. Днес това го няма. Младите български мъже в наши дни не са хващали и никога няма да хванат автомат и никога не са обличали и никога няма да облекат войнишка униформа. Със собствена база ЦСКА също не разполага, но върви напред като валяк. Не може да се отрече. Има само едно обяснение – причината е в човешкия фактор.                         
 
5. Най-добрите ни плувци и плувкини са се разделили някак си на два лагера (групи). Стари лъвове и млади надежди.
 
Старите са обаче в заника на кариерата си, а и плуването не може да им предложи нищо – нито безплатно обучение, нито стипендии, нито спонсори, нито слава (медиите не пишат за тях), нито пътуване в странство, не им дава професия (занаят), тепърва ако искат трябва да завършат НСА – нищо и половина на корен квадратен. Те обаче плуват от честолюбие, движи ги себедоказването, неистовата страст към успеха. Но няма да е още за дълго.
 
Има и няколко млади ужасно добри. Когато бях войник в спортната школа на „Левски” имах един приятел баш-тартор на спортната агитка на сините. Таци дебелия му викаха. Бяха го уволнили дисциплинарно от милицията защото на един мач беше гръмнал с пищов пет пъти във въздуха след победа на любимия тим. Нерде Таци дебелия, нерде българско спортно плуване ще кажете вие. Да си дойдем на думата. Питам го аз един път кой от младите футболисти на „Левски” му харесва. Той обаче не ми казва, а иначе ми ломотеше с патос по пет часа за някаква седмичка. Таци дебелия обаче нарочно не ми казваше за младоците, аз пак го питам (от малък съм си малко нахален в това отношение). Тогава Таци ми отвърна, че ще ми каже имена когато футболистите станат на 16 години и още са добри.  
 
7. Не е много ясно как най-добрите български плувци и плувкини ще се представят на идващите крайно отговорни стартове. Голяма част от тях се „негърмяни” на големи състезания в странство и не се знае как ще реагират на стрес и като им ревне тълпа от стотици гърла. Има и изключения – Георгия Кадоглу – тя натрупа огромен опит отвъд. Лично сме го изпитвали – ревът, непривичната обстановка, отговорността, буквално ти гипсират ръцете и краката. Чували сме, че други отбори тренирали и за това – в нарочни симулатори. Симулаторът възпроизвеждал ревове, свирки, дори недружелюбни викове (примерно на българите в БЮР Македония от трибуните им подвикват „цигани” и „татари”) – и състезателите се тренират.            

 

 

Вашият коментар