Както ви обещахме ПБПС ще направи кратък анализ на случилото се по време на ДЛОП по плуване за юноши и девойки старша в София, както и за цялостната ситуация около синия спорт в България. За да получим релевантна информация разговаряхме на „Спортната палата” със 70-80 човека с различен ранг, статус, положение и възраст от цяло Българско. Разбира се, можем да напишем не повече от няколко процента от споделеното с нас. Получихме обаче изключително интересна панорамна и представителна картина за дереджето на българското спортно плуване към настоящия момент – средата на март 2013-а година след Христа.
1. Силно притеснително е, че няма (липсва) общобългарска плувна визия. Никой не вижда по-далеч от собствения си клуб и своя град. Затънали в битовия и спортния хаос, покъртителната нищета и тоталното безпаричие, българските плувни хора не са споени от общобългарска плувна стратегическа цел и общобългарски плувен идеал. Почти никой не се интересува от общобългарския плувен интерес, а от клубния и от личния. Не се знаят и елементарни факти от българската плувна история – например кой е Теньо Георгиев, какво е Български народен морски сговор (БНМС) и даже коя е Антоанета Френкева.
2. Като цяло ситуацията за функциониране и развитие на българските плувни клубове се влошава. На места дори драматично. Съществува осезаема опасност за физическото оцеляване на немалка част от клубовете. Има обаче и единични изключения. Налице са два-три клуба, които почти нямат финансови проблеми. Вероятно това се дължи на техния професионален мениджмънт и благоприятно стечение на конкретни местни обстоятелствата.
3. Налице са дълбоки трансформации в същината на българското спортно плуване. Най-радикалната промяна е, че то от масов, народен спорт, постепенно започва да се превръща (почти се е превърнало) в елитарен спорт, който се упражнява (може да се упражнява) само от отделни единици, които разполагат с финансови ресурси или имат контрол върху тях. Един провинциален треньор дори ни каза, че негов колега записвал деца да плуват след като научавал какво работят родителите им. Синият спорт се преобразува пред очите ни в спорт на богатите и започва да се упражнява най-вече от горната средна класа. Малцинствата са напълно изключени (сегрегирани) от елитното плуване, живеещите в селата (селяните) също. Това нещо никога преди не го е имало в българската плувна история.
4. Като обща тенденция равнището на българското спортно плуване в международно измерение пада. Това е особено видно от ДЛОП за юноши и девойки старша, при което най-добре се открояват средносрочните тенденции. Каквито са юношите и девойките старша – такива ще бъдат мъжете и жените след няколко години. Говорим за общото ниво и конкурентоспособността на родното плуване. Тенденцията е ясна, безспорна и видима – надолу. Сравнете например българските резултати (като плътност, не най-добрите!) с резултатите на провеждащото се по същото време първенство на Сърбия в Зренянин, а това е страна на средно балканско ниво, нищо повече.
5. От друга страна пък обаче, вътрешната конкуренция в българското спортно плуване расте и то с ускорени темпове. Клубовете са относително хомогенни, станали са доста по-професионални, част от тях работят добре, приспособили са се към крайно неблагоприятната външна среда. Териториално обаче са много неравномерно разпределени по българските земи – има струпвания (клъстери) и напълно бели полета (Северозапада, Предбалкана, Краище, Странджа). Тепърва ще възникват нови плувни клубове и то много – беше ни заявено в прав текст, чакат само да посъберат някой лев, да „откъснат” готови състезатели, а и има ослушване какво ще стане след 12 май. Това е част от българската народопсихология – българинът ламти да няма господар, трудно работи в екип, не се вслушва в чуждото мнение, не желае да дели парите с другиго, смята околните за по-глупави от него.
6. Българското спортно плуване разполага с няколко единици, които са на средно европейско ниво и при щедро финансиране, добър мениджмънт и упорити и безмилостни тренировки могат да достигнат дори елитно европейско равнище. Тук обаче се изправяме пред една жестока дилема – дали да даваме пари и да се грижим за трима-четирима или да подпомагаме десет пъти по толкова талантливи плувци. Казано още по-просто – дали да даваме много пари на малко, или малко пари на много. Действително щекотливи въпроси с нееднозначен отговор. По въпроса има полярни мнения. Най-лошото е, че и двете страни имат донякъде право и ги защитават безкомпромисно. Българският плувен човек като правило е безкомпромисен, думичките отстъпление, прегрупиране, гъвкавост, изчакване му идват чужди.
7. Ожесточено се коментират новите правила за провеждане на плувни състезания в България. Няма единно преобладаващо мнение. Има както положителни, така и отрицателни виждания. Голяма част обаче от питаните от нас заявиха, че най не харесват следните неща – входните времена, липсата на финали и премахването на 50-метровите дистанции. Остават обаче с казаното. Българските плувни хора са такива – говорят по кафенета на групи, после лично на ухо, но не предприемат действия. По начало са слабо иновативни и непредприемчиви.
8. Състезателите много са израснали в професионално отношение. Даже е истинско удоволствие да разговаряш с част от тях. Вярно, пишещият тези редове го познават почти всички и даже дърпат за лакътя да му кажат нещо на ухо, но само преди 2-3 години не беше така. Е, има и такива, които изобщо не схващат страховитата мощ на медиите и това, че Първи български плувен сайт може да ги направи популярни за пет часа, но това не е наш проблем. Плувците си знаят правата, отлично са осведомени, имат що-годе професионално отношение към плуването. Започнали са да мислят много по-прагматично и главно и най-вече през призмата на личния (меркантилния) интерес. Импровизациите са изключения. Който им предложи по-добри условия за подготовка или им оферира нещо по-така без особено да се замислят биха се преместили при него. Възрастта на юношите и девойките старша е време разделно. Девойките в типичния случай са на границата на отказването – оглеждат се за университет в чужбина (това като че ли им е най-голямата мечта и не я крият, даже някои ни питат за съвет кой точно ВУЗ да изберат), подпитват за стипендии, за смяна на треньора, а някои вече си мислят за съвсем други неща – богат жених, семейство, деца, бъдеща професионална кариера. Плуването няма с абсолютно нищо с какво да ги привлече, особено българското. При юношите е доста по-различно. Те са някъде по средата на пътя. Част от най-добрите ги блазни славата, тщеславни са, искат да се пише за тях, обясняват ни разпалено неща, които са самоочевидни. Вярно, не можеш да искаш от 16-годишен младеж да мисли като 55-годишен чичо на прага на старостта, а ако е така това би било ужасно. Да не забравяме, че младите български плувци са частица от изгубеното родно поколение – генерация израсла в лъжа, разруха, нищета и мизерия. Младежите обаче са още по-сложни за мотивиране. Да не сме на мястото на треньорите им.
9. Треньорите като цяло са на добро професионално ниво. Голяма част от тях обаче са отчаяни – дълбоко, безвъзвратно и безнадеждно. Малцина от тях са обаче истински герои. Работят за по 400-600 лева от ранна сутрин до късна вечер, не се щадят, опитват се доколкото могат да поддържат прилично професионално ниво. Нямат пари, нямат условия, нямат признание, нямат бъдеще, но са запазили вярата в Бог плуване, както казва кап. Васил Дачев. Наистина имаме достойни заместници на Теньо, Папата, бате Гришо, Замората, Мукаши (Бог да ги прости!), но това все пак са единици. Продължава пагубното за българското плуване разделение между треньори-обучители и състезателни треньори. Обучителите продължават да взимат (и то в джоб) в пъти повече от треньорите, които подготвят елитни състезатели. Това е убийствена даденост за българското спортно плуване. Клубовете очевидно не могат да се справят със ситуацията. Все едно асистент в университет да ходи един път в седмицата на работа и да взима 1500 лева, а професорът всеки ден да чете лекции и да се разписва месечно срещу 500 лева.
10. Много отрадно е, че българските плувци с цяла класа са израснали относно осведомеността и даването на информация. По време на шампионата небезизвестният Янчо Стойчев (Синкото) снимаше юнашки със смартфон протоколите и ги качваше в групата във Фейса „Плуване & Водна топка” почти мигновено. Съвсем друг е въпросът дали трябва да бъде така. Очевидно, не. Това е коперникански преврат. Самите плувци (а не ПБПС или БФПС) вече го правят. Научиха се. Страхотен пробив и постижение. Браво! Понеже ни питаха, да го напишем. Да, вече имаме техническа възможност да излъчваме на живо плувни състезания през сайта и групата. За да го правим обаче от държавни първенства трябва да влезем в преговори с БФПС, която държи правата. Ако бъдем откровени надали десетки хиляди фенове на плуването ще се засилят да гледан он-лайн. По аналогия с Норвегия (приблизително колкото България е) – там лайвстрийминга го гледат около 150-400 човека на сесия. И в България вероятно ще бъде същото. 300 човека обаче са малко и не носи никаква печалба – а има разходи. Ако беше иначе от 6-7 години насам щяхме да гледаме плувни състезания у нас през Интернет. Да си го кажем направо – плуването не е особено популярен спорт в България и не е комерсиален. Двойната комбинация е отрова за всяка инвестиция.
Няколко думи за заключение. В съвременното българско спортно плуване се открояват както положителни, така и отрицателни тенденции. Отрицателните преобладават, но не чак толкова силно. Основното противоречие се детерминира от факта, че българското спортно плуване се е променило във фундамента си. То вече не е масов, народен спорт, а елитарен спорт, който рекрутира нови попълнения предимно от горната средна класа и се превръща в спорт на богатите.
П.П. За резултати от състезанието влизайте в групата „Плуване & Водна топка” във „Фейсбук” – има резултати, коментари, мнения. Там отново са нашите. Добри са. Вече по-добри от нас в някои отношения. Дочакахме го и сме щастливи. Учениците надминават учителите си. Това искахме и го направихме.