Датският плувец Глаеснер нападна бившия треньор на националния отбор

 
Датското спортно плуване е чудо. Наистина чудо. Да поясним. Дания е малка (5 милиона) страна от европейския север без особени традиции в синия спорт. През последните години тя прави обаче истински фурор в този спорт. Даже на последното световно първенство на малък (25-метров басейна) басейн в Цариград през декември миналата година Дания спечели цели 10 медали (3 златни, 2 сребърни и 5 бронзови). Дори датската смесена щафета 4х100 м за жени стана световен шампион. Това бе направо чутовен гръм разтърсил плувния свят – имаше коментари в САЩ, че датчанките се били подиграли на плувната свръхсила. Дания бие на плуване САЩ, Австралия и Русия. Щом имаш щафета световен шампион значи имаш стабилна школа, водещ мениджмънт, налети много пари, маса от таланти, супертреньори. Това не е като да вземеш някое злато на отделна дисциплина – друго е. Разсъдете сериозно върху тези факти. Малка Дания е по-силна на плуване от непосредствения си съсед – гигантската (83 милионно население) и свръхбогата Германия (според някои оценки Германия по съвкупно богатство е по-богата 45 пъти от България). Да, истинско чудо. Даже необяснимо.   
Тези дни обаче спортният сайт Sporten.dk публикува обширен материал с интервю (правено по Скайп) за световния шампион на 1500 м св. ст. (14:30.01) от Цариград Мадс Глаеснер, който хвърля съвсем друга светлина върху успехите на датския плувен динамит. Оказва се, че нещата не били съвсем розови, поне според интерпретацията на датския спортист. С две думи – в датския национален отбор по плуване фаворизирани били само жените – за тях имало специална програма, те били в центъра на всичко, тренировките били нагласявани само според техните нужди. Глаеснер дори напада вече бившия национален треньор по плуване Паулус Вилдебоер като казва едва ли не, че той бил причината спортистът да се провали на олимпиадата в Лондон. Има и други обвинения – треньорът се бил отнасял с плувците като с малки деца, в тима царял странен ред и още, и още.
 
Има един железен принцип, че когато има спор и конфликт задължително се изслушват двете страни и тогава се правят заключения. Тезата на Мадс Глаеснер вече я знаем. Тезата на Паулус Вилдебоер обаче още не сме я чули.                  

 

Вашият коментар