В България доста хора си задават въпроса защо френското спортно плуване напоследък стана твърде силно и на олимпиадата отминалото лято в Лондон франсетата се ситуираха като трета световна плувна сила.
В страната на Петър Стойчев обаче няма хора, които в детайли познават съвременното френско спортно плуване, т.е. не биха могли да дадат експертно мнение за него. Също така езикът на Виктор Юго се владее на ниво от изключително ограничен кръг от специалисти в Българско. Тези пък, които знаят в тънкости нещата (чужденци) никога не биха говорили публично, камо ли да дават интервюта, досещате се защо. Тогава единственият източник на информация остават самите французи, тесни специалисти по тематиката, в публичните си изяви. Наскоро ни попадна интервю на Кристиян Донзе (технически директор на Франция по плуване за олимпиадата в Лондон) в списанието на ФИНА, което вдига голяма част от видимата завеса. За съжаление мосю Донзе не е вече между живите. Неговата преждевременна кончина бе голяма загуба за френското и световното спортно плуване. Кристиян Донзе бе изключителен специалист и познавач.
Съвсем синтезирано според Донзе успехите на трикольорите се дължат на следните фактори:
1) двугодишна стратегическа програма;
2) стабилност на ръководните органи;
3) много талантливо поколение от треньори и състезатели.
Има и още нещо друго крайно интересно. Самият Донзе казва дословно: „Специфична особеност на френското плуване е броят на клубовете, с които разполагаме – 1300. Нашия успех се дължи на тях.” Това е
4) четвъртият фактор за успеха на французите и като че ли най-важният – клубовете.
Вероятно тяхната система е силно децентрализирана.
Донзе продължава: „Задачата на федерацията е да създаде условията за успех чрез размяна на треньори, предлагане на тренировъчни лагери, но клубовете си решават дали лагерите да са високопланински, или на нормална височина. Това е автономия, наблюдавана и придружавана – и винаги е човешко приключение.”
Изглежда разбираемо и даже елементарно, но я се опитайте да го направите на практика. Ние например не сме чели, не сме срещали и не сме виждали българска дългосрочна плувна стратегическа програма направена по правилата на стратегическия мениджмънт – нито на БФПС, нито на някой български плувен клуб, нито на индивидуален състезател. Плувните клубове в България са около 60, а в страната на Орлеанската дева – 1300. Разлика земя – небе.
Не бива обаче да се сравняваме с Франция и да я копираме. Всичко е различно. Френският плувен модел е неприложим по българските земи. Можем да заимстваме само отделни елементи и то единствено части от тях.