На 30 ноември т.г. вечерта в култовия ресторант „Спортна среща” в София се събраха бивши плувци, някои от които спокойно могат да бъдат квалифицирани като легенди. Понеже сме сигурни, че младите плувчета не са и чували за тях, използваме случая да ги представим чрез снимка пред възможно най-широка аудитория. По скромното ни мнение ще бъде чудесно ако български плувни клубове ги поканят да разкажат свои спомени и да споделят безценен опит. Те знаят толкова много, а са напълно забравени. Нишката между поколенията в българското спортно плуване, за съжаление, се скъса.
От ляво на дясно на снимката: Рангел Гавлашки (Пазарджик), Пиер Стайков (София), Георги Пандев (Велинград) и Васил Добрев (София).
Рангел Гавлашки бе голям делфинист на „Бенковски” Пазарджик. По-силната му дисциплина бе 200 метра. Плуваше отлично и съчетано плуване. Шампион и рекордьор на България през 70-те години на миналия век. Много техничен и дисциплиниран.
Личен спомен: Бяхме на лагер на „Белмекен” с националния отбор. Заданието беше да се плува 1 час, кой колкото изплува, като всеки трябваше да си брои дължините. Аз, разбира се, не ги броях като разчитах, че ще импровизирам и ще кажа напосоки, ориентирайки се по другите. По едно време Рангел ме спря и ме попита колко метра съм изплувал. Не му отговорих и той, меко казано, ми се разсърди. Чак днес разбирам, че е бил прав.
Пиер Стайков бе великолепен брусист на „Левски-Спартак” София. За бате Пиер бих могъл да напиша роман, дори с размерите на „Клетниците”. Изключително колоритен като плувец и като характер. Беше готов да умре, но да победи. Не признаваше нищо друго освен първото място. Шампион и рекордьор на републиката. С голямо плувно сърце. В момента е един от най-добрите гумаджии в София.
Личен спомен: Аз съм от бедно семейство и на едни състезания, които трябваше да бъдат в ГДР нямах пари да си купя хубави бански (струваха 20 лева). Примолих му се да ми даде. Бате Пиер ми каза да отида до тях, някъде в „Диана бад” беше. Звъня му на вратата притеснен, а той ми даде 3-4 чифта ей така. Е, после си ги прибра. За да няма недоразумение и да се разбере – преди 35 години да имаш бански „Спидо” е както днес да имаш мотоциклет-скутер.
Георги Пандев е блестящ представител на велинградската плувна школа и на славния „Чепинец”. Като млад плувец се оформя като универсалист (на каквото скача бие), но впоследствие се ориентира към късия спринт на делфина. Шампион и рекордьор на страната. Изключително атлетичен. Обичащ с цялото си сърце плувния спорт.
Личен спомен: На един лагер на „Диана-1” се хранехме 50 души от националния отбор в стола. На мен като новобранец, старите кучета ми дадоха купоните да ги пазя. Аз обаче ги затрих. Ставаше страшно – „старите” огладнели зверски след 7-километрова тренировка, а аз съм им изгубил купоните – не могат да ядат. Бате Пандо обаче ме успокои и каза да не ме закачат – онези направо щяха да ме смелят. Между другото, после ги намерих тикнати в един джоб.
Васил Добрев е изумителен български делфинист, първият в републиката, който изплува 100 м бътерфлай под 1 минута на голям басейн. И досега се носят легенди за великолепния му и техничен делфин. Изключителен делфин. Пред очите ни е. Никой от младите днес не плува като него. Васко Добрев е известен и с това, че за една простъпка е наказан 8 (осем) пъти. През 1973 г. негова позната му дава 20 долари да й купи чанта-лодка от Белград. Той не ги декларира и бдителна митничарка го залавя. За това впоследствие е наказан осем пъти.
Личен спомен: В средата на 70-те години на ХХ век последен писък на модата бях холандските дървени обувкитип „сабо”. Васко Добрев си беше купил такива от странство и гордо ходеше с тях на „Спартак”. Ние, хлапетата, естествено много му завиждахме. Едни ден той ми ги даде даже да походя с тях 10-ина метра. Бях ужасно горд и щастлив.