Осмият в света Стефан Георгиев награждава таланта Георги Цурев
Снимка: Ива Илиева
Вчера броячите на Първи български плувен сайт отчетоха огромна посещаемост – 21010 хита (щракания) върху сайта. Вероятно това се дължи на завършилия вчера на обяд на басейн „Спартак” ХІV Международен турнир по плуване за подрастващи в памет на легендарния Стефан Попов-Замората. Както обещахме ще направим опит за анализ на случилото се. Доколко сме успели могат да решат само читателите на нашата медия.
Към анализа на състезанието може да се подходи по различен начин. Най-лесният е да дадеш линк към резултатите и с десетина изречения (общи приказки) да опишеш надпреварата (този станал първи, онзи втори и т.н.). Това е описателният метод. От стотина човека го владеят двадесетина.
Доста по-сложен е анализът тип „кейс стъдис”. Преведено на български това означава „изследване на случаи”. Този анализ се владее примерно от един на десет хиляди. Тук трябва да „хванеш” типичното, а не детайла.
Най-сложен е дълбочинният анализ с математическо-статистическа интерпретация на резултатите и даване на количествени и качествени прогнози. Този тип анализ се владее от един на милион, дори е още по-рядко срещан. На Балканите знаем само петима-шестима плувни специалисти, които могат да го правят, а лично познаваме само двама от тях. Нарочно не им пишем имената, тъй като ще получим поне десетина мейли с гневни опровержения и „клепане” на посочените. Лично ние не владеем този тип плувен анализ.
След вероятно малко скучното въведение да кажем нещата по същество.
Елементите на съвременното българско спортно плуване за подрастващи на базата на видяното на „Спартак” са следните:
Масовост. Ако организаторите от ПК „Левски” София не бяха сложили правилното ограничение на броя участници (по 12 или 16) през първия ден щяхме да завършим в 3 часа след полунощ в неделя. Масовостта се завърна в българското спортно плуване. Това обаче все още нищо не означава. Дори може да е задържаш фактор.
Ниско средно ниво спрямо Европа. Като цяло може да се направи генералният извод, че общото ниво като постижения на българските подрастващи плувци е ниско средно ниво (спрямо Европа). Казано с думи прости – положението не е добро. Не бива да се заблуждаваме в противното. Трябва да погледнем истината в очите и тя ще ни направи свободни. Просто щракнете на резултатите на някой турнир в Европа и/или влезте в най-добрият плувен статистически сайт http://www.swimrankings.net/
На ниво Балкани не стоим добре. В София бяха дошли с отбори млади плувци от Сърбия и БЮР Македония. За съжаление не беше пристигнал големият познавач на балканското спортно плуване Гале Маслакович (от Ниш, Сърбия), с когото като се видим говорим средно по час-два на четири очи. Плувците от БЮР Македония са откровено много слаби. Научихме от някои техни треньори, че положението при тях било даже по-лошо от при нас. Няма как да е иначе. Държавата им е изключително бедна, лошо управлявана, заплашена е от разпад. В сравнение със Сърбия сме по-слаби, а спрямо БЮР Македония сме по-силни, но не много. Сърбите обаче са средно балканско плувно ниво, а македонците – много ниско балканско ниво. Най-силни все още са гърците, но след десетина години турците ще ги изпреварят. Скоро президентът на гръцката плувна федерация Димитрис Диатесопулос заяви, че нищо не било ясно и нямало никаква държавна визия за еладското спортно плуване.
Отделни много силни единици. Сред младите ни плувци има няколко много силни плувци (главно като потенциал), но те са рядко изключение, масата е относително слаба. Интересното е, че всеки случай сред тях е уникален – няма типичност и закономерност, което говори, че не съществува българска плувна система за първичен подбор, селекция и развитие на млади таланти. Най-големият талант безспорно е Георгия Кадоглу (Галата’2009 Варна). В най-новият брой на списание „Плуване&Водна топка” голямата ни плувкиня Нина Рангелова казва за нея: „За мен светлина в тунела е Джорджия Кадоглу. Тя не е единственият талант в България, но е единствената, развиваща възможностите си. Нейният успех не се дължи на добри условия за подготовка, или материални възнаграждения. Дължи се на майка й. Колко са амбициозните родители в България, които имат възможността да не работят, за да се отдадат на децата си и тяхното бъдеще?” Трябва да признаем, че проницателността на Рангелова ни впечатли, макар да сме съгласни с нея на не повече от 50% относно Джорджи. Ако поиска да стане колумнистка в нашата медия, няма да бъда против. Рангелова пропуска обаче нещо много съществено – психологическата компонента. Симпатичната варненка има психика на победителка. Всичко тръгва от главата, а не от портфейла. Има и още, но нека да си остане за нас. Случаят Петър Божилов (Дамини-ЛВ София) пък е комбинация от други фактори. Там водещият родител е бащата. Момчето също има голям потенциал, но няма сигурност, че той ще се реализира. При Георги Цурев (Пирин Благоевград) е съвсем друга история. Няма съпоставимост, няма подобие, всичко е различно.
Георгия Кадоглу спечели 7 златни медали: 50 и 100 м бътерфлай, 50 и 100 м св. стил, 50 и 100 м бруст и 200 м съчетано плуване
Снимка: Евгени Цеков
Положението с плувната база е почти катастрофално. Всички треньори ни се оплакват, че условията за плувна подготовка не само че не стагнират (остават едни и същи), но се влошават. Все по-скъпо, все по-трудно, все по-големи дертове. Град с град не си приличат. Варна има добра плувна база, но там са орел, рак и щука – 17 отбора и всеки се мисли за най-добър. Русе – тежко, Пловдив – също, Бургас – някакви проблясъци, но има отбори, които плуват в Младежкия дом в един коридор. В малките градчета е катастрофа. Има цели региони, които липсват от българската плувна карта. За това писахме специална статия. Причина на причините е, че плуването (плувните спортове) не са приоритет на българската държава и българските правителства. Плувната база е собственост на държавата и общините. Ако те не решат да помогнат на плуването ще си останем на същото дередже. В нашия вълчи и бездушен свят, който владее собствеността той командва парада.
Комуникация. Комуникацията е изключително важна за плувци, треньори, администратори, родители. Трябва да кажем, че има подобрение. Все още обаче българските плувни хора са слабо комуникативни (в най-общ смисъл) – вижда се и с просто око. Когато аз съм в странство, чужденците ме засипват с покани (тикат ми ги по джобовете), взимат ми мейла, разпитват ме. Вярно е, че аз съм гл.-редактор на популярна плувна медия, но важен е принципът. Нашите не комуникират особено ефективно. Трябва да се общува повече от треньори, състезатели, родители. Всички сме в една лодка.
Общ слаб подем. В заключение можем да дадем заключението, че в българското младежко спортно плуване се наблюдава слаб подем. Масовостта се е завърнала, има общо подобрение на постиженията, техниката на плуване се е усъвършенствала, интересът към спортното плуване сред младежите е експлодирал (най-радващо). Това обаче не бива да ни успокоява. Докато ние правим малко по-големи крачки, другите припкат, а трети направо спринтират. Трябва да ускорим темпото. Само всички заедно обаче можем да го сторим.