Самата история
Да, тази вечер мъжката щафета 4х100 м св. стил от олимпиадата в Лондон събра очите на всички, а четири милиарда телевизионни зрители станаха свидетели на зрелище не по-лошо от, да кажем, „Междузвездни войни”. Всички видяхме какво стана. Французите победиха с 3:09.93 минути, американците са втори с 3:10.38.
Първите строфи на великия френски химн „Марсилеза” започват с думите “Allons enfants de la Patrie, Le jour de gloire est arrivé!” или на български „Напред деца на Родината, Денят на славата дойде!”. Действително денят на славата за френските плувци дойде. Този ден ще донесе за тях световна слава, много пари (вероятно десетки милиони – контракти, индивидуални спонсорски договори, нови басейни, помощ от държавата) и истинско морално удовлетворение. 29 юли е денят на триумф за гения на френското спортно плуване.
Все пак нека да поразсъждаваме трезво, доколкото е възможно 90 минути след като Яник Аниел докосна първи стената и прати Франция в рая.
Тази кратка статия се пише обаче много късо време след свършека на щафетата. Това е много важно да се има предвид защото се разполага с малко обективна информация, която е и силно емоционално обагрена все още. Прегледахме набързо само две-три френски и американски медии от мейнстрийма и разменихме 3-4 мейли от по няколко изречения с водещи световни плувни експерти, което е напълно недостатъчно за прецизен анализ. Правата мъжка щафета обаче със сигурност ще бъде изучвана детайлно, дъвкана дори десетилетия напред, вкарана в учебници и преподавана на студенти. Възможни са и защити на дисертации по тази тема. Щафетата е самата история. Ние я усетихме с кожите си.
Основна теза – грешка на треньорския щаб на САЩ
Според нас победата на Франция всъщност се дължи на грешка на треньорския щаб на САЩ, което по никакъв начин не омаловажава и не принизява славната победа на франсетата. Грешката на американците се дължи на това, че те (1) не подредиха правилно състава (основна грешка) и (2) надцениха Райън Лохте (второстепенна грешка). Голям гаф, грандиозен гаф, а са такива големи специалисти
Американците не избраха класическо подреждане на постовете и сбъркаха фатално. Класическо е подреждането – най-силният (четвърти пост), най-слабият (втори пост), вторият по сила (първи пост), третият по сила (трети пост). Райън Лохте не е най-бързият кроулист на САЩ (а плува последен), нито пък Майкъл Фелпс е най-слабият плувец (а плува втори).
Дори ще отидем още по-далеч – защо изобщо Лохте плува в щафетата? Да, той е велик плувец – но няма опит точно в тази кроулова щафета, не е чист (класически) спринтьор, а снощи се изтощи до краен предел на 400 м съчетано, макар и да стана първи. По-добре на негово място да беше плувал Мат Гривърс (примерно), или поне за отбора с бански на черти и звезди да се пусне на последен пост Майкъл Фелпс или Натан Адриан. Станалото обаче станало – не можеш да го върнеш!
Напред деца на Родината, Денят на славата дойде! Браво на Франция!