Михаел Йорданов: Винаги са ме учили, че мога да бъда такъв какъвто искам

Снимки: Евгени Цеков

Първи български плувен сайт предлага на своята аудитория интервю с Михаел Йорданов – взето на 16-годишния му рожден ден. То е направено от Велина Ханджиева – голяма русенска плувкиня от близкото минало. Точно това искахме да постигнем, когато създавахме нашата медия преди 10 години – плувци пишат за плувци. Това е. Направихме го.    
  
Визитка
 
Име: Михаел Йорданов
Дата на раждане: 13.07.1996
Отбор: „Ирис” Русе
Треньор: Атанас Тодоров
Дисциплини: 50, 100 м кроул и 50, 100 м бътерфлай    
                  
За това момче сме чували много и да се надяваме, че ще чуваме още. Спомням си когато това малко момче се появи за първи път на басейна. Тогава то бе пълно с енергия човече, което не е очаквало днес да се говори толкова много за него. Точно на рождения му ден избрахме той да ни разкаже как е започнало всичко, откъде идва мотивацията за тези изумителни резултати и кое е нещото, което го кара да продължава напред. Михаел – един талант на когото трябва да се даде възможността, която на много други не беше предоставена.
 
 
– Кой те запали по плуването?
– Родителите ми са ме завели на басейн съвсем малък и скрили за възрастта ми, за да ме запишат. Треньорката тогава ме остави, защото вече съм се държал над водата, а и на мен много ми харесваше във водата. Бил съм много палав – може би така са опитали да изразходят част от енергията ми – един вид да ме укротят.
 
– От две години насам вече ходиш и по международни участия, нали?
– Те не са много, но поне на всяко едно от тях имам успехи, последният от които е шампионата Comen Сup в Испания.
 
– Какъв е Атанас Тодоров като треньор и човек?
– Това е моят човек, моят треньор. Надявам се, че успяхме за това време да докажем, че сме добър екип. Резултатите го показват.
 
– Как протича един твой ден?
– Един мой ден протича много различно в зависимост от това дали съм в подготвителна фаза или разпускам, но така или иначе всичко се завърта около басейна.
 
– Как успяваш да съчетаеш плуването с музиката? Издай ни и една малка тайна – кое предпочиташ повече?
– Трудно е да ги съчетавам, налага ми се да отсъствам често от училище. В момента обаче плуването е на първо място. В плуването полагам много повече усилия за подготовка и тренировки. Докато при музиката, която и в момента уча ми е по-лесно – влагам по-малко. Не мога да правя сравнения, двете неща са коренно различни. Надявам се времето да ми покаже какво да избера, а и хубавото засега е, че и двете съжителстват мирно у мен.
 
 
– Какви са плановете и очакванията ти за бъдещето?
– Планове за бъдещето ще правя евентуално след участие в европейско първенство. Надявам се да съм добре подготвен. А очаквания – много ми се иска да съм конкурентен съперник на плувци от големите плувни нации, където се хвърлят много средства, където имат перфектни бази за подготовка. Искам да продължавам да ги бия както досега при юношите, така и занапред при младежите, а защо не и при мъжете.
 
– Кой е любимият ти и най-запомнящ се спомен свързан с плуването?
– Най-любимият ми спомен може би е тазгодишния ми успех в Multinations – Гърция. Състезанието беше тежко, като повечето чужди състезатели имаха самочувствието на победители – не им се контактуваше с нас. И точно заради това съм много щастлив, че успях да се преборя за първото място.
 
– Как успяваш да се подготвиш за състезания на голям басейн, а и по принцип, при положение, че в голям град като Русе има само един басейн и той е 25-метров ?
– Вярно е, че в Русе, макар и не малък град, няма условия за подготовка на 50-метров басейн, затова разчитам изцяло на треньора си за подготовката ми, избора на места и намиране на средства. Вече шеста година се подготвям на прекрасния басейн в Чучулигово. Радвам се също, че досега откакто се състезавам за националния отбор федерацията не ми е отказала никакви финансови средства.
 
– Много от българските плувни таланти се отказват рано от плуването. Какъв според теб е проблемът?
– Да, така е, много български плувни таланти се отказват рано – може би им липсва мотивация, а може би е друго. Не искам да обсъждам защо младите хора бягат от плувните клубове, защо бягат от България. Но едно е ясно – плуването не е от спортовете, които се коментират всекидневно в пресата.
 
– От къде черпиш морална подкрепа – кои са хората без които нямаше да постигнеш тези блестящи резултати?
– Най-голяма подкрепа получавам от най-близките си хора вкъщи. Винаги са ме учили, че мога да бъда такъв, какъвто искам. Също така искам да използвам възможността сега да им благодаря на тях, и разбира се, на моя треньор, без чиито помощ и желание нямаше да съм това, което съм.

 

 

Вашият коментар