Вчера ФИНА публикува списъка и на универсалните плувци с право на участие за олимпиадата в Лондон. Става дума за 150 плувци и плувкини представители на 96 предимно т.нар. развиващи се държави.
Универсалните плувци на са покрили нито норматив А, нито норматив Б, но са поканени да стартират в Лондон защото се смята, че така географията на плуването рязко се разширява, а и иначе тези държави ще останат извън голямата плувна игра. Това е вид своеобразен подарък, при това много, много щедър. Да направим груба аналогия с българската действителност от близкото минало. Когато пишещият тези редове кандидатстваше за студент в СУ „Кл. Охридски” за едно място от българския етнос се състезаваха 26-27 човека, докато за представителите на турския етнос нямаше приемен изпит – те влизаха направо, разбира се, с ограничен брой места.
Универсалните предизвикват жестоки полемики и стръвни коментари. Някои смятат, че универсалните изобщо не бива дори да припарват до олимпийския басейн защото са твърде слаби. Дава се като пример пакистанката Анум Бандей, която ще пори олимпийските води на 400 м съчетано с време от 5:37.11 минути. Други пък са на точно противоположното мнение. Те казват – добре, тази Бандей наистина е много слаба, но за нея ще навива цял Пакистан – огромна държава със 165 милиона души население. Действително ако човек дълбоко се замисли, в крайна сметка ФИНА е права. Трябва да има универсални плувци (светът обективно е разделен на бедни и богати), единствено може да се спори за цифрата – лично на нас 150 универсални квоти ни се струват прекалено много. 100 квоти са достатъчни – по 1 плувец от държава.
Интересно е да се види кои са държавите от Европа с универсални квоти. Те са 12 с 20 плувци. Това са: Албания, Андора, Армения, Азербайджан, Босна и Херцеговина, БЮР Македония, Грузия, Малта, Молдавия, Монако, Латвия, Сан Марино.