Отново за „Казусът Пелегрини”

 

Написаното вчера в наша статия, че е имало голям ажиотаж около женската щафета 4х200 м св. стил и предаването на постовете между трети (Карли) и четвърти пост (Пелегрини) на италианската щафета (съмнение за фал-старт), която спечели първото място, както и очаквахме разбуни духовете. Получихме няколко писма и фейс съобщения. Най-компетентно и изчерпателно е писмото на варненеца Атанас Георгиев, който отскоро стартира собствен сайт посветен на варненските плувни спортове. Никой обаче не се престраши да ни напише статия, годна за публикуване. Даже един симпатяга ни споделя: „Вие сте ПБПС – толкова сте известни, че ме е страх да публикувам при вас, за да не ми се смеят всички после.” Вижте, всеки може да сбърка (ние лично голям брой пъти) – защо да му се смеят – ако е бил честен и говори според знанията си – да не е професор. Смешно е ако се представяш за такъв какъвто не си, играеш някакви твои си игрички и лъжеш нарочно. Читателят веднага го разбира.    

 

 

Нека отново да поразсъждаваме, трезво и обективно. Освен явното знание обаче (правилници, разпоредби, указания), съществува и неявно (скрито) знание (само в главите на експертите – незаписано никъде). Ще се опитаме да ги съчетаем. Отрицателен факт е това, че ние дебатираме само по написано и издумано от други. Не сме присъствали в басейна в Дебрецен, при предаването на постовете – не сме видели нещата със собствените си очи. Нямаме обаче друг изход. Въпросът обаче е принципен, предизвиква огромен интерес и трябва да се дискутира. Не може да се замаже.  

 

Първо, разбира се, трябва да се започне от нормативната база. Какво гласи тя? Към коя нормативна база обаче да се насочим – тази на ФИНА, тази на ЛЕН, или тази на Унгарската плувна федерация? Коя е релевантна? Без съмнение – тази на ЛЕН (Европейска лига по плуване) – това е европейско първенство по плуване. Нормата казва, че в щафетите отборът на плувец чиито крака загубят контакт със стартовия блок преди съотборника му да докосне стената се дисквалифицира. Това е т.нар. и известен измежду плувците „летящ старт”. Ако летящият старт е перфектно усвоен една щафета може да спечели около 2-2.8 секунди само от това. Под крака се разбират всяка част от крака – ходило, пръсти, нокти. Основното правило тук е – когато видиш, че съотборникът ти прави финално замахване (загребване) към стената – започващ да скачаш. Тук е най-тънкият момент. Ставали сме свидетели и на комични случаи – преди много години на една къса права щафета един софиянец така се протегна, че излъга онзи отгоре, който на всичкото отгоре му скочи на раменете. Добре все пак, че не му счупи гръбнака. Това обаче е нещо друго.           

 

Второ, измервателната уредба. Оказва се, че в измервателната уредба има два вида монтирани измервателни сензори. Едните, които са долу в басейна (паното, което състезателите докосват, когато финишират).

 

Първо за това прословуто пано. То се задейства само при натиск, но с определена сила. Това го разбрах още като невръстен плувец на басейн „Спартак”. На едни състезания осведомителят помоли плувците да „натискат силно паното при финиширане”, защото уредбата не отчитала. Незабравимият брусист Пиер Стайков (бате Пиер) така я храсна обаче, че я повреди – даже мисля, че пукна паното – жълто на цвят марка „Омега”. После осведомителят пък каза „да не я удряме толкова силно”. Това го пишем, за да се разбере, че е много важно как е настроена – на какъв натиск да реагира.

 

Има обаче и втори сензори – те са монтирани някъде на стартовото блокче (не знаем къде точно). Сензорите (на практика две паралелни измервателни уредби) работят така (при щафетите). Първите се включват с даването на стартовия сигнал от стартера. Вторите дават информация кога точно плувецът (плувкинята) е напуснал(а) стартовото блокче (отлепил се е от него).

 

Възможно е двете системи да не са калибровани (съвместени) добре една спрямо друга. Ето защо е прието (защо, от кой, кога и къде не ни е известно), че може да има разминаване между тях от порядъка на -0.03 секунди. Тоест ако уредбата отчита, че си скочил на -0.03 – стартът е правилен, ако си скочил на -0.04 стартът вече е неправилен (фал-старт). При Федерика Пелегрини стартът е на 0.00 (т.е. е правилен). Атанас Георгиев твърди, че това било въведено заради една щафета на САЩ за да не ги декласират (вероятно през 1996 г. на олимпиадата). Възможно е, но не можем да си заложим главата и да го твърдим със стопроцентова сигурност. Просто не знаем. Крайно притеснително тук е самото калибриране – кой го прави, кой контролира калибровчика, как изобщо се настройва уредбата? Не е невъзможно едно пано и сензор в блокчето да е настроено по един начин, друго пано и друг сензор в блокчето – по друг начин.

 

Едни италианци (полицаи и общинари) наскоро бяха настроили светофарите по-бързо да сменят жълтата с червената светлина. После само събирали глобите – станали милионери. Един чиновник обаче се усеща (понеже тези били ужасно алчни), че глобите за преминаване на червено скочили 60 пъти и ги заловиха.  

 

Имаше и един хитрец – българско гърбистче – което преди много години излизаше последен от загрявката, защото си „зареждаше” тапите на коридора така, че да се тегли после здраво за него. Беше се сдушил и с помощник-стартера – знаеше точно къде ще плува, беше и аверче със съдиите по стил. Нещо подобно принципно е възможно и при щафетите – не ни казвайте, че не е невъзможно. Възможно е – помислете – две-три минути насаме. Не е само това – има и други тънки моменти. Посочваме само един от тях.

 

Трето, в крайна сметка решението се взема от главния съдия – или по устен доклад (първоначално) от съдията по пристигане и/или ако лично той е видял даденото нарушение. Главният съдия в плуването е упълномощен и оторизиран с огромни пълномощия. Малко хора например знаят, че той има право и ако прецени, че даден състезател е бил възпрепятстван (по някъкъв начин) да си плува плуването (да постигне успех) може да върне цялата финална серия и тя да се плува отново. Тука всъщност е заровено кучето – само човекът (съдията по пристигане и накрая главният съдия), който седи на 50-150 сантиметра от предаващите постовете – може да вземе окончателното решение. Измервателната уредба само отчита, решението се взема от главният съдия. Щом той е преценел по даден начин – край – това е. Има обаче и Жури Д’Апел. Това обаче е вече друга тема. Казано по друг начин – измервателната система (машината) само подпомага вземането на решението (от човека). Нищо повече.  

 

 

„Казусът Пелегрини” ще се дискутира поне още няколко години, а вероятно и десетилетия. Тука твърде притеснително е това, че 1) измервателната уредба не отчита нищо по време на самото й плуване и че 2) официалните крайни резултати се забавят около 75 минути. Човек остава с впечатление (дори всичко да е абсолютно чисто), че има нещо нередно – това вече е психология. Техничарите я мразят, но всички ние сме човешки същества – даже често емоциите ни водят в живота ни, а не разума. Не е изключено обаче всичко да е просто рутинен технически срив на измервателна система. Машините винаги, в крайна сметка, се развалят. Компютрите и софтуера също – те нарочно така са замислени – да се развалят и непрекъснато да се обновяват – иначе как Бил Гейтс ще стане най-богатият човек в света.