Все още неясна причината за смъртта на Дале Оен

 
Все още причината за смъртта на норвежкия плувец Александър Дале Оен не я ясна. Разследващите полицейски органи съобщиха на нарочна пресконференция във Флагстаф (Аризона, Съединени американски щати), че не могат да се направят категорични изводи и заключения за кончината на 26-годишният плувец.
 
Според в. „Аризона Рипаблик” направената обстойна аутопсия на спортиста също не дала яснота по въпроса. Вестникът цитира Барбара Уоргес (медицински шеф във Coconino County Public Health Services District), която в официално изявление била казала, че „аутопсията не можа да открие анатомична причина за смъртта.”
 
Първоначално Норвежкият плувен съюз съобщи, че Александър Дале Оен е „починал от инфаркт”. Засега обаче няма официално потвърждение на това твърдение.
 
Полицията не е намерила нищо подозрително на мястото на смъртта. По това време съотборниците на световния шампион гледали телевизия в друга стая, а той бил влязъл да се къпе в банята. Главният треньор на норвежците Петер Лоевбрег е дал показания пред полицията, че Дале Оен не е употребявал алкохол, не е взимал наркотици или някакви подобни субстанции. Според него нямало абсолютно нищо необичайно.   
 
Норвежката моряшка църква ще проведе религиозна служба в памет на плувеца, като се опита да вдигне духа на опечалените му приятели и съотборници.  
       
Междувременно в Интернет и в традиционните медии бяха публикувани безброй материали свързани със смъртта на брусиста. В огромната си част авторите искрено и дълбоко скърбят за кончината на младия атлет, а някои от писанията можеха да разчувстват и най-коравосърдечното сърце. Използвани бяха изрази като „слънчев лъч”, „най-голямата спортна гордост на Норвегия”, „момчето, което изми позора от лицата ни” (Оен след като научи за масовото убийство извършено от лудия маниак Брейвик, свали норвежкото знаме наполовина, обърна се с апел към норвежците да останат единни и се молеше на Господ за тях – бел. ред.), „кумирът на децата ни”, „плувецът от друг свят” и т.н. и т.н. 
 
За сетен път се потвърди прастарата максима, че хората оценяват нещо едва след като го загубят.         

 

Вашият коментар