Завчера авторитетният датски вестник „Политикен” излезе с интересна статия относно ситуацията създала се около плувеца Матиас Гидесен. Съвсем накратко. По време на състезанието в САЩ „Индианаполис Гран При” датчанинът плува 100 м гръб в сериите за 54.41 секунди, докато олимпийската квалификационна „А” норма на ФИНА е 54.40 секунди – т.е. не му стига една стотна за да участва със сигурност в Лондон.
Гидесен бил помолил Датската плувна федерация да го пусне да стартира на олимпиадата въпреки недостигащата стотна, като най-добре за него било да не плува отново на европейското в Дебрецен през май. Най-високопоставеният мениджър в Датската плувна федерация Ларс Сьоренсен не бил обаче съгласен. Един от проблемите бил, че времето на Гидесен е постигнато на серии, а не на финал – както гласят датските нормативни разпоредби. Също така датските шефове се мусят, че гърбистът е предпочел да плува в САЩ, а не в Дания на тамошната предолимпийска квалификация.
Една стотна, голяма работа – ще си каже някой – нека момчето си плува на воля в Лондон. Не е така обаче. Точно тази стотна прави плуването най-великият индивидуален спорт на земята – при нас всичко се мери и няма „ала-бала”, „това е наше момче”, „ама дайте да оправим нещата”, „какво толкова е станало”. Нарушим ли нашите железни принципи за обективност и справедливост спортът ни ще рухне и ще заприлича на множество други. Това вече няма да е спортно плуване.