Снимки: Делян Господинов
Има един гениален роман на Чарлз Дикенз, който се нарича „Големите надежди”. Вероятно голяма част от нашите читатели са го прелиствали, а и по него са правени многобройни екранизации. Съвсем накратко. Главният герой е бедно момче на име Филип Пирип. Фабулата се съсредоточава върху неосъществимата любов на мъж (Филип) към недостъпна (смайващо красива, много богата и своенравна) жена (Естела). Има и друга крайно интересна сюжетна линия – за парите, тяхното достигане и мечтите към тях – почти всички хора, макар и да не си го признават, бленуват да обладават много пари. В крайна сметка се оказва, че парите, които Филип Пирип притежава не са му осигурени както той мисли от богатата мис Хавишъм, а от каторжника-престъпник Ейбъл Мегуич, на когото малкия Пип е помогнал като дете (донася му пила да си пререже веригите в едно блато). Велика дикенсова алюзия – парите идват не оттам откъдето ги очакваме – те като че ли са „мръсни” по начало.
Българското спортно плуване също има, макар и не многобройни, своите големи млади надежди. Те са свързани с тандемите треньор-състезател. Не може да стане по друг начин. Част от надеждите са свързани с пловдивския тандем Ботко Трендафилов – Марина Николова и русенския тандем Атанас Тодоров – Михаел Йорданов.
Марина Николова и Ботко Трендафилов
Ботко Трендафилов действително е треньор от световна класа. Може, знае, прави го. Вече десетилетия. Проблемът му е, че в момента няма подходящи условия да разгърне потенциала си. Ако бе треньор, да кажем в Австрия, досега да беше направил дузина европейски финалисти, но той живее и работи в Пловдив – където няма дори покрит 50-метров басейн, а 25-метровият покрит е в окаяно състояние, дори има индикации, че има намерения да бъде даден на концесия. Ако не дай си Боже това стане, я камилата, я камиларя. Марина Николова е значим талант, в това няма никакво съмнение. Напоследък леко забави темпа си на развитие, на вероятно е само временно. Двамата могат да стигнат много далеч.
Атанас Тодоров и Михаел Йорданов
Атанас Тодоров знае и може много в плуването. От десетилетия е в синия спорт и има натрупан огромен и уникален опит. Вече дори трябва да започне да се оглежда на кого да го предава. И в Русе имат тежки проблеми с плувната база. Истински парадокс – Дунав, най-големият български крайдунавски град със стара и достолепна култура – а нямат басейни като хората. Виж за молове, казина, увеселителни центрове, паркинги – пари винаги се намират, за басейни – никога. Жалко, много жалко. Михаел Йорданов е голяма българска надежда в бътерфлая. Притежава хъс, телосложение, техника на висота. И те двамата могат да стигнат надалеч.
Какво ли им е приготвила съдбата?