От ляво на дясно: Момчето с палтото не е плувец, Михаил Георгиев, Иван Прамов, Валентин Милков и Огнян Дучев (Българите участвали в щафетата)
Бившият национал и многократен републикански шампион по плуване Валентин Милков стана световен шампион със смесената щафета на университетския отбор на Манчестър. 33-годишният варненец беше потърсен от Първи български плувен сайт да разкрие как се стигна до това уникално постижение, както и за живота му на Албиона.
Олимпийските игри в Лондон наближават и спортните емоции се увеличават. Да гледаш Димитър Бербатов и да плуваш с олимпийски надежди е нещо изключително, но да станеш световен рекордьор, докато го правиш, е постигната мечта. Аз успях да осъществя тази мечта като част от университетския отбор по плуване на Manchester Business School.
На 25 февруари, само три дни преди да навърша 33 години, станах световен рекордьор. Университетският клуб по плуване в Манчестър организира състезание наречено „Quest for the Crest” (В търсене на славата”), на което бях част от смесената щафета 100 по 100 м. В нея участваха общо четирима българи – другите бяха: Иван Прамов, Михаил Георгиев и Огнян Дучев. Без инициативата и отличната организация от страна на клуба този рекорд не би се случил. Световният рекорд, който поставихме е с резултат 2.05.31.44 часа.
Успехите в Манчестър
Когато реших да се присъединя към отбора на Манчестър ми казаха, че вече съм на години и трябва да тренирам с ветераните, а не с олимпийските надежди. Получих обаче разрешение от президента на тима – Майкъл Пойнтън. След един месеца тренировки, по 3 пъти в седмицата, на университетско състезание на малък басейн в Шефийлд (BUCS), поставих рекорд като част от правата (кроулова) щафета на Манчестър. Месец по късно, на състезание в Лийдс, поправих още един университетски рекорд за Манчестър на индивидуалната дисциплина 100 м гръб. На 10-и февруари в Шефийлд направих още две поправки като част от смесена щафета.
Винаги до басейна
Животът ми и бизнескариерата винаги са били пряко свързани с плуването. През пребиваване в САЩ от 2000-2006 г. освен, че работих за адвокатски кантори и получих диплома от елитния университет, Indiana University, спечелих и златен медал от открития шампионат. През 2006 г. се завърнах в родната Варна. Станах мениджър и общински съветник. През 2009 г. организирах кръга от Световната купа по маратонско плуване във Варна. През 2011 г. реших да обогатя познанията си с още познания и записах магистратура по международен бизнес и мениджмънт в Manchester Business School. Според ранглистата на „Файненшъл Таймс” този университет е № 1 света за докторски степени по бизнес вече няколко години.
Английските университети
За една година в Манчестър имах щастието да бъда дарен с богатство от знания, практика и контакти, които ще ми позволят да комуникирам с всички краища на света, когато решавам проблеми във Варна, България.
В университетските обори в Англия клубовете се управляват от мениджъри-студенти, не от треньори. На върха на пирамидата е президента на клуба, следван от капитана и чак тогава треньора. Тази система не само води до плувни постижения, но е и идеален начин да научи отрано студентите на бизнес управление и отговорности.
На 10-и март 2012 ще се проведат университетските отборни финали на малък басейн в Шефийлд. Тимът на Манчестър е готов за нови постижения.
В момента клубът обмисля планове за летни двустранни срещи на Ибиза в Испания или във Варна, България. По същото време ще съм в България да пиша дисертация на тема „Зелен туризъм: предизвикателства в прилагането на иновации в сферата на технологиите и услугите”.
От ляво на дясно: Майкъл Пойнтън, Джеймс Гарланд, Даниел Милс и Валентин Милков (BUCS Dream Team)