Кратка визитка
Име: Теодора Дойнова Янева
Дата на раждане и месторождение: 25.10.1995 г. в гр. Бургас
Плувен клуб: „Метропол” Бургас
Треньорка: Хариета Гарибян
Училище: Природоматематическа гимназия „Академик Никола Обрешков” Бургас
Теодора Янева започва да плува на девет години. Всъщност тя си търси ново хоби. Преди това е пробвала с други спортове, опитала е и занимания извън сферата на физическата активност, но най-накрая намира общ език със синия спорт.
Майката на Теодора е леко скептично настроена и проявява здрав житейски реализъм като смята, че плуването и спортистите са до време. Принципно е права, но не се противопоставя на спортната страст на дъщеря си.
Младата Янева ходи на тренировки и има привилегията да защитава честта на ПК „Метропол” Бургас при амбициозната и работлива треньорка Хариета Гарибян. Спортистката споделя, че след като са почти осем години заедно не я чувства само като наставничка, но и като нейна приятелка, с която може да разговаря свободно за нещата от пъстрия живот. Бургазлийката не пести похвалите си и добавя, че „тя е много отдадена на работата си и е една от малкото, които наистина обръщат внимание на всички деца. Човечна е.” Гарибян особено набляга върху техниката на плуване, което несъмнено е от първостепенно значение за крайния спортен резултат.
Малко парадоксално, но ваклата плувкиня най-много обича бруста, макар че той не е нейният основен стил и не набляга специално върху него. Твърди, че в „жабешкия” стил има някаква грация, която я кара да се възхищава на състезателите, които го плуват правилно.
Любимата й българска плувкиня е Таня Богомилова. Теодора много е чувала за нея и искрено се възхищава на упоритостта, която е притежавала и притежава и днес.
Въпреки че тренира упорито засега Теодора Янева не може да се похвали с особени успехи в спортната си кариера. Когато е по-малка е взимала и медали, или е оставала на стотни от тях. Има нещастието да прекара тежка двустранна пневмония и всичко за жалост отива на вятъра.
Къдрокосата спортистка учи в природоматематическа гимназия „Академик Никола Обрешков” – гр. Бургас. Специалността й е математика и английски език, с втори език – немски. Съучениците й са доста учудени относно плувните й усилия. Те са типичен продукт на нашето време – не могат да разберат защо тя става всяка сутрин в 7:30 часа и отива на тренировки, при положение, че те се излежават в леглата до пладне. Някои даже смятат, че си пропилява времето с плуването вместо да ходи по задимените кафенета. Разни хора, разни идеали.
Момичето от Бургас не вижда еднозначна връзка между математика и плуването. Убедена е обаче, че големите плувци знаят, че всичко е от значение. Колко загребвания си направил, какъв ти е пулсът след всяка серия, на колко загребвания да си поемаш въздух, как да си разпределиш силата между дължините и т.н. и т.н. Другите просто се мятат във водата и каквото стане.
Девойката от града на непрежалимата поетеса Петя Дубарова обича да е заета и почти да няма свободно време. Освен плуване играе и водна топка и е членка но училищния отбор по волейбол. Казва нещо, което малко ни учуди: „Колкото повече свободно време имаме, толкова повече започваме да мислим за глупости.” Обича и да чете и да слуша любимата си музика.
Преди време е имала домашен любимец – котката Блеки, която много й се е радвала след като малката стопанка се приберяла от състезания. Теодора Янева има малко братче, което се казва Иво и е на четири годинки.
Обича родния си град като любимото й място в него е Морската градина. Споделя, че „да се разхождащ в нея, по което и да е време на годината, е неописуемо красиво и успокояващо.”
Иначе винаги е искала да живее в Бразилия. Схваща, че в страната на кафето и самбата има градове, в които цари голяма бедност. Най-вече й харесва разкрепостения начин на живот на хората в държавата, в която според великия комбинатор Остап Бендер хората ходят само с бели панталони.
И с просто око се вижда, че Теодора Янева е позитивен човек, който обича да се забавлява. Държи на семейството и приятелите си и би направила всичко за тях.
Най-забележителното е, че бургазлийката от ПК „Метропол” няма никакво намерение да спира да плува. Разбира, че може като порасне да почне да тренира по-рядко, но твърди, че едва ли някога ще спре окончателно. Накрая изрича едно простичко изречение, което ни довършва: „Не мога да издържам без да плувам!”
