Максим Станишев
Максим Станишев е роден на 15 август 1915 г. в гр. София. Бащата на Макс е мияк (българин от Повардарието), а майката – германка. Има изключително рядката съдба за българските деца от началото на ХХ в. да бъде едва ли не закърмен с водата още съвсем невръстен. Само на 4-години майка му, отлично плуваща бруст, го води в Централната минерална баня, която се намира на 150 метра от тях. После всяко лято е на морето край Гьозекен (днес Обзор). 14-годишен животът го среща с Шмиргела (Тодор Медникаров – известен варненски плувец) и плуват заедно с часове в Черно море.
Записва се да тренира в Левски (София). Там дружи с великаните Емануил (Емата) Атанасов и Димитър Списаревски (Спаича) – бъдещата българска жива торпила. На 29 май 1932 г. на басейн „Дианабад” в София става шампион на 100 м св. стил на състезания, уредени от в. „Спорт”. Времето му е 1:14.0 – нов държавен рекорд. Получава златния си медал от ръцете на легендарния Иван Селвелиев – гл.-редактор на вестника.
Впоследствие значим плувен деятел. Последователно доброволен треньор на плувците от Левски, завеждащ плувната секция към отбора, отговарящ за българския мъжки плувен спорт в Българския плувен съюз (БПС) към БНСФ и съюзен капитан. След края на Втората световна война изпада в немилост, не го допускат до плувни състезания, обявен е за „враг на народа”. Едвам свързва двата края, работи като хамалин, по строежи и като рудничар, но волята му никога не се пречупва.
Макс Станишев е изключително рядко съчетание между плувец от най-висока класа и плувен администратор от най-висок ранг – и то в зората на родното спортно плуване. На практика такива съчетания в българската плувна история се броят на пръстите на едната ръка – именно затова е баща-основател. Притежава и широка обща култура, висок интелект и търговска предприемчивост.
Умира в София на 20 януари 2009 г. на преклонна възраст (93-години), напълно забравен от българските плувци, които толкова много обича и за които толкова много е направил. Никой от родните плувци дори не разбира за това. Приживе пророкува съдбата си – че ще умре в пълна забрава и тотална самота и никой от българските плувци няма да си спомни за него. За голяма наша горест се оказва абсолютно прав. Историята обаче, за разлика от нас, вече е записала името му в пантеона на безсмъртните.