Бащите-основатели на българското спортно плуване (1): Теню Георгиев

Първи български плувен сайт представя на своята аудитория кратката историческа поредица „Бащите-основатели на българското спортно плуване”. За тях нито някой е чувал, нито знае нещо, нито им се отдава заслужена почит – все едно не са живели. А тези четиримата – Теню Георгиев, Георги Славянов, Максим Станишев и Емануил Атанасов са наистина велики български плувни хора. Величието им се състои в това, че положиха основите на нашия изумителен спорт в държавата на българите. Именно първопроходците са най-забележителните хора. Всички след тях сме само последователи, за жалост често дребни, безлични и незначителни. Те прокараха пъртината и вдигнаха толкова високо летвата, че едва ли някога ще ги надскочим. Тези смели и горди плувни мъже наляха темелите на българското спортно плуване в ужасен период за Царство България – три поредни загубени войни, десетки хиляди млади мъже убити, един милион бежанци, животински глад и покъртителна мизерия. Но успяха. Да си спомним за тях. Започваме с най-великият от пантеона на великите – Теню Георгиев.      

Теню Георгиев

Теню Георгиев е уникална българска плувна персона – такъв като него повече не се ражда. Роден вероятно около 1905 г. Той е най-големият плувен ентусиаст и администратор в родната плувна история изобщо. Признавал съществуването само на Господ и веднага след това за него идвало спортното плуване. Председател на Комитет за воден спорт (КВС) към Софийска Окръжна Спортна Област (СОСО) – съставна част от Българска Национална Спортна Федерация (БНСФ). КВС е основан на 1 август 1932 г. в София. Подпредседател на Български плувен съюз (БПС) към Българска Национална Спортна Федерация (БНСФ) – основан на 3 юни 1942 г. в София.

Работи като дребен чиновник и цяло чудо е, че не го уволняват от работа, тъй като непрекъснато снове насам-натам като совалка да ходатайства и подпомага плуването и плувците. Обикаля страната, шета из цяла София, вре се по министерства и служби, урежда квартири за гостуващи отбори от провинцията, разправя се с началници и чиновници от всякакъв ранг и калибър, хамалува, бива треньор, съдия, организатор, масажист, фелдшер, печатар, пропагандатор, куриер, художник, преговарящ, душеприказчик и т.н. и т.н. Истински човек-оркестър. Става по нощите за да отиде пръв на басейна, да отвори кабините, където се пазят въжетата-коридори и да ги опъне за да могат питомците му след това да плуват. Невероятен като работоспособност, характер и морал. След политическата промяна през 1944 г. е обявен за фашист и отстранен от плувното ни движение. Угасва в мизерия, забрава и самота. Притежавал богат плувен архив. По спомени на очевидци пишел история на българското плуване, която никога не се появява черно на бяло. След смъртта му архивът, който внимателно събира, мистериозно изчезва и е безвъзвратно загубен – откраднат или унищожен.  

В днешно време е нашето знаме. Най-великият ни плувен деятел. Самата българска плувна история сякаш е искала да ни покажа идеала събран в неговата индивидуалност и то в зората на българския плувен път.

П.П. Ако има живи роднини или познати на Теню Георгиев, моля да се свържат с нас.  
 

 

Вашият коментар