Десетте най-важни събития в българското плуване през 2011 г.

 
1. Световната титла на Петър Стойчев на 25 км в Шанхай и 11-та световна купа на ФИНА по плуване в открити води 
 
През 2011 година Петър Стойчев постигна най-високия връх в потресаващата си спортна кариера. Родопският исполин спечели 11-та поредна световна купа на ФИНА по плуване в открити води (дистанции над 10 км) и световна титла на 25 км плуване в открити води в Шанхай (Китай). В личен план годината също бе щастлива за царот на Охридското езеро – в самия й край на бял свят се появи неговият наследник Петър Стойчев – младши. За него като че ли всичко е казано, написано, чуто, коментирано, анализирано. Дал е стотици интервюта, за него са написани хиляди статии, с лика му има стотици хиляди снимки, името му се цитира милиони пъти в Интернет, той е единственият български плувец, който бива разпознаван на улицата както от академици и професори, така и от орачи и копачи. Слава Богу, че се е родил българин. Ние дори не можем да осъзнаем колко е велик като спортист защото сме негови съвременници. Втори като Петър Стойчев в далечинското плуване повече няма да се роди по българските земи.         
 
2. Влошаващата се ситуация с българската плувна база 
 
Ситуацията с българската плувна база се влошаваше и през 2011 г. На практика българското спортно плуване не разполага с нито един добър 25-метров басейн на който да се проведе държавен шампионат при нормални условия. Вече над две години не може да бъде разрешен проблема с пускането в експлоатация на емблематичния плувен комплекс „Червено знаме“ в столицата, въпреки, че през пролетта на миналата година имаше сериозни индикации, че Министерството на отбраната ще прехвърли комплекса заедно с хотела на Министерството на физическото възпитание и спорта. Това че се модернизира басейна в „Спортпалас“ (Варна) е капка в морето от басейнов недоимък. Положението е крайно тревожно. Какво да се прави? Дали пък ние, българските плувци, да не открием набирателна сметка и да не започнем да събираме левчета за да изградим Национална плувна база под наша юрисдикция. Има и такова виждане, но честно казано, ни се струва утопично и меко казано несериозно. Други много по-маловажни спортове си оплетоха кошничката – държава и общини наляха милиони в техни спортни бази, а, ние плувците, отново останахме с пръст в устата. Българското спортно плуване умира право без плувни басейни. А нови такива не се задават на хоризонта. По цяло Българско могат да се видят десетки разрушени, затворени, занемарени, мръсни и ограбени плувни басейни. Някои даже са свърталища на наркомани, пияници, клошари и лузъри. Докога?            
 
3. Общото събрание на БФПС
 
На 27.04.2011 г. в зала „Родина” на стадион „Васил Левски” в София се състоя Общото събрание на Българска федерация плувни спортове (БФПС). За председател на федерацията бе преизбран Георги Аврамчев със 72 гласа, а за генерален-секретар бе преизбрана Таня Богомилова с 66 гласа. Алтернативният кандидат за поста председател Христо Бардуков получи 24 гласа, а алтернативният кандидат за поста генерален-секретар Петко Бакалов взе 29 гласа. На Общото събрание присъстваха 100 делегати представители на 53 български плувни клуба, от общо 55. В новия Управителен съвет на БФПС намериха място общо 13 члена – шест от стария УС и седем нови. Новият УС на БФПС включва следните лица: Георги Аврамчев (председател), Таня Богомилова (генерален-секретар), Красимир Туманов, Кристиян Минковски, Анна Монева, Атанас Тодоров, Райчин Антонов, доц. д-р Стоян Андонов, Петър Стойчев, Петрослав Симеонов, Любомир Лазаров, Мария Бинева, Николай Чальов.  
 
4. Усилващата се дейност на АБП
 
Асоциацията на българските плувци (АБП) непрекъснато усилва своята дейност за подпомагане и популяризиране на родното ни плуване. Тя вече е напълно разпознаваема от плувната ни общност и безусловно приемана като съдействащ фактор за постъпателното развитие на най-полезния и най-социалния спорт. През 2011 г. на Цветница АБП проведе Трети ветерански плувен празник, който наистина се превърна в радостно събитие за нашите плувци ветерани. Асоциацията селектира и два отбора от ветерани плувци, които защитаваха честта на Българска работническа федерация „Спорт и здраве”, съответно в Бад Радкерсбург (Австрия) и Пекин (Китай). Сдружението с нестопанска цел в обществена полза продължава да развива и най-популярните и най-мощните български плувни медии – списание „Плуване & Водна топка“ и Интернет медията „Първи български плувен сайт“. През годината стартира и групата на списанието „Плуване & Водна топка“ във Фейсбук, която бързо нарасна и вече гони кота 800 члена.   
 
5. Успехите на Екатерина Аврамова
 
Екатерина Аврамова е кралицата на българското спортно плуване през тази година. Историята й е много интересна. Не е изключено някой, някога, някъде да опише живота й в книга. Започва да плува като на шега при Жорж Станкович в невзрачно училищно басейнче в София. Постига първи успехи. Леко се възгордява. Стига тавана си у нас и някак си интуитивно разбира, че ако продължава да тренира в България не може да постигне успехи на световно ниво. Заминава за Лондон. Преживява истински културен шок. Още първата седмица й иде да хвърли капата. Късметът й обаче проработва. Попаднала е при точния треньор и в точния клуб. Спазва спартанска дисциплина. Ляга и става с плуването. Има една мечта – да плува на олимпийски финал. Променя се. Слиза на земята. Разбира, че светът не се върти около нея и че никой за нищо не й е длъжен. Следват големи успехи. Всички започват да й се правят на приятели. Дори тези, които доскоро я разминават като експрес малка гара. Някои дори сервилничат й я наричат „нашето Кате“. През декември на европейското в Шчечин (25-метров басейн) постига най-големите си спортни успехи в кариерата – три финала в гърба (50, 100 и 200 метра) и шесто място на най-дългата дистанция, подобрява и 7 национални рекорда.     
 
6. Постиженията на Нина Рангелова
 
Годината бе изключително успешна за пловдивчанката Нина Рангелова. Приспособи се отлично в чуждоземната атмосфера на Южния методистки университет в Тексас (САЩ) и към стила на новия се треньор Стив Колинс, постави маса рекорди в най-различни дисциплини, медиите проявяват засилен интерес към нея, безспорните й постижения са в устата на всички. Чаровната плувкиня подобри личните си резултати в коронните дисциплини и то точно в най-важните състезания – на световното първенство в Шанхай (50-метров басейн) и на европейското в Шчечин (25-метров басейн). В Полша записа и най-доброто си класиране в международни води със седмото си място на 200 м свободен стил. Цели се догодина в олимпийски финал. На кантар е. Ако нещата вървят както е планирано нищо чудно и да стане. Трябва обаче много прецизно да обмисли какво точно ще плува в Лондон. На 100 м св. стил няма никакви шансове за финал срещу стърчащите с глава над нея здравенячки, някои от тях с пестници като бебешки главички. Като че ли трябва да плува 200 м и 400 м св. стил.   
 
7. Бумът при плувците ветерани
 
Българските плувци ветерани са най-многобройната част от българското плувно движение, а родното ветеранско плуване е в непрекъснат подем. През 2011 г. като никога досега родните плувци от третата възраст имаха толкова много стартове и успешни класирания. На Цветница (17 април) Асоциацията на българските плувци (АБП) организира традиционния Трети ветерански плувен празник, в който взеха участие 150 плувци от 14 отбори. На 21 август във Варна на плувен комплекс „Приморски“ се проведе Градско първенство по плуване за ветерани. Организатори бяха Община Варна, ОП „Спортни имоти” и СКПС „Албатрос 2001”, като в надпреварата се пуснаха 48 души. В края на август в австрийското курортно градче Бад Радкерсбург се състоя шампионата на CSIT. Нашата четиричленна делегация бе селектирана от АБП и имаше високата чест да представлява Българска работническа федерация „Спорт и здраве” (БРФСЗ). Завоювани бяха 2 медала. На 10-11 септември на покрития басейн „Диана“ в София се състоя ХХХІV Държавно първенство по плуване за ветерани. Първенството постави рекорд по масовост – 360 плувци от 15 плувни клуба. На 19 октомври в Пекин (Китай) се проведе „Международен работнически културно спортен фестивал“ като в него участваха и четирима български плувци, селектирани от АБП и представляващи БРФСЗ. Българите се завърнаха с три медали. Мястото и ролята на българските плувци ветерани непрекъснато ще нарастват и то по обективни причини. България се намира в катастрофална демографска ситуация и хората с посивели и побелели коси ще стават все повече и повече. Българите изчезват като нация, мизерията се увеличава, цели региони се обезлюдяват, младите бягат в странство, а възрастните измират – болни, самотни и отчаяни.  
 
8. Книгата „Делфините в сините коридори“ на кап. Васил Дачев
 
Известният варненски плувен и спортен деятел кап. Васил Дачев издаде дълго чаканата книга „Делфините“ в сините коридори, посветена на историята на плувните спортове в гр. Варна. В 102 параграфа и на 212 страници е описана противоречивата, но вълнуваща и славна старина на сините спортове в черноморската столица на България. Изданието е онагледено и с невиждани досега снимки. Книгата излиза с помощта на Община Варна и лично на кмета на града Кирил Йорданов. Най-после варненец (макар и родом от Бургас) описа варненската плувна история. Бяхме се отчаяли безнадеждно, че това никога няма да стане. Благодарим ви, кап. Дачев!  
 
9. 50-годишният юбилей на Красимир Туманов
 
На 13 октомври т.г. прочутият треньор Красимир Туманов навърши 50 години. Навръх 50-годишния си юбилей той дари на Музея на спорта в София медала си от европейското първенство за юноши през 1976 г. На шампионата в Осло той става първия българин, спечелил сребърен медал – на 200 м съчетано. На церемонията в музея бе прочетен и поздравителен адрес от президента на Република България Георги Първанов. Спортен клуб Левски пък награди Туманов за изключителния му принос в развитието на клубния и национален спорт. Треньорът на Петър Стойчев получи медал на БОК „Спортът за един мирен свят“ от Ваня Гешева, както и плакет от Министерството на физическото възпитание и спорта. Туманов бе награден още от Таня Богомилова, генерален секретар на Българската федерация по плувни спортове, от Столична община, от Спортната асоциация на МВР, от 166-то спортно училище, от ръководството на плувен комплекс „Спартак“ и други. Красимир Туманов е много голямо име в българското спортно плуване, оставило ярка диря в талвега на българската плувна история. 
 
10. Уникалният талант Георгия Кадоглу
 
Георгия Кадоглу („Галата 2009“ Варна) бе истинска плувна свръхнова през годината. То не бяха титли, медали, рекорди, театрални постановки, приеми, награди, медиен ажиотаж. Не се наемаме да ги изброяваме всичките защото със сигурност ще сбъркаме. Това рано разцъфнало българско плувно цвете направо си има нужда от хроникьор. Да споменем все пак едно постижение, което наистина е изумително. На VІІ Международен турнир по плуване „Немо къп” в Скопие (БЮР Македония) през ноември Джорджи взе 13 медали (от тях 10 златни) – 8 в нейната си възрастова група (98/99 г.) и 5 при жените. Уникален, екстраординерен талант, какъвто се ражда един път на четвърт век. Голямата сестра Кадоглу събира обаче и много злоба. За доста хора простото споменаване на името Георгия Кадоглу действа като на бик червено. Тя е само на 13 години и не би трябвало да е така, но такива сме ние – злобни, дребнави и завистливи. Не можем да се зарадваме никога истински. Ако беше северноамериканка всички щяха да й помагат, ако беше китайка – щяха да я възвеличат, ако беше швейцарка – щяха да я позлатят, но тя за добро или за зло е българка – слагат й се букаи непрекъснато. Варненката навлиза вече във възраст където трябва да внимава за всяка своя стъпка. Около нея постоянно се навъртат алчни емисари (чакат си комисионната) от чужди държави с лъстиви предложения – оферират държави (големи и богати), училища (престижни) и стипендии (високи). Дано тя и семейството й изберат правилната пътека. Последната винаги е криволичеща, камениста, тясна и стръмна. Дали ще успеем да я запазим за българското спортно плуване? Това, в крайна сметка, е най-важното…        

 

Вашият коментар