Самата история
Известният варненски спортен и плувен деятел кап. Васил Дачев написа книгата „Делфините“ в сините коридори, посветена на историята на плувните спортове в гр. Варна.
Книгата се чете на един дъх и не може да остави равнодушен нито един човек, който се интересува от българската плувна старина. Първото нещо, което се набива в очи е огромната любов на автора към плувните спортове и специално към най-важния от тях – плуването. Дачев използва израза „Бог плуване!“, но това не е някаква поза, нито опит за оригиналничене, а той действително смята плуването за спорт Божий. Когато някои абзаци се осмислят дори и най-коравосърдечното сърце не може да не трепне.
В шеметно темпо пред очите на читателя се редят изумителни плувни картини, легендарни имена, прецизни статистики, невероятни събития, куриози. Книгата за варненските делфини всъщност е книга от която струи самата плувна история. В 102 параграфа е описана сложната и противоречива, но същевременно крайно вълнуваща орисия на синия спорт в морската столица на България. Произведението е онагледено с уникални снимки, сами по себе си късчета безценно историческо наследство.
В предговора най-добрият спортен журналист на Варна за ХХ в. Петър Герчев пише дословно: „Барба! Ти поправи една несправедливост – почти всички по-изявени варненски спортове да имат свое описано минало, а плуването да стои сиротно от историята.“ Действително голям, много голям срам беше – даже истински позор. Великата, славната, морската, плувната Варна преди книгата на кап. Васил Дачев нямаше писана плувна история. Писаното слово нямаше да види бял свят обаче без помощта на Община Варна и лично на кмета на града Кирил Йорданов, които са съдействали за отпечатването на 212-страничното томче. Авторът им благодари сърдечно.
Като всяко човешко творение и „Делфините“ в сините коридори не е съвършено. Книгата би спечелила ако в края бе дадена библиография (ползвани източници), както и ако бе извършена по-прецизна редакция на текста. По скромното ни мнение някои твърдения на автора не отговорят на истината, или най-малкото са спорни. Той например пише, че Валентин Пантелеев, който плува т.нар. „бруст с подскачане“ (планиращ бруст) през средата на 60-те години на миналия век, е първо по рода си плуване „в България, Европа, а може би и в света“ (стр. 135).
Най-после плувна Варна получи своята книга с плувна история. И то каква книга… Благодарим ви, кап. Дачев! Вашите усилия за съхраняването на историята на нашия велик спорт са вече оценени и няма да потънат в забрава. Вие запазихте за вечността част от славната ни плувна история и тя никога вече няма да погине.
Това е капитан Васил Дачев
Роден е на 14 януари 1932 г. в Бургас. Завършил е гимназия в родния си град, а през 1953 г. – Висшето Военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ със специалност инженер-корабоводител.
Капитан далечно плаване в басейна на река Дунав и щурман далечно плаване по морета и океани.
Плавал е с кораби на Българско речно плаване, Български морски флот и пътническото параходство „Балканшип“. С пасежерския кораб „Варна“ е посетил всички значими пристанища от Шпицберген до екватора.
В стопанския живот е бил заместник-генерален директор на Научно-производствен комбинат за радионавигационна апаратура „Черно море“. Васил Дачев е заслужил деятел на плувния спорт, главен секретар на Български Морски съюз.
Автор е на стихосбирките: „Деветата вълна“, „Сол и хляб“, „Ах, този Нептун!…”, „По гребени и в бездни на вълните”, „Песечинки в прибоя” и „Риба на сухо”.
Неговият многотомник „По сините алеи на планетата“ включва пътеписите „Великото море на залеза“, „Солените перли на Атлантика“, „В лоното на викингите“,„Под ледената шапка на планетата“и „Черната перла“.
В етап на последна редакция са книгите: „По талвега на великата река“и „На море всичко се случва“.
Автор и изпълнител е на песни за морето, изпълнявани на фестивала „Море и спомени“.
Получил е много награди на наши и международни литературни конкурси, посветени на морето и морските труженици.
Литературните, обществените и спортни изяви на капитан Васил Димитров Дачев са широко отразени в медиите. В Интернет има повече от 150 връзки към страници, свързани с неговото име.
През 2010 г. Васил Дачев е приет за член на Съюза на българските писатели.