Много наши читатели разбрали от последния брой на сп. „Плуване&Водна топка”, че се планира излизане на книга със заглавие „Кратка история на българското спортно плуване” ни питат за подробности. Благодарим за интереса, който може само да ни радва. Вероятно той е продиктуван и от обективното обстоятелство, че досега няма написана цялостна и всеобхватна книга за историята на българското спортно плуване, което е парадоксално и даже срамно. Все пак става дума за велик народен спорт (вероятно най-великият индивидуален) с над половин милион почитатели в цяла България.
Защо българските плувни хора не описват своята славна история? Не могат, не искат, не знаят как, нямат пари, не могат да намерят издателство, срам ги е, мислят, че никой няма да си купи книга с историческо плувно четиво, могат да говорят, но не могат да пишат, срах ги е, смятат го за маловажно? Със сигурност обаче интерес към плувната историческа тематика има (макар и не много голям), а продукт (книги, брошури, статии) няма. Изумителна, необяснима, грандиозна главоблъсканица. Търсене има – предлагане – няма. Това е в противоречие с фундаменталния икономически закон за търсенето и предлагането. Адам Смит направо би се обърнал в гроба. Отново ние, българските плувци, сме в разрез с обичайното. Нека нашите читатели поразсъждават над въпроса и да ни напишат писма ако искат – защо липсват книги на плувна историческа тематика. Най-добрите ще бъдат публикувани – защото въпросът за българската плувна памет е от ключово значение за българското плувно движение.
Съвсем накратко за книгата. В нея са представени само най-важните събития и най-важните личности. След като се затвори и последната страница читателят ще е осведомен за най-важните неща случили се в родния плувен спорт от 1878 г. до 2011 г.,
В наше време се наблюдава една крайно неблагоприятна тенденция, обусловена от информационния плувен потоп, който ни залива от всички страни – нашите плувци, най-вече подрастващите, са осведомени за голям брой незначителни и случайни неща (примерно кой е станал лани осми на 100 м бруст за младежи в Пловдив), но не знаят най-важните събития и личности на българското плуване – примерно кога е спечелена първата олимпийска плувна точка за България и кои са Теню Георгиев, Миролюб Кутинчев и Панчо Гюрков. Разработката ни преодолява посочения съществен недостатък (размиване на границата между важно и неважно) като се концентрира само върху най-същественото.
Има и съвсем конкретни запитвания по историческата проблематика, но на тях ще отговаряме поотделно и в течение на времето, но само ако имаме възможност и свободно време. Получихме например няколко писма с искане за даване на подробности за трагичния инцидент на о. Трикери, когато по време на Първата балканска война край водите на това гръцко островче съзнателно са издавени от гърците над хиляда български военнопленници и цивилни граждани от района на град Солун. Това става по нареждане на гръцките военни власти. Случаят е забравен от българите и доста щекотлив. От една страна, той би могъл да предизвика негативни настроения, но, от друга страна, е безспорен исторически факт и премълчаването му не е от полза за никого. Има и доста писма със запитвания за конкретни български плувци, плувни събития и плувни отбори. Не можем обаче да им отговорим. Това означава до края на живота си да останем заровени в прашните библиотеки и да прехвърляме до безкрай изрезки от вестници, книги и списания – за това никой не плаща, ужасно трудно е и губи безумно много време.
Призоваваме българските плувни хора към по-голяма активност. Ако дори най-големите български плувни клубове си опишат тяхната история – берекет версин. Не ви ли се струва меко казано странно, че славни плувни клубове като Левски, ЦСКА, Младост (Пловдив), Черно море (Варна) все още нямат писани плувни истории. Нещо повече – няма написани книга за най-великите наши плувни мъже – Теню Георгиев, Алекси Алексиев (Папата), Антон Митров (бате Тони), Григор Лазов (бате Гришо), Стефан Попов (Замората). Истински срам например за варненското спортно плуване е, че никой досега не е публикувал книжка за морския плувен колос Юлиан Русев – загинал трагично в разцвета на своята плувна младост. Иначе докато пишем тези редове във Варна може би се създава нов плувен клуб и се пресмятат парите, които биха се спечелили от обучение. С вайкане обаче проблемите, както знаем, не се решават. Трябват здраво бачкане, желязна воля и много пари. Друг начин няма и не може да бъде измислен.