Дръндара
Днес е Димитровден. Много български водняци носят славното име Димитър, но нека да си спомним днес за един от най-великите – Димитър Дръндаров (Дръндара) от Пловдив.
Кой е Дръндара? Научава се да плува не на басейн „Младост”, а на река Марица. Плувните адети му показва брат му. Всъщност той е първоразредник по спортна гимнастика, но след като изкарва плувен курс на Черноморието решава да се пробва и с плуването. Приобщен за синия спорт от Панчо Гюрков и Стефан Златаров. Иначе е роден през 1937 г. Става треньор през 1973 г., когато в спортното училище в Пловдив е открита спортната паралелка на плувците. В училището работи до 1994 г. После предава опита си на комшиите в Турция и Гърция. Подготвил над 40 майстори на спорта. Един от най-големите български треньори за всички времена. Наставник на такива легенди в българското спортно плуване като братя Петър и Валентин Кочанови и Нина Рангелова. Добряк, работар, естествен, без грам надменност или суета – голям, много голям, с истинско българско плувно сърце. Един от нас – не измислен, а напълно реален.
Имаме много лични спомени от него. Честно казано бихме могли да напишем брошурка за тях, но това не е наша работа, а на пловдивчани. Те на приказки са истински великани, но на писане – джудета. Седим ние с Дръндара на трибуните на басейна в Познан (Полша) през 1977 г. Долу финал на 100 м бруст. В трети коридор плува Емо Милицин – негов състезател, после стана гребец. Дръндара така започна да вика, че хората наоколо го помислиха за нещо превъртял. Преди това му бях купил кефир (с негови пари) за да си смаже гърлото. Шепти ми в ухото: „Ванка, на всяко загребване ревеш!”. Смея ли да не рева. Та в трети коридор плува българин. От викането ли, от друго нещо ли, но нашият стана пръв. Дръндара после не може да приказва, а хрипти, остана без глас. Каква колосална разлика със сега, когато някои треньори дори не влизат в басейна, когато плуват техни питомци.
Та днес Дръндара има имен ден. Дали някой от неговите бивши другари и плувци ще го поздрави? Не сме много сигурни.
Св. Димитър
Българската православна църква почита днес паметта на Св. Великомъченик Димитрий Мироточец. Народът нарича празника Димитровден. Народният култ към Св. Димитър го представя като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Широко разпространена е поговорката „Св. Георги лято носи, а Св. Димитър – зима”. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва и със света на мъртвите.
Свети великомъченик Димитър е роден през ІІІ в след Хр., бил управител на Солун и открито изповядвал християнската вяра. Но бил хвърлен в тъмница и убит с копия от езичниците на император Галерий на 26 октомври 306 г. В иконографията се изобразява като светец конник, който язди на червен кон, в ръка държи копието си, с което убива военачалника Лий. Най-рано култът към светеца възниква в Солун – през V в. Скоро след това е пренесен в Тракия и Македония.
Св. Димитър много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват „покровителството на небесния стратег Св. Димитър от Солун”. Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство.