Редакционната ни поща започва да се препълва с писма, плувците непрекъснато ни задават разнообразни въпроси където ни срещнат, нашите в странство също се интересуват. Всъщност можем да обобщим приличащите си десетки въпроси до един-единствен: “Кои сме ние, българските плувци?” Понеже наскоро една много симпатична възрастна дама в прав текст ни заяви, че “нищо не разбирам от вашите писания” ще се опитаме така да представим текста, че да ни разбере и шестокласник повтарач от провинциално училище.
Българските плувци са отделна група (общност). Те, разбира са, не притежават чертите на други големи групи – примерно, нация, съсловие (учители, зидари, инженери), но достатъчно ясно се открояват. Най-важната им отличителна черта, която не притежава никоя друга група в България е, че те се занимават (професионално или любителски) със спорта плуване.
Българските плувци са много голяма група. По експертни оценки те са около половин милион – това са хора, които могат добре да плуват. Една любопитна подробност – за да станеш член на Асоциацията на българските плувци, според нейния устав, трябва да можеш да плуваш, ако не можеш да плуваш ти не можеш да станеш неин член.
Българските плувци се подразделят на три големи части – ядро (най-важна част), полупериферия (средна по важност част) и периферия (най-маловажна част).
Ядрото са картотекираните плувци в БФПС, преподавателите по плуване (треньори, инструктори, лектори), администраторите (чиновниците) по плуване и деятелите по плуване. Също така тук се включват БФПС, Асоциацията на българските плувци, българските плувни клубове. Ядрото се състои приблизително от 5000 човека.
Полупериферията са хора, които не се занимават професионално (не си изкарват част от хляба) със спорта плуване, но имат пряка връзка с него. Това са например родители на картотекирани плувци (но само тези, които могат да плуват), упражняващи друг плувен или воден спорт (гребци, сърфисти, ветроходци, водолази – но пак само тези, които могат да плуват), членове на любителски плувни общности и др. подобни. Полупериферията е от около 50 000 човека.
Периферията са пълните аматьори плувци или тези, които плуват от дъжд на вятър – дори и един път на две години по 20 метра в някой мръсен водоем. Тук спадат и моряците и рибарите (само тези, които могат да плуват). Периферията е най-многобройна – горе-долу се състои от 450 000 човека.
Българските плувци имат собствени организации (структури). Най-важната и най-мощната организация е Българска федерация плувни спортове (БФПС). Друга национална организация е Асоциацията на българските плувци (АБП). Българските плувни клубове са на практика регионални (местни) плувни организации. Българските плувци притежават медии – най-популярната е Първи български плувен сайт (в Интернет) и списание – “Плуване & Водна топка”. Те все още нямат собствена Българска плувна телевизия.
Българските плувци са разнородна група, в която има различни противоречия и постоянни конфликти. Българските плувци не са единни, но това е заложено обективно (не зависи от хората – не може да се твърди, че едни са добри, а други лоши, че едни са прави, а други – грешни). Това, че различни плувни клубове и плувци непрекъснато се боричкат (кой да замине на лагер, кой да отиде на състезания в странство, кой да вземе премия, кой да накажат, кой да влезе в УС на БФПС и т.н.) е неизбежно и не може никога да се премахне, а и не е нужно – то може само да се видоизмени. С противоречията и конфликтите се занимава науката конфликтология. Пишещият тези редове вероятно е единственият професионален спортен конфликтолог в България. Най-общо казано конфликтологията се занимава с прогнозиране, предотвратяване и разрешаване на социални конфликти.
Българските плувци са много голяма група (за мащабите на България), но не са се осъзнали като отделна и обособена общност и не разбират, че разполагат с огромна мощ. Българските плувци са пословично апатични. Те не вярват, че нещо могат да променят и са отчайващо бездейни. Нагледно доказателство е окаяното състояние на българската спортна плувна база. Ние нямаме нито един 25-метров покрит плувен басейн като хората с трибуни, на който да проведем държавното си първенство. Българските плувци обаче не предприемат никакви действия по въпроса – единствено двама-трима пишат плахи статийки в социалната мрежа “Фейсбук”, които се прочитат от 50-60 човека и завършват с цветисти ругатни – постинги. Те изобщо не схващат, че за да се построят и поддържат плувни басейни в България трябва да се действа по съвсем друг начин. Друго прясно доказателство е, че българските плувци не участваха с предложения за изготвяне на нов Закон за спорта. Единствено Асоциацията на българските плувци направи предложение.
Та, това сме ние, българските плувци. Спящ гигант, който още не се е събудил. Ние обаче имаме слава, спомени и гордост. Част сме от велик, народен, български спорт и рано или късно ще променим живота си. Ако не ние, вероятно децата ни. Един човек преди 70 години вече го е направил и е променил нашата съдба. Казвал се е Теню Георгиев.