На нашето момиче й е много трудно, но е щастлива в Синсинати
Тази година ме приеха да уча в университета на Синсинати (University of Cincinnati) – град Синсинати, щат Охайо, Съединени американски щати. За спортните си успехи в България и отличен успех в училище получих пълна спортна стипендия, която ми покрива абсолютно всички разходи тук. Във висшето учебно заведение следват 38 000 студенти. Университетът е сред най-големите държавни университети в САЩ. Живея в общежитие с още три момичета в апартамент, като всички сме плувкини и се състезаваме за университетския плувен отбор тук – Bearcats.
Условията за тренировки не могат да бъдат сравнени с тези в България. Сутрин тренираме на 50-метров басейн, а следобед на 25-ярдов басейн. Сами си разпъваме и прибираме коридорите. Първата тренировка започва в 5:45 часа сутринта и завършва в 8:00 часа – нито минута по-рано. Втората тренировка е от 14:00 до 17:00 часа. Първо правим един час или фитнес или тичане, а след това е плуването. Прави впечатление, че никога не се излиза по-рано от определеното за плуване време. Тренировките са тежки, на треньорът ми работи с всеки индивидуално и се старае да подобри слабото му място. Тимът се състои от 60 човека. Никога на занимания треньорът не е повишавал тон. Като спрем всички на стената се възцарява пълно мълчание. Чува се само вентилационната система.
Когато правим фитнес задължително трябва да сме облечени с екипа на отбора, а когато си в басейна не може да влезеш в него ако не си с банските и шапката на Bearcats. Ако си с някакъв си твой бански или с друга шапка треньорът просто те отстранява.
Най ме впечатли обстоятелството, че всички в нашия отбор без изключение имат ужасен хъс за тренировка. Даже когато тренираме сами без наставник никой не си позволява да спре или да съкрати тренировката. Отборът е ужасно сплотен. Почти всеки ден излизаме заедно и организираме различни игри с други отбори.
Най-прекрасното нещо, което ми се случи тук беше следното. Излизам от тренировка и отивам да се преоблека. Намирам в шкафчето си плик. Отварям плика и що да видя – картичка с пожелания за успех и текст, че винаги мога да разчитам на всеки от отбора ако имам нужда. Това се случва в първия ми ден от лекциите. Бяха оставени и сладки, бонбони и фланелка с логото на отбора.
За сега ми е ужасно трудно. В тима има страшно силна конкуренция и всеки ден трябва да се бориш и да се стараеш. Аз обаче съм много щастлива, мотивирана и амбицирана за много и големи успехи занапред.