ШАНХАЙ 2011- 6-ти Ден (29 юли)

 

 

Дали настъпващото утре новолуние или прочутата алогичност и непредсказуемост при жените, но имаме две световни шампионки. И двете никога не бяха посочвани за фаворитки, и двете са родени на една и съща сакрална дата-31 декември. Това са Александра Херасименя/Белорусия/ и Жанет Отесен/Дания/. Те постигнаха еднакво време-53.45 и с това скроиха страхотна шапка на фаворитките. Още преди финала медалите бяха окачени на врата на холандки и американки или австралийки, но не би. Победиха двете най-онеправдани от към медиен интерес състезателки. Жанет Отесен е родена през 1987 г. в Лингби, живее в Остербьо, а ежедневната си работа върши в Каструп/Копенхаген/. Жанет плува активно от 2000 г. и първото й голямо състезание е през 2001 г. на Европейските олимпийски игри за младежи. Не случайно и аз и ПБПС обръщаме такова голямо внимание на сегашния турнир в Трабзон. Александра Херасименя/Герасименя-по-познато име/ е две години по-голяма, висока е 176 см. и тежи 55 кг.Александра е по-титолуваната, с повече медали и последната оцеляла от беларуската плувна машина преди 3-4 години.Гледах плуването на победителките и както казваше една моя доскорошна позната, която ми изглежда на доста освежена във фигурата – „Дъхът ми спря”. Бронзовият медал попадна на точното място-на холандката с индонезийски корени-Раноми Кромовиджожо-53.66. Тя прекара тежък менингит, заразила се вероятно на лагер в друга страна и се върна още през зимата много нахъсана.

 

 

Няма смисъл да ви разтакавам с въведения-златото спечели Риън Лочте/САЩ/-1.52.96, време което е по-добро от световния рекорд преди весокотехнологичните костюми. Риън дава сигнали, че спира с активното плуване догодина. Второто място спечели в последните метри един от японците-Риосуке Ирие-1.54.11, който не е окапал след Азиатските игри. И при японците има сериозен спад на постиженията. Бронзовият медал е за Скот Тайлър Клери/САЩ/-1.54.69. Най-добрият европеец Станислав Донец/Русия/ остана едва на 6 място изпреварен дори от поляк. Чета в официалния руски плувен сайт оправданията на Андрей Воронцов приличащи на приказки от 1001 нощ. Нещо като известната песен – „Понеже, обаче, защото!”

 

 

Плуването на олимпийската, световна и тихоокеанска шампионка Ребека Сони/САЩ/ отново беше безупречно – леко, романтично и красиво-2.21.47. Ребека е родена на 18 март 1987 г. в малкото градче Фрийхолд Бъроу щат Ню Джързи. Висока е 173 см.и тежи 64 кг. Учи в университата на Южна Каролина обществени науки-връзки с обществеността. Първоначално се е занимавала с гимнастика и затова изглежда много приятно сладко миньонче. Интересното е, че пробива в плуването тя направи нестандартно-спечели Лятната универсиада през 2005 г. в Измир. Обикновено тези игри са лебедовата песен на състезателите, а при нея се случи обратното. Втора е Юлия Ефимова/Русия/-2.22.22 / нов рекорд на Русия/ и малко радост за съсипаната от критики руска плувна делегация. Президентът на Всеросийската плувна федерация Владимир Салников помоли да не се правят коментарии, защото има още два дни и няколко „руски” дисциплини. Интересно кои ли има предвид, защото в  „най-най руската дисциплина” отборът катастрофира. Но за нея след малко. Бронзовият медал е за представителката на плувната школа от Канада-Марта Маккейб-2.24.81. Световната шампионка Наджа Хигл/Сърбия/ остана шеста-2.25.93.

 

 

Финалът ми изглеждаше доста странен поради липсата на няколко изявени фаворити. Липсата на руснаци я претръпнах отдавна. Световен шампион е Даниел Гюрта/Унгария/-2.08.41 и втора последователна титла в дисциплината. Следя Даниел от 11 годишен и той държи почти всички най-добри постижения за 11-17 годишни момчета в бруста. Той е роден на 4 май 1989 г. в Будапеща с мерки-184 см. и 77 кг. Още 15 годишен печели сребърен олимпийски медал в Атина 2004 г. Среброто е за ветеранът-олимпийския шампион Косуке Китаджима/Япония/-2.08.63. Трети е Кристиан Вом Лен/Германия/-2.09.06. Интересното е, че двамата европейци са убийствено слаби на 100 м, а невероятно мощни на 200 м. бруст. Кристиан е и европейски юношески шампион от преди 2-3 години в дисциплината.

 

 

За руската щафета ставаше реч по-горе. Както казваше онази моя доскорошна приятелка „Не мога да повярвам и гледам с невиждащи очи”. Най-големият конкурент на победителите отпадна с едно мизерно представяне в сериите и 11 време дори след Австрия. Да, не Австралия, а алпийската държава Австрия. До там я докараха братушките, за които мъката ми е неописуема. Световни шампиони са плувците на САЩ, но на първи пост Майкъл Фелпс загуби и от Яник Аниел и от Паул Бидерман, но  като че ли ми изглеждаше доста примирен. Американците победиха благодарение на Риън Лочте, който ги изтласка на върха-7.02.67. Среброто е за емоционалните французи-7.04.81. Липсата на четвърти равностоен плувец на 200 м ги принуди да ползват Фабиен Жило, който е силен на 50 м. и му е по-трудно на 100 м. Това се наложи поради недобрата форма на Себастиан Руо. Бронзовият медал спечели щафетата на Китай-7.05.67. Гигантът Сун Ян подмина като малка гара Бенджамин Щарке, който половин час преди това участва в полуфиналите на 100 м бътерфлай. Разочарован съм от Австралия, защото и четиримата по имена са стойностни, но наяве-слаби.