Нужна е промяна

 

Завършва поредното Европейско първенство по плувни спортове за младежи и девойки (6-10 юли 2011 г., Белград). Сърбите го организираха великолепно, видяхме плувния комплекс „Ташмайдан” в цялата му прелест. Точно тук на „Таша-а”, през 1973 г. в столицата на отишлата в небитието Югославия, се проведе и Първото световно първенство по плуване на което стартираха и българи. Един куриоз от онова време. Делфинистът Васко Добрев едвам не изпуска дисциплините си, защото бдителен български митничар го хваща на границата с 20 недекларирани щатски долари, дадени му от негова позната да й купи кухненски сервиз. Задържат го, разпитват го, искат да не го пуснат в СФРЮ, едвам се оправя. После го наказват няколко пъти по този повод. 

 

Състезателите прибраха банските и очилата, треньорите камерите и бележниците, „навиячите” знамената и тромбите. Интересът към надпреварата бе зашеметяващ. Имаше дни в които над 100 000 човека гледаха през Интернет финалите по едно и също време. Първият ден сървърите не издържаха, изпушиха и блокираха. И ние, в Първи български плувен сайт усетихме, че става нещо необичайно – рязко се увеличи посещаемостта ни. Само нашата медия излизаше с пространни анализи и коментари – благодарение на пловдивчанина Румен Атанасов. Хората четат само това, което харесват, а явно стилът на Румен им е допаднал. Това няма как да не се оцени от аудиторията. Когато само ти даваш информация за най-важната плувна проява на седмицата посетителите го запомнят и стават лоялни към теб. Имаше и комични моменти. БТА подаде погрешна информация, че шампионатът бил в Загреб (Хърватия) и десетки медии я тиражираха погрешно – у нас за плуване се работи на принципа „копи – пейст”. Най-големият майтап бе, че и в официалният сайт на БФПС бе поместена грешната информация. Читателите обаче запомнят и не прощават.

 

От сега обаче си представяме какъв ураган (или може би торнадо) ще последва само след десетина дни, когато започва световното в Шанхай. Чува се, че над 3.75 милиарда жители на планетата щели да проследяват ежедневно стартовете на плувците. Един от най-добрите плувни журналисти в света Грейк Лорд (Вбр) започна да пише (на английски) всеки ден умопомрачителни материали на китайска тематика. Горещо ги препоръчваме. Той пише в swimnews.com Между другото помолихме преди години да сложат в сайта и българското знаме. Направиха го на другия ден – сега то е между турското и руското.  

 

Първата недомислица бе тук – защо само една участничка? Та до Белград с кола са само 5 часа път. Отиваш, плуваш, връщащ се. Какво по-хубаво място за трупане на опит от европейско първенство – дори и да станеш 54-ти от 60 участника. Знаем си дереджето, никой не очаква нещо повече. Да, нормативи трябва да има и да са силни, но те не трябва да са непреодолимо препятствие. Младоците като идат и усетят на собствения си гръб, че у нас вземаш медали на килограм, а на европейско не можеш да припариш дори до полуфинал, бързо ще слезнат на земята. Някои от подрастващите ни плувци съвсем са се самозабравили и направо летят в облаците. Да им се чудиш на акъла. Комунистическият диктатор Тодор Живков (Тато) имаше една крилата фраза: „Приземяване”.

 

В Белград Република България (чрез БФПС) изпрати само една плувкиня – Вангелина Драганова. Тя не плува точно така както очаквахме от нея. Всъщност за кой ли път се прояви една хронична слабост на българското спортно плуване – неумение за управление на спортната форма. Най-силно трябва да се плува (поне на теория) на най-важното състезание. В крайна сметка брусистката си плува плуването, но съперничките се оказаха ужасно силни – звучи като клише и оправдание, но е самата истина. Девическият бруст в Белград бе кошмарно (това ли е думата) силен – най-здравият стил – сравнете резултатите. Нищо страшно обаче не е станало. Велинградчанката наистина е голям талант, скромна и трудолюбива е и ако й се осигурят нормални условия за подготовка може много да дръпне напред. Ако обаче продължи както до сега, даже трудно да се намират бански за нея и да не я взимат по лагери (не е от любимките), до никъде няма да я докара. Казват, че за един бит, давали двама небити. Бъдещето е пред нея.

 

Как малка и бедна България да се сравнява и бори по сините коридори със 150-милионната Руска федерация, разпростряна на площ 160 пъти колкото нашата държава, с Германия, която има 750 000 регистрирани плувци-спортисти, с Великобритания, която гради басейни за по 6 милиона паунди единия, с Франция, която има хиляди плувни клубове и отвъдморски територии, с Италия където може да се плува целогодишно под открито небе, а в литъл италиите в САЩ живеят 7 милиона италианци. Крайно трудна задача за разрешаване, на която още не сме намерили отговора, ако изобщо има такъв.  

 

Дявол да го вземе обаче, сърбите правят европейски шампион на 100 м св. стил за младежи – Велимир Степанович. Нали всички гледахме по Интернет – „Таш-а” щеше да се срине. То не бяха викове, то не бяха ревове. Някои от навиячите си бяха направо за усмирителни ризи. Сърбия е сравнима с България по всичко – площ, брой хора, богатство, манталитет, няма и езикова бариера. Да де, ама те печелят златен медал в най-престижната дисциплина, а ние не можем да вкараме човек дори в полуфинал. Защо така, къде грешим? Трябва да има брод през реката. Не ни казвайте, че няма.

 

Всъщност не трябва да откриваме топлата вода. Историята на Степанович съвсем накратко е следната. Той тренира и учи в колеж в Обединените арабски емирства. Там са и родителите му. Плува при британския треньор Крис Тайди – бивш треньор на плувния тим на университета в Кеймбридж, от 6 години на работа при арабите. Тази година Степанович завършва средното си образование и отлита да продължи образованието си в САЩ.

 

Това всъщност е моделът. Той е пред очите ни и трябва да сме пълни глупаци за да не го изкопираме. Намираме 2-3 талантливи момчета и момичета, задължително от бедни семейства, които се изпращат да учат и плуват в странство – най-добре в Европа (Италия, Германия, Франция, Великобритания). След това отиват да получат висшето си образование в САЩ с пълна плувна стипендия. Учат и тренират в странство, а на важните състезания плуват за България. Става дума само за остриетата (най-добрите). Огромната маса си стои, учи и тренира у нас.            

Нужно е ново начало за българското спортно плуване, защото ако така продължава след 3-4 години няма да можем да вкарваме хора и в първите 30. Започваме да изоставаме фатално. Тотално губим конкурентоспособността си. Можем да го сторим. Правили сме го. Трябват обаче три неща задължително – без тях няма да се получи.

Първо, Национална плувна база – само за български плувци, тук баняджия да може да припари само на куково лято.

Второ, нов стратегически модел за развитие на българското спортно плуване, подплатен с материални и човешки ресурси. Желязна, хан Крумова дисциплина.

Трето, здраво, българско бачкане. Кръв, пот и сълзи. Нали така го беше казал английският министър-председател Уинстън Чърчил, наричан „Булдога”. Който издържи…

Ако ги няма тези три неща ще продължим да преливаме от пусто в празно и да си играем познатите до болка игрички на дребно. Националният треньор – този или онзи; пишат се някакви писма, после се оборват; защо моите не заминаха за странство, а другите заминаха; тези са от нашите – отиват на лагер, другите не са от нашите – да си стоят вкъщи; ти за кой си и кой подкрепяш (нас лично са ни питали 100 човека – не сме за никой, не се ли разбра – ние сме за българското плуване); пет анцуга за нас, ама на другите не им давайте; чу ли, че…

 

Нещата не трябва все пак да се драматизират. Можем да се справим. Та ние сме български плувци. За нас няма невъзможни неща. Иначе пускаме кепенците. Поп може и да не викаме.