Българското спортно плуване действително има нужда от собствена „Епопея на забравените”. Толкова много са заслужилите, но напълно забравени от поколенията славни наши предшественици, проправили пътеводната българска плувна пътека. В родния ни плувен пантеон с особено силна светлина грее образа на незабравимия Христофор Ройдев от Бургас, днес обаче почти безвъзвратно забравен и то в града на поетите.
На младини Ройдев е отличен състезател по водна топка и плуване. По спомени на Димитър Юруков от Бургас Христофор Ройдев е един от основоположниците на водната топка в Бургас. Другарите му са го наричала на галено Форко. В плуването бургазлията стига чак до шампионската титла на НРБ. Това се случва през 1960 г., когато той спечелва дисциплината 100 м бруст и става първият републикански шампион по плуване на Варна, за което е удостоен и със званието „майстор на спорта”. Треньор в онези години на Ройдев е друг много голям наш плувен деятел – Милко Рачев (бати Милко).
Христофор Ройдев е един от основателите на плувния спорт в гр. Бургас. Треньор е в „Черноморец” Бургас. Наставникът на плувците е много амбициозен, трудолюбив, дори може да бъде характеризиран като работохолик. Отначало тренировките се провеждат на Бургаските минерални бани и открития плувен басейн, намиращ се в Морската градина. През 1973 г. в града на непрежалимата Петя Дубарова в комплекс „Славейков” се открива нов покрит плувен басейн, в който питомците на Ройдев продължават подготовката си за предстоящите плувни надпревари. Заслугата на Ройдев за изграждането на басейна е неоценима. За огромно съжаление през 2011 г. басейнът в комплекс „Славейков” стои като паметник на разрухата и бургаската недалновидност. Въпреки решителните настоявания на плувните среди в Бургас да се пусне отново в експлоатация плувното съоръжение, не се предприемат никакви мерки. Неясно защо и няма нито един виновен, както обикновено. Христофор Ройдев работи упорито, без да жали сили, с голям хъс и непреклонна воля. Успехите не закъсняват.
През 1974 г. в София на басейн „Спартак” се провеждат балкански игри по плуване за младежи и девойки. Честта на България защищават двама от възпитаниците на Ройдев – Олег Раданов и Чавдар Кънчев. Раданов става балкански шампион на 100 м и 200 м гръб, а Кънчев се окичва също с два златни медали – на 100 м и 200 м св. стил.
Състезателите на бургазлията освен на плуване в басейн се пускат и на маратонски плувания в открити води. Успехите им са наистина забележителни. Да отбележим първо мъжете. През месец август 1974 г. Чавдар Кънчев взема участие на 30-километровото маратонско трасе (Триъгълника) състояло се в акваторията на гр. Созопол, което се печели от него. Любопитно е, че в това далечинско плуване мерят сили с нашите и плувци от Сирия. Следващата 1975 г. Кънчев повтаря триумфа си на 30-километровата дистанция на същото място и през същия месец. Отново гости на българските маратонци са плувци от Сирия. За тези си две победи в две последователни години Чавдар Кънчев е удостоен със званието „майстор на спорта”. През 1975 г. месец юли се провежда маратонът с дължина от 7 км и трасе от остров „Болшевик” до моста на гр. Бургас. Тук тимът на Ройдев е един от най-многобройните – Чавдар Кънчев, Олег Раданов, Олег Райчев, Емил Попов, Илко Карагутов, Христо Алексиев, Мария Димитрова, Феодора Елисеева, Мая Елисеева, Светла Сезакина. На 7-километровата дистанция първи при мъжете става Чавдар Кънчев, а при жените Даниела Ройдева – дъщеря и възпитаничка на Христофор Ройдев.
Жените, питомки на Ройдев, също жънат удивителни успехи. Даниела Ройдева печели бронзов медал на балканиада по плуване. Негови добри състезателки са също така Таня Георгиева и Мария Чалъкова. През 1975 г. на маратона в гр. Созопол след 25-километра в морето майсторки на спорта стават Соня Иванова, Наталия Гергова и Мая Елисеева. Предишната година те също участват по това изключително трудно за преодоляване водно трасе в откритото море. Треньорът им Ройдев не бил на себе си от щастие и ги нарича „моите златни момичета”.
През месец октомври 1975 г. тандемът Ройдев (треньор) – Кънчев (състезател) отпътуват за Дамаск (Сирия) където нашето момче става първо в изнурителен плувен маратон в свирепа конкуренция със състезатели от 27 държави. Далечинският плувец от Бургас след завършека на маратона бива награден с купа. Състезанието в Сирия ще се запомни и с един изключително неприятен инцидент. По време на самото плуване на Чавдар Кънчев му нанасят побой. За треньорът гледката е непоносима – той не издържа, хвърля се във водата от придружаващата лодка и спасява питомеца си, който продължава надпреварата. По време на мелето обаче Ройдев е ударен лошо с гребло по главата. На връщане от Сирия става голяма трагедия и се случва непоправимото – Христофор Ройдев, едва на 36 години, почива в самолета.
Христофор Ройдев ни напусна твърде млад, в разцвета на своята сила и младост. Той обаче е допринесъл толкова много за възхода и развитието на бургаското спортно плуване, че славата му и споменът за него в крайна сметка няма да помръкнат никога. Това, че е забравен от мнозинството от бургаските плувни хора, всъщност не означава нищо. Историята го помни, а това в крайна сметка е най-важното.