Интервю с Любомир Алексиев

 
Снимка: Л. Алексиев по време на награждаването на 200 м гръб в Баня Лука загърнат с българския национален флаг  
 
Любомир Алексиев от “Вихрен” (Сандански) се представи най-добре от българските плувци на завършилата преди седмица Балканиада за младежи в Баня Лука (Босна и Херцеговина). В Баня Лука гърбистът спечели бронзов медал на 200 м гръб с време от 2:08.74 мин. На 100 м гръб русокосият младеж фиксира 1:01.03 мин. (10-и от 15), а на 50 м гръб – 28.75 сек. (12-и от 17). Алексиев е роден на 9 септември 1993 г. Живее, учи и тренира в Сандански. Любомир Алексиев е един от най-големите наши млади плувни таланти от когото българското спортно плуване очаква много. По желание на наши читатели проведохме интервю с младия гърбист. Желаем му от сърце успех за славата на родното плуване!       
 
Любомир Алексиев: Гордея се, че съм част от санданската плувна школа!
 
– Г-н Алексиев, вие единствен от българите спечелихте медал на завършилата преди седмица Балканиада за младежи в Баня Лука. Какво е чувството да си единствен медалист?
– Чувството да вземеш медал от голямо първенство е невероятно! Това е най-значимият ми успех до сега и навярно спечелването на този медал е и най-щастливият ми миг.  Искам да кажа обаче, че не се чувствам специален или нещо повече от другите момчета, защото тренирам с някои от тях и знам, че те не по-малко са се трудили.
– Можехте ли да вземете и друг медал освен на 200 м гръб?
–
Не мисля. Плуването ми на 200 м гръб се отличава от плуванията на 50 м и 100 м. Нямам претенции към 50-метровата дистанция, но на 100 м гръб не се представих на нивото, което очаквах. Може би можех да стана 4-ти или 5-ти.
 
– В Баня Лука успяхте ли да говорите със състезатели от други балкански отбори? Как според вас успяват гърци, румънци, сърби, а ние – не съвсем?
–
Да, успях. Сприятелих се с двамата гръцки гърбисти – Каракаидос и Теохаридис. Силно впечатление ми направиха гръцкият и сръбският отбор с невероятната си организация и сплотеност. Всеки един състезател знаеше защо е там, какво и как трябва да направи. Това при нас определено липсва и е голям недостатък!
 
– За плуването ви открива незабравимият треньор и ръководител от Сандански Филип Ризов – Бог да го прости! Разбрах, че в началото на плувната си кариера не сте имал особени успехи, но той постоянно ви е убеждавал да не се отказвате защото ще дойде и вашето време. Както обикновено той не сбърка – и на вашата улица изгря слънце. Вашият коментар?
– Точно така е. Той не е само моя първи треньор, а е и мой кръстник – Бог да го прости! Той е човекът, който ме научи да плувам. Бяхме си много близки и наистина винаги ме напътстваше и ми помагаше.
 
– После ви поема, доколкото знам, Валерия Боцева. Тя също е много добра треньорка. От около година тренирате при най-опитният в момента треньор от Сандански Николай (Кольо) Вакареев. Какво ви е мнението и за двамата?
– Госпожа Боцева е човекът, който ме изгради като състезател. Тя ме е научила на дисциплина, спазване на режим и разбира се – тренираше ме по много качествен начин. Но през последните две години тя няма голям поглед върху подготовката ми, тъй като през голяма част от времето тренирам с националния отбор и за това се налагаше да започна да тренирам с Николай Вакареев. Той е отличен треньор и се разбираме по чудесен начин.
 
– Несъмнен дял за вашите успехи напоследък има и националния селекционер Веселин Суров. Той с какво ви помогна?
– Откакто съм в националния отбор (вече близо 3 години ) през много голяма част от годината тренирам с господин Суров. Мога смело да кажа, че той има най-голяма заслуга за успехите ми от няколко години насам! Той ме насочи напълно към гърба и винаги приоритет е била 200-метровата дистанция. Имаше и момент на застой в плуванията ми миналото лято, но съм му благодарен, че не се отказа от мен и продължи да ме тренира.
 
– Какви са непосредствените ви планове за тази година свързани със синия спорт? Какви са времената и класиранията, които искате да реализирате?
–
Искам подобрение на времената в дистанциите на гърба! Тъй като най-вероятно няма да участвам на европейското първенство за младежи в Белград т.г. ще се опитам с времето ми на 200 м гръб от републиканското първенство за мъже и жени да съм в първите 20-25 в европейската ранглиста за 17-18 годишни.
 
– Вашето семейство плувно ли е? Помагат ли родителите ви в усилията ви да вървите нагоре и напред в плувния спорт?
–
Разбира се, че ми помагат и то много! Баща ми е бил плувец, брат ми също. Родителите ми са винаги зад мен и ми помагат с каквото е нужно. Баща ми се интересува много от плувния спорт и е доста запознат с нещата. Винаги се интересува как върви подготовката ми, споделя мнение и ми дава напътствия, когато е нужно. Наистина много ми помага.
 
– Сандански е град известен в цяла България, а и извън нейните предели със славната си плувна школа и зашеметяваща плувна история. Сигурно е голяма чест да бъдеш днес един от нейните най-достойни представители.
– Гордея се, че съм част от санданската плувна школа! Радвам се, че представям този малък, но толкова красив спортен град на ниво.
 
– За нашите читатели е интересен образът на Любо Алексиев и извън басейна – какво ви лежи на сърце, имате ли някаква страст, хоби, изобщо какво правите в свободното си време?
– Обичам да играя футбол. Когато не тренирам много интензивно и имам време ходя доста често. Също така редовно ходя да играя тенис на маса и билярд. Обичам да излизам с приятелите си, защото ме карат да се отърся малко от плувната среда и да се позабавлявам.
 
– Как и къде се виждате след 5-10 години? Пак в плуването, или изцяло извън него? Имате ли намерения да станете треньор например?
– Виждам се пряко свързан с плуването! Искам да стана треньор, но и журналистиката много ме влече. Всичко зависи от това как ще се развие кариерата ми на състезател.
– Накрая ви моля за вашите финални думи към нашата огромна аудитория.
– Искам да пожелая на всички читатели на Първи Български Плувен Сайт преди всичко да бъдат живи и здрави и да не спират да се интересуват от вашата медия. А на всички плувци искам да пожелая много успехи и да не се отказват – да се борят за това, в което вярват и да го направят реалност! Именно това ще ги доведе до върха!

 

 

Вашият коментар