Българското спортно плуване върви по нанадолнището

Българското спортно плуване не се намира в добро здраве. Дори може да се даде мнение, че то продължава да върви по нанадолнището. Аргументите в доказателство на това твърдение са следните:

1. Рехава география на отборите-победители, познати от години, няма иновации и промяна – Младост’91 (Пд), Олимпия (Сф), НСА (Сф), Левски (Сф), Люлин (Сф), Бриз (Бс), Вихрен (Санд). Единственият нов отбор, който спечели злато, е този на Белмекен (Велинград). Няма нито един победител от големите ни плувни центрове Варна и Русе, което е много тревожно. България е страна, в която само след 20 години 92-93% от населението ще се струпа в София, Пловдив, Варна, Бургас, Ст. Загора, Русе и Благоевград.   

2. Посредствени постижения на победителите като цяло, а в някои дисциплини – дори слаби и то за балканско ниво (мъже – бътерфлай, жени – свободен стил). Единствено изключение – гърбистката Екатерина Аврамова (Олимпия Сф). Дори и нейните резултати обаче, макар и Катя да е в пъти по-добра от другите българки (като техника, условия за подготовка, мотивация), не попадат в Топ 20 на текущата европейска ранглиста (не световна!) на малък басейн. Според най-добрият плувен статистически сайт в света www.swimrankings.net Катя е с 34-то постижение на 50 м гръб, с 24-то постижение на 100 м гръб и с 29-то постижение на 200 м гръб към момента. Победителката ни на 100 м св. стил при жените Христина Мунчева от Вихрен (Сандански) е дори далеч извън Топ 100.

3. Обща крайно неблагоприятна външна среда за българското плуване, което не може да не се отрази върху него. Най-добрите ни икономически и политически независими експерти заговориха за „загубеното десетилетие” (2010-2020), което щяло да бъде най-тежкото за целия български ХХІ в. Симптоми – катастрофална демографска ситуация, изключително обедняване на населението – в България се появиха глад и мизерия, разпад на българската образователна, научна, културна и спортна система – 20% от децата отпадат от училище още след четвърти клас, 52% от първолаците говорят майчин език различен от българския, университетите ни не са конкурентоспособни и едвам свързват двата края, не се строят и няма да се строят нови плувни басейни и прилежаща инфраструктура и т.н.       

4. Самото българско плувно движение се намира в много тежка криза като институционална единица – хората са изпокарани и разделени, няма визия и мисия, липса общобългарска плувна стратегия, бившите плувци (десетки хиляди) не помагат и не съдействат по никакъв начин на спорта си, а като че ли се радват, че той вегетира.

5. Все пак има и оптимистични моменти, не всичко е в черни краски. Най-важното е, че интересът към плуването в България се възвърна и то с голяма сила. Щом има интерес ще се появят и пари и структури, които да ги усвоят. Тук-там са налице клубове и отделни личности, които с голяма вещина и усърдие започнаха да възраждат славното ни българско плувно движение, тях обаче ги спъват и им пречат да работят – не е сигурно, че ще устоят на натиска. Завистта и злобата са много силни и отлично виреят по нашите ширини. Имаме вече и няколко български плувкини от по-старите и от по-младите, които имат шанс да влезнат в полуфинали на всяко едно състезание и то от най-висок ранг – Нина Рангелова (Пловдив) и Екатерина Аврамова (София). Най-големият талант като че ли е обаче Джорджия Кадоглу – дали това нежно варненско плувно цвете няма да надмине скоро каките? Трябва да я пазим като писано яйце.              

При мъжете никакви изненади. Предизвестени победители, познати времена. Донякъде изненада е много силното плуване на Мартин Желев (Дамини-ЛВ Сф), когото много хора изобщо бяха отписали. Мислеха, че ще завърши кариерата си като изключителния талант Игор Количев – младши, който не успя да реализира и 50% от изумителния си потенциал. Здраво плуваха и щафетите на Олимпия (Сф) – да победиш квартетите на Младост’91 (Пд) не е шега работа. Постиженията на Александър Николов (Младост’91 Пд), Динко Гешев Младост’91 (Пд), Венцислав Айдарски (Вихрен Санд), Андрей Граховски (Бриз Бс), Лъчезар Шумков (Люлин Сф) стагнират и времето им за нещо по-голямо безвъзвратно изтича.  

 

При жените няма поводи за голям оптимизъм. Резултатите на всички победителки (без Катя Аврамова) и призовите тройки са посредствени. Силите са изравнени, но на ниско ниво. Светъл лъч е велинградчанката Вангелина Драганова. Брусистката обаче нещо не се вписва в конфигурацията на националния отбор и ако оттам не дойде помощ ще стане поредният пропилян голям талант. Приятната изненада е младата пловдивчанка Марина Николова. В Пловдив като гъби след дъжд никнат нови плувни таланти, но към 16-тата си година те някак си повяхват и не реализират значим напредък. Дано този път бъдем опровергани.