По време на ДЛОП „Весел Делфин” (10-11-годишни), което са проведе в Пловдив на 4-6.03.2011 г. разговаряхме с двадесетина известни и водещи треньори, ръководители и администратори от цяло Българско. Диалогът очерта някои тревожни тенденции в българското спортно плуване, които могат да бъдат обобщени както следва:
Първо, басейн „Младост” в града под тепетата е в лошо състояние. Басейнът открит през 1973 г. в наши дни представлява нерадостна гледка – неугледен, влажен, тесен, неудобен, занемарен. Клубът, който стопанисва плувното съоръжение – ЖПК „Младост’91” (Пд) прави опити да промени нещата, но засега напълно безуспешни. Басейнът е общинска собственост и оттам не са предвидени и не се предвиждат средства за генерален ремонт. Всъщност ако се замислим и прекараме през съзнанието си и другите плувни закрити 25-метрови плувни басейни в Родината на Петър Стойчев ще констатираме, че положението е направо отчайващо. На практика Република България не разполага с нито един съвременен 25-метров покрит басейн за провеждане на държавни плувни шампионати. Едно е напълно ясно – без модерна и подходяща плувна инфраструктура синият спорт у нас не само, че няма да се развива постъпателно, но ще върви постоянно надолу.
Второ, водещите плувни хора в България не виждат ясна перспектива за напредъка на плуването у нас и са много, дори драматично разтревожени от всичко това. Тук се проявява и една много специфична нашенска особеност. Специалистите разсъждават трезво, обичат плуването, работят с усърдие, борят се с трудностите доколкото могат, но нямат общобългарска плувна визия. Критикуват смело и разпалено, като се виждат сламките у другите, а гредите в собствения двор – не. Никой не предлага някаква алтернатива, не са налице конкретни, обосновани и изпълними решения за промяна на ситуацията, ресурсно, кадрово и финансово подсигурени. Всички се оплакват и като правило другите са виновни, те – не. Да де, ама този път не води до никъде. За съжаление не чухме от никой адекватни предложения, а най-често се употребява личното местоимение в първо лице единствено лице. Нещата обаче само тогава ще се променят, когато вместо „аз” се говори „ние”, и най-вече се действа съвместно, убедено и решително. С приказки няма да стане.
Трето, има все пак надежда. Тя всъщност никога не е умирала в родното плуване. Ние, българите, изградихме спортното си плуване направо от нулата и постигнахме изумителни успехи. Плувните ни първопроходци (Теньо Георгиев, Георги Славянов, Максим Станишев) ни завещаха идеали и ценности от които не можем да отстъпим. Надеждата днес е в масовостта и усилената работа. Интересът към спортното плуване се възвърна, басейните са пълни, треньорите работят на високи обороти. Дано кризата по-бързо свърши за да се влеят в нашия спорт свежи финансови ресурси. Без пари няма да се получи и ще продължим да се въртим в омагьосаните кръгове на безпътицата.
Статия на Василен Димитров за шампионата. Прочети тук.