В четвъртата и последна част от поредицата на BGswim.com за Държавна сигурност и плуването става ясно как майор Тодор Бобев се вживява в ролята си, докато Георги Михалев печели титли.
Майор Тодор Бобев, началник отделение в 8 отдел на Шесто Управление на ДС, пътува от 24 до 30 юли 1984 г. на тежка и вълнуваща командировка. Ченгето е пратено в Люксембург за контраразузнавателно обезпечаване на българския национален отбор, който участва на европейското първенство по плуване и скокове във вода за юноши.
Както си му е редът, след завръщането на родна земя, майор Бобев докладва какви ги е свършил в Люксембург. Под гриф „Строго секретно“ той пише рапорт чрез началника на 8 отдел до началника на 9 отдел в Шесто управление на ДС.
И започва със спортните резултати, сякаш самият майор или хора на ДС са се състезавали: „Пътуването, престоят и завръщането на групата спортисти и ръководители преминаха без произшествия, а участието в първенството бе едно от най-добрите досега – завоювани бяха два златни медала, подобрени бяха четири европейски рекорда.”
За тези, които не се досещат – майор Бобев е класическият куфар от ДС, който пътува редовно с всички национални отбори в капиталистическата и опасна чужбина. И по неписано правило – колкото по-екзотичен е воаяжът, толкова по-висок чин и длъжност има куката, която отговаря за „контраразузнавателното обезпечаване“ на спортистите. Задачата на милиционера е да души какво правят българите в чужбина, да следи дали не контактуват с чужденци и да ги предпази, ако може, от залитане по емигрантския живот.
„Не бяха установени груби провокационни прояви по отношение на нашите участници. Не се появиха (както обикновено се случва на такива състезания) представители на българската вражеска емиграция.”
За хора от типажа на майор Бобев и за цялата Държавна сигурност всички емигранти в капиталистически страни са вражески. И тяхното появяване при български спортисти зад граница може да е само конспиративно, а не да е продиктувано от загриженост по родината, желание да се поговори с българи и да им се помогне с каквото може, ако се налага. А точно такива са мотивите на 99% от нашенците, които подкрепят спортистите ни, които се състезават зад Желязната завеса.

В държавата-джудже Михалев става два пъти шампион с два континентални рекорда, защитавайки титлите си на 100 и 200 м гръб. На снимката година по-късно на Евро’85 заедно с великия гърбист от СССР Игор Полянски
Европейското първенство за юноши в Люксембург съвпада с летните олимпийски игри в Лос Анджелис, които са бойкотирани от Съветския съюз и социалистическите страни.
„Някои изказаха съжаление от неучастието на плувците от социалистическите страни. Това явно бе опит да се установи отношението на представителите на нашата спортна общественост по този въпрос. Ръководството на българската група в лицето на председателя на Българската федерация по плувни спортове – др. Симеон Игнатов, и отговорният секретар на федерацията – др. Стефан Златаров, спокойно и аргументирано отговориха в духа на принципните постановки и предотвратиха евентуалните спорове“.
Майор Бобев е доволен – българите не са се оплакали от отвратителното решение на Политбюро на ЦК на БКП, което ден след обявения бойкот от СССР, обяви, че и България няма да стартира в Лос Анджелис поради много сериозна причина – „домакините не са в състояние да осигурят сигурността на българските спортисти по време на игрите”.
Налудничавите игри на шпиони карат Бобев да се прави на инспектор Дю Дю в Люксембург. И да предполага, че французойката Мюриел, представителката на западногерманската фирма „Голдън Къп”, с която до същото лято има договор родната федерация, се навърта около отбора не заради търговските си интереси, а поради други причини.
„Но наред с това някои фрагменти от поведението й, както и опитите да провери моята легенда (със съответно препоръчително-акредитивно писмо от БСФС аз бях легендиран като представител на Организационния комитет на предстоящото Европейско първенство по плуване, водна топка и скокове във вода – София 1985), дават основание да се предположи, че тя вероятно изпълнява задачи на противниковите специални служби.“
На Бобев му се привиждат чужди агенти, но като уточнява, че не „Голдън Къп“, а „Арена” ще е генерален спонсор на София 1985, малко по-надолу той пише: „Когато при спечелването на първия медал от Георги Михалев на първенството търсехме възможност за бързо предаване на телекс чрез нашето посолство до БСФС и КРТ (Комитета за радио и телевизия), Мюриел сама предложи услугите си да ни помогне с кола, която бе шофирана от ръководителя на „службата по реда“ на първенството Люсиен Грюлс, който бе включен и в Организационния комитет. Между другото, по същия начин бяха легендирани двама „колеги“ (по моя преценка) – директорът на техническото бюро и завеждащият връзките с пресата.”
Шпиономанията на Бобев не може да приеме, че в едно първенство за юноши на някакви отговорни постове могат да работят специалисти в съответните области, а не „легендирани“ негови „колеги“, които също като него изпълняват безумни задачи на „противниковите служби“.
Изключително показателен е начинът, по който Бобев завършва, затова си заслужава да се цитира целия пасаж: „В съответствие с възприетата легенда и поради създалата се обстановка аз имах възможност да се запозная с редица отговорни дейци на Европейската федерация по плувни спортове (ЛЕН), както и с отделни ръководители и треньори от Турция, Гърция, Франция, Швеция, Югославия и Румъния. Така например бях представен и водих няколко разговора с генералния секретар на ЛЕН – Норман Сарсфийлд (Англия), който прояви голям интерес от състоянието на подготовката на материалната база в София за предстоящото първенство, и с главния съдия Джеф Куук (Англия).
Бях запознат със съдия-арбитъра по плуване Райнер Уитман (ФРГ), който е известен в спортните среди като полковник от западногерманската полиция, с председателя на Люксембургската федерация по плувни спортове Роланд Балдауф и др. Във всички тях, според мен, създадох впечатление, че наистина съм от Организационния комитет на София 1985, тъй като бях предварително подготвен за разговор и отговор на въпроси , свързани с нашето домакинство на следващото европейско първенство по плуване.
Приложение: Рекламна брошура на Европейското първенство по плуване и скокове във вода в Люксембург.“
Излиза, че Бобев сам се хвали как е заблудил наивните спортни хора от Запада, че им е колега. И работата му в Люксембург е била да пусне един телекс, за което му помогнала „агентка на противниковите служби“. И е донесъл ценен трофей – рекламната брошура на първенството. Добре е поработил Бобев в Люксембург, наистина. И си е поиграл на шпиони за сметка на народа. И в името на народа, както обичаха да казват и пишат властимащите по онова време.
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.