През 1988 г. българският спорт бележи най-успешната си година. На олимпийските игри в Сеул печелим 10 титли. В неофициалното класиране по точки сме на четвърта позиция от 169 нации, изоставайки единствено от суперсилите САЩ, СССР и ГДР. Колекцията от олимпийски, световни и европейски титли и десетките рекорди е толкова внушителна, че организаторът на анкетата Спортист на годината – „Народен спорт” прави за първи път ранглиста за двама победители. При дамите №1 е Таня Богомилова.
Тя е единствената българка, олимпийска шампионка по плуване –подвиг, който със сигурност е сред петте най-големи постижения на спорта ни изобщо. Близо 15 г. Богомилова е генерален секретар на Българската федерация по плувни спортове. Днес тя празнува рожден ден и по този повод BGswim.com припомня впечатляващата й кариера.
При снимките на „Непобедимите 3” на столичния комплекс „Червено знаме” Джейсън Стейтъм останал втрещен и попитал дали това е басейнът, на който се състезавал на европейското първенство през 1985 г. Екшън героят извадил снимка от джоба си като млад състезател по скокове във вода от отбора на Обединеното кралство. Макар и трудно, членовете от екипа на холивудската продукция разпознали и комплекса „Червено знаме”.
На 7 август 1985 г. паркингът по посока към квартал „Дружба” е задръстен от автобуси. „Червено знаме” е чисто нов и сияещ. Дъждът не спира да вали, но претъпканите и превъзбудени като на футболно дерби трибуни са окъпани в бяло, зелено и червено. Плакати между стотиците знамена подканят и надъхват: „Давай, Таня!”, „Таня, първа си!”.
Предстои финалът на 200 м бруст. Ще плува Таня Богомилова. Очакванията за първа европейска титла са големи. Интересът за билетите е истеричен, върти се спекула. Всъщност така е през цялото европейско първенство. Ценните пропуски се търгуват в пъти по-скъпо от официалната цена – 3 лева. Разменят се срещу очила, плувни шапки и всякакви дефицитни за социализма артикули, откопчени от щабовете на западните отбори.
В чудовищно оспорван финал
с тежките фаворитки от ГДР Зилке Хьорнер и Силвия Гераш Таня се позлати на 200 м бруст с време 2:28,57 минути – време, което е недостижимо за сегашните български плувкини, 30 години по-късно.
„Златната рибка“ в немската преса. Европейска шампионка е на 200 м бруст.
Вестник „Народен спорт” посвети две от четирите си страници (абсолютен рекорд) на нея и на самото първенство. Покойният журналист Найчо Палийски затрогна читателите с емоционално есе в стилистиката на времето: „Българската роза разцъфтя с пищната си красота и нейния аромат покори Стария континент, за да разкаже още веднъж на всички „за Балкана, за морето и за всички нас”. Българската роза – Таня Богомилова! Добър ден, мечта. Добър ден, Таня!”
Майката на шампионката – Ани разкрива пред журналистите, че след раждането на Богомилова нейната европейска титла е най-щастливият миг в живота й.
Величието на този, а и на следващите победни стартове на Богомилова (в София тя спечели сребро на 100 м бруст и бронз със смесената щафета 4 по 100 м, а нашият тим взе общо 6 медала) може да асимилира само човек, който дори да не знае, поне е чувал за плувното чудо на бившата ГДР. От 14 дисциплини германките печелеха по 13. В раменете бяха като гараж за камиони.
Най-високият връх,
олимпийският и предстоеше
Беше го пропуснала заради идиотския бойкот на социалистическия лагер на игрите в Лос Анджелис година по-рано. А щеше да стане два пъти шампионка. На алтернативната олимпиада „Дружба” – в Москва, където триумфира на 100 и 200 м бруст с най-добри резултати в света и то в пряка битка с големите си съпернички. Но и втората атака на заветната мечта можеше да се изплъзне.
Няколко месеца преди настъпването на олимпийската 1988 г. Таня даде живот на първородната си рожба – Ани, но с цената на херния. Трябваше спешно да се подложи на операция по време на лагер в Харков (СССР).
Интервенцията е с местна упойка. Хирургът я пита с ирония дали иска да стане олимпийска шампионка. Лично той се съмнявал дали въобще ще успея да се състезава в Сеул, но ако го направела и станела първа, щял
да й сложи паметна плоча пред клиниката.
Докторът удържал на думата си.
Едва възстановила се от операцията колената изваждат Богомилова от басейна за още 40 дни. През февруари и март отново е на „сухо” за 3 седмици. Този път причината е обрив следствие на нервно напрежение. Пропуска важни турнири за сверка с конкурентките.
Напрежението за нея и Георги Дангалаков – неин съпруг и личен треньор, а сега национален селекционер и главен мениджър, е чудовищно. Тренират в София. И не защото искат да скрият подготовката си, а защото първородното дете – Ани, е на 1 годинка.
„Ани беше проклето бебе.
Не спеше и ние спяхме, редувахме се
И понеже аз тренирах, Гого повече се грижеше за бебока, гледаше да ме щади. Ставах когато съвсем плачеше. Естествено майка ми помагаше, но все пак детето търси майка си и баща си.
Бях проклината отвсякъде, само и само да не участвам на олимпиадата. Да не се представя, няма да споменавам имена. Припадала съм по време на тренировка. Гого ме е вадил от водата. Казвал ми е, че дадено упражнение не се получава, но продължавах да блъскам. Просто съм кучи инат.
Моята цел е върхът и винаги го гоня до края”, разкрива формулата на успеха „Златната рибка”.
При пристигането в олимпийското село през септември 1988 година чуждите журналисти я посрещат с въпроса знае ли дали на игрите ще плува и нейната адашка Богомилова. За една година извън обсега на медийното внимание заради раждането на Ани, интересът си е останал същия. Само че журналистите не са наясно, че европейската шампионка вече се състезава като Дангалакова.
Надъхана до краен предел тя повежда още от старта на коронната си дисциплина 200 м бруст, за съжаление остава четвърта.
„Бях страшно ядосана, че не можах да оправдая доверието към себе си. Беше важно да взема този медал, който се очакваше от нас. Той се получи с Тони (Антоанета Френкева – бронз), но аз като човек не бях изпълнила това, което си бях обещала. Тогава казах на журналистите: „Моля, оставете ме два дена на спокойствие до 100 м бруст, аз
ще ви покажа, че ще стана олимпийски шампион”, и сега беснее генералният секретар на БФПС. Гарантира го. Малко спортисти го правят.
„Преди съдийския сигнал за старта на 100 м бруст видях за първи път в такъв стрес Зилке Хьорнер. Трепереше. Рекох си „Сега те изядох!”. Направихме по-друга тактика. Допуснах германката си и отцепих групата на последните 25 метра.
Като финиширах се убедих, че на електронното табло името ми е най-отгоре. Изпитах неописуемо щастие. Най-накрая бях олимпийска шампионка. Но секунда по-късно се ядосах зверски, бях изпуснала за малко световния рекорд. Имах само олимпийски – 1:07,95 мин. Исках да го увековеча с всичките му максимални екстри. Такъв максималист бях.”
Гласът на покойния телевизионен коментатор Никола Ексеров и досега кънти в ушите на хиляди българи. „Таня Богомилова! Зилке Хьорнер И все пак Таня! България има своя първи олимпийски шампион по плуване!”, екзалтиран е Ексеров, един от великаните във водната топка.
На 23 септември 1988 г. на почетната стълбичка на призьорките на 100 м бруст има още една българка – Антоанета Френкева.
Реализирани са
многогодишните усилия
на няколко поколения състезатели и треньори. Увенчана е системата и методиката на селекционера Панчо Гюрков, който участва в подготовката на българските отбори по плуване за шест олимпиади (1968-1988 г.).
Очаквайте втората част от очерка за Таня Богомилова публикуван преди 3 години в Biograph по повод половинвековния юбилей.
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.