Възпитаничка на Йорданка Пенина почете паметта на голямата треньорка и състезателка по плуване, посвещавайки й трогателни стихове по повод рождения й ден.
Велинградчанката трябваше да отбележи своята 62-а годишнина на 7 юни. Напусна ни без време при трагични обстоятелства навръх Цветница през 2020 г.
В сърцата на своите възпитаници, колеги и съотборници Данчето си остава жива и доказателство затова са стиховете на София.
Планината ми напомня за една невероятна жена
Посветено на Данчето Пенина
Планината ми напомня за една невероятна жена,
която избра да е майка на много деца.
Качи ме на ски и уроци по плуване ми подари,
но най-много ми липсва да каже с усмивка:
„Дете, бъди всеки ден щастливка,
живота приемай за игра и
винаги стреми се към върха.”
Липсва ми нейната стройна осанка,
както и това, че никога не беше в сянка.
Променила е много съдби с добри дела
и винаги вярна на себе си остана тя.
Обичаше да се шегува
и много негодуваше да се преструва.
Любовта й към спорта личеше от разстояние,
а това да я раздава на всички беше нейно упование.
Страстта й винаги ще ни дава вдъхновение,
личността й пък, единствена в света е без съмнение.
Планината винаги ще ни напомня за една невероятна жена,
а обичта й вечно ще топли нашите сърца.
София Д.