Максим Станишев (роден 1915 г.) има шанса още като дете да бъде воден от майка си редовно в женската плавалня на Софийската минерална баня. Тя е германка (баща му е от Дебърско) и отлично плува бруст. Семейството прекарва летните ваканции в с. Гьозикен (днес Обзор) на Черно море. Там през 1928 г. Макс се запознава с Тодор Медникаров – Шмиргела, известен варненски плувец.
От него усвоява различни варианти на полустраничния моряшки стил на плуване. Веднъж двамата дори плуват заедно 9 часа без прекъсване. По-късно Макс става един от първите спасители у нас, като в различни периоди спасява от удавяне 22 души.
През зимата на 1931 г. в Софийската минерална баня вижда трима души да плуват по съвсем различен начин. Това са братята Франц и Стефан Меншик (собственици на фирма „Пеликан”) и Георг Клайн (стъкларски работник). Те го поканват да тренира в „Левски” на басейн „Дианабад”. Клайн му показва новия стил кроул, а братята Меншик му разкриват тънкостите на гърба и бруста.
През септември 1934 г. на „Дианабад“ на състезания, организирани от в. „Спорт“, Станишев побеждава на 100 м св. стил с 1:16,0 мин. По-малко от месец по-късно отново там фиксира 1:14,0. Така записва името си с два рекорда на 100 м св. стил, като вторият оцелява няколко минути – след малко е подобрен от съотборника му в „Левски“ Емануил Атанасов (1:13,8).
Още като състезател, а и след това, Макс Станишев се изявява и като треньор и най-вече като всеотдаен организатор – истински всеотдаен мохикан и апостол на плуването. Негов ментор при извършването на всевъзможни дейности по осигуряване на плувните дела по онова време е големият деятел на спорта Теню Георгиев.
След 1944 г. за Макс настъпват тежки дни – обявен е за враг на народа. Прехранва се с тежък физически труд, но доживява до дълбока старост. Умира в София забравен от всички.
Автор: Иван Цанов
Портретът е публикуван в брой №41 на списание „Плуване &Водна топка“, посветен на емблематичните български рекордьори на 100 м св. стил!