Датата 16 юли 1960 г. е една от най-важните в българските плувни анали. А спортистът – Валентин Попов, който е главният герой на този ден, но и занапред в историята, няма как да не е сред най-важните родни плувци за вечни времена.
Вальо става първият, който слиза на 100 м кроул под минута на голям басейн. Това винаги е била и ще бъде, дори и днес (за по-младите плувци, разбира се) една магическа граница. Чието преминаване те прави по-специален.
Също както са и 50-те секунди на 100 м св. стил 50-60 години по-късно. Но под минута на стотака си е знаков резултат!
Валентин Попов – Вальо, е роден през 1941 г. в столицата. Живее в самото сърце на стара София. Научава се да плува сам, но после е шлифован в Юношеска спортна школа от Дора Каранджова. От 1957 г. тренира при големия Климент Бойчев, който бързо разбира, че е попаднал на голям талант и започва бавно и търпеливо да го развива. Вальо плува чудесно кроул, но се справя много добре и на гръб и съчетано.
Попов е с тих и благ характер, възпитано, будно и интелигентно момче. Освен това е изключително трудолюбив. Един от великаните в българските плувни спортове – Васил Златарев, разказваше как Валентин ходел специално на тренировки в басейнчето на Градската минерална баня. Само за да тренира салтата. Правел по 100-150 обръщания на час.
И така няколко месеца…
Видно е, че резултатите не закъсняват. Влиза сред най-бързите български още през 1958 година, когато е на 17. Големият му удар обаче идва на 16 юли 1960 г., когато на „Дианабад“ плува стотака за 58,4. От тогавашния рекорд (1:00,4 мин. на Иван Иконописов от преди 11 месеца) сваля наведнъж забележителните две секунди.
После до лятото на 1965-а прави още четири поправки на рекорда на голям басейн. Когато за първи път слиза под минута е състезател на „Червено знаме“. След това преминава през „Академик“ и ЦСКА. През лятото на 1965-а записва последния си рекорд на 100 кроул – 56,8, плувайки на състезание в Атина.
И предишните му три върхови постижения, записани в таблицата с рекордите са от стартове зад граница – в Хелзинки, Лайпциг и Виена. Носи короната на най-бърз българин във водата до лятото на 1969-а, когато Юлиян Русев фиксира 56,4 на 100 св. стил…
Междувременно на световното студентско първенство в София през 1961 г. Попов завършва осми на 100 кроул с 59,0 сек. Специално за Универсиадата е реконструиран комплексът „Република“ в Парка на свободата (преди това и днес това, разбира се, е „Мария Луиза“ в Борисовата градина).
Щом приключва състезателната си кариера за няколко години е помощник треньор на националния отбор. В края на 60-те емигрира във Франция, където следите му се губят. Така или иначе – големият спортист Валентин Попов и неговият исторически резултат остават завинаги в златната огърлица на българското плуване.