АНДРЕЙ ДЕМИРЕВ
Треньорът Людмил Хаджисотиров – Бонзо за Матей Попов: „Мато беше първата птичка от новото поколение български ватерполисти. В националния отбор за игрите в Мюнхен попаднаха много опитни играчи. Но в разширения състав влизаха и млади момчета от новата генерация играчи, още „зелени“, но с големи потенциални възможности и способни да понасят големи натоварвания. Мато беше номер едно сред тях. Атлетичен, с добра скорост и бърза реакция. Притежаваше добър поглед върху играта. Умно и възпитано момче и много отговорен. След игрите в Мюнхен започна постепенно подмладяване на националния отбор, началото на което постави Матей Попов.
Що се касае до нашето представяне в Мюнхен – продължава Хаджисотиров – мъничко не ни достигна за победи над Куба и Австралия, с които завършихме наравно и за равенство срещу Румъния, от който загубихме в последните секунди с един гол, за да се класираме в първата осмица. Помня, че на мача с Куба (4-4) дойде цялото ръководство на българската олимпийска делегация, начело с тогавашния председател на на ЦС на БСФС Трендафил Мартински. След мача те ни поздравиха за добрата игра и признаха, че не са имали големи очаквания за представянето ни, но са останали приятно изненадани от играта и резултатите ни. Една положителна оценка за нашата работа от най-висока инстанция, която ни поласка“ – завършва Людмил Хаджисотиров.
ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ МОСКВА 1980
„Поради бойкота на някои западни страни – продължава разказа си Матей Попов – ние отидохме на олимпийските игри в Москва поканени директно. През 1979 година бяхме играли квалификации за Москва 1980 в Белград. Треньор тогава беше легендарният руски ватерполист и олимпийски шампион от Мюнхен Александър Древал, но не успяхме да се класираме, въпреки че бяхме един от фаворитите да получим една от трите визи за Москва 1980. Следващата година благодарение на бойкота все пак отидохме на олимпиадата. Треньор вече беше Любен Бочев – изключителен педагог и много етичен човек, но за съжаление не успяхме да разкрием възможностите си и останахме на последното 12то място в класирането. Играхме добре само в първия ни мач в групата, който загубихме с минималното 4-5 от силния отбор на Италия, като можехме да постигнем и нещо повече. Тази загуба на старта ни подейства потискащо и в другите срещи играхме под нашите възможности. Eдна от причините за това може би беше, че подготовката ни започна по-късно, тъй като не се бяхме класирали за олимпиадата още на квалификацията предната година. Ако това беше станало планът за тренировките ни щеше да бъде по-пълноценен, щяхме да имаме повече време и възможности за подготовка, и да бъдем в по-добра форма за тези олимпийски игри“.

Националният отбор на България 1980 г. преди олимпийските игри в Москва. Първи ред долу от ляво на дясно: Андрей Андреев, Матей Попов, Георги Господинов, Бисер Георгиев, Николай Райков. Втори ред горе от ляво на дясно: Любен Бочев – треньор, Антон Парталев, Кирил Киряков, Васил Нанов, Петя Костадинов, Володя Сираков, Тома Томов (съдия в Москва).
Резултатите ни в Москва бяха следните: с Италия 4-5, Австралия 5-8, Югославия 2-9, Куба 1-7, Гърция 4-6, Румъния 6-10, Швеция 6-8.
Играхме в следния състав: вратари – Володя Сираков и Георги Господинов. Андрей Андреев, Кирил Киряков, Асен Денчев, Васил Нанов, Антон Парталев, Петър Костантинов, Николай Райков, Бисер Георгиев и Матей Попов. В Мюнхен 1972 година аз бях най-младият играч в отбора, а в Москва 1980 вече най-старият.“

Националният отбор на България през 1980 г.: Горе отляво: Матей Попов, Асен Денчев, Володя Сираков, Кирил Киряков, Васил Нанов, Петър Костадинов, Григор Щерев. Долу отляво: Христо Благоев, Огнян Нинчов, Николай Райков, Георги Господинов
СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА
Белград 1973
„Следващата 1973 година участвувахме на Първото световно първенство по плувни спортове в Белград. Класирахме се за него след квалификации на остров Хвар. Людмил Хаджисотиров подмлади отбора. С Георги Гаджев вече играехме в основния състав. Бяхме в една група със САЩ, Куба, ФРГ и Гърция. В Белград стана нещо невероятно. В началото на първенството ние поднесохме най-голямата сензация. Победихме считания за един от фаворитите отбор на САЩ – с бронзови медали от олимпиадата в Мюнхен. Започнахме мача много добре, Тома Томов вкара 3 гола, Георги Гаджев, Иван Ковачев – Дембо и аз по един. Любо Рунтов пази много добре, американците се гипсираха и ги победихме напълно заслужено с 6-5. Но не успяхме да продължим в същия стил, а бяхме съвсем близко до го направим. Срещу Гърция съдийската маса допусна фатална за нас грешка с времето в края на двубоя и ни отмениха редовен гол при равен резултат 4-4, с който щяхме да спечелим мача. Ако не беше тази грешка по невнимание на съдийската маса, щяхме да имаме реални шансове за класиране в първата шестица. Нашето ръководство подаде контестация, която бе уважена и мачът с Гърция се преигра същия ден след обяд. За съжаление загубихме този мач с 5-8, поради шока, който предизвика у нас тази съдийска грешка и други неочаквани обстоятелства, като това, че братята Тома и Васил Томови – много важни фигури в отбора ни – бяха неразположени и не играха в преиграването. В останалите ни мачове в групата (без Тома Томов в състава) претърпяхме поражения от Куба 0-3 и от ФРГ с минималното 8-9 и останахме на пето място. Така отидохме да играем в групата от 13-о до 18-о място, в която победихме Австралия 3-2 и Израел 8-3 и завършихме наравно с Великобритания 5-5, заемайки 13-о място в крайното класиране. Българският ватерполист Васил Томов с 13 гола бе на трето място между най-добрите стрелци“.
Кали 1975
„За следващото световно първенство в Кали, Колумбия се класирахме след квалификации пак на остров Хвар. Треньор тогава ни беше Симеон Бонев. Отборът ни се класира с едно място по-напред от Белград – 12-и. В групата претърпяхме три загуби: от Югославия 3-8, Куба 3-8 и ФРГ 3-4. Куриозното бе, че на отбора на Югославия бе присъдена служебна загуба в мача му срещу Германия поради положителната допинг проба на Радко Рудич. Ние и Куба обаче вече бяхме играли и загубили от Югославия (резултатите си останаха) и това подложи на съмнение крайното класиране в групата.
В следващата фаза победихме Австралия с 6-4 и Колумбия с 12-2 и отидохме да играем в групата от 9-0 до 12-о място със следните резултати: Испания 5-5, Австралия 0-6, Мексико 4-6 и останахме 12-ти в крайното класиране“.

Част от националния отбор на България по време на откриването на Второто световно първенство по плувни спортове в Кали, Колумбия през 1975 г.: отляво на дясно – Михаил Костадинов, Васил Томов, Младен Христов, Матей Попов, Георги Гаджев, Петър Костадинов.
Западен Берлин 1978
„Най-доброто ни класиране на световно първенство беше през 1978 година в Западен Берлин. Тогава отбора водеше Тома Томов с консултант Алексанъдр Древал. В него играеха Володя Сираков, Валентин Тодоров, Андрей Андреев, Кирил Киряков, Васил Нанов, Бисер Георгиев, Боян Брайков, Николай Райков, Георги Гаджев, Васил Томов и Матей Попов. Преди първенството участвувахме в балканиадата на остров Хвар и бяхме в много добра форма, като завършихме наравно 5-5 с домакина Югославия и загубихме с 1-3 от първенеца Румъния“.
Треньорът Тома Томов за Матей Попов: „Мато през този сезон напълно узря като голям играч – възмъжа и стана главна ударна сила в отбора. Вършеше всичко на скорост – рязък старт, бързи контраатаки, стрелба без подготовка. Отговорен беше и на него можеше да се разчита във важните двубои“.

Националите на България на басейн „Диана“ в дните преди световното първенство в Западен Берлин 1978: Долу отляво: Бисер Георгиев, Иво Палийски, Георги Гаджев, Володя Сираков, Цветан Неделчев, Кирил Киряков, Матей Попов. Горе отляво: Петър Костадинов, Валентин Тодоров, Васил Томов. Вдясно са треньорът Тома Томов и Васил Нанов.
Матей Попов продължава разказа си: „На световното първенство в Западен Берлин през 1978 г. се класирахме на престижното осмо място, което е най-доброто класиране на българския мъжки национален отбор в историята. В групата заехме второ място след загуба от домакина ФРГ (2-9) и с две победи – в решителния мач за влизане в осмицата над Нидерландия – бронзов призьор от олимпийските игри в Монреал (4-3) и срещу Израел (6-2). И така влязохме в една от двете полуфинални групи от по 4 отбора, в която загубихме от Унгария (6-11) и Югославия (3-10). След това в групата от 5-о до 8-о място срещнахме САЩ (4-12), Румъния (3-6) и отново Германия (3-13). Трябва да добавя и един исторически за българското съдийство факт. Финалът на това световно първенство в Западен Берлин ръководи българският съдия Никола Ексеров заедно с американеца Феликс.“
ЕВРОПЕЙСКИ ПЪРВЕНСТВА
Виена 1974
„Между двете издания на олимпийските игри през 1972 и 1980 г. участвувах и на две европейски първенства – във Виена през 1974 година играхме в група „Б“ (9-16 място) и се класирахме на 11-и. Резултатите ни бяха следните: победи над Полша 8-5, Белгия 10-5, Франция 8-3 и Австрия 4-1, равенства с Чехословакия 3-3 и Великобритания 3-3 и само една загуба от Швеция 8-9.“
Йоркьопинг 1977
„На следващото европейско в Йоркьопинг (Швеция) през 1977 г. отново бяхме в група „Б“ (9-16 място), като се класирахме едно място по-напред – десети, при следните резултати: победи над Франция 10-4, Великобритания 9-7, Швеция 6-3, Чехословакия 6-2 и Полша 8-3 и пак само една загуба от Гърция 2-4. В отбора бяха: Володя Сираков, Боян Брайков, Георги Гаджев, Валентин Тодоров, Петър Костадинов, Бисер Георгиев, Валентин Тодоров, Андрей Андреев, Николай Райков, Кирил Киряков, Васил Томов и Матей Попов.“
Други първенства (балканиада, универсиада)
„Участвувах и в много балканиади, които се провеждаха почти ежегодно. През 1972 година станахме балкански шампиони в София през месец август преди да заминем за олимпийските игри в Мюнхен..Победихме последователно Турция 7-1, Гърция 6-4 и Румъния 5-4. Югославия тогава не игра в този турнир. В Корчула (Хърватия) през 1974 г. станахме втори след Югославия.
Световните студентски първенства – т.нар. универсиади, по водна топка протичаха на много високо ниво в онези години, защото в този спорт имаше изключително силни студентски отбори, някои от които и национални шампиони в своите страни като МГУ (СССР) и „Академик“ (София). На универсиадата, проведена в София през 1977 година, се класирахме на пето място при много силна конкуренция, което беше голям успех за българската водна топка.“

България на универсиадата в София през 1977 година (пето място). Долу отляво: Валентин Тодоров, Матей Попов, Бисер Георгиев, Георги Гаджев, Володя Сираков, Боян Брайков, Емил Мачев. Горе отляво: Иван Ковачев – треньор, Кирил Киряков, Люсиен Велчев, Христо Аврамов, Виктор Агеев – старши треньор, Петър Костадинов, Румен Христов, Андрей Андреев, д-р Боби Керанов – лекар на отбора.
Треньорска кариера
„След като приключих със състезателната си кариера, Георги Петров – тогава треньор в ЦСКА, ме покани да водя юношите на клуба (възраст 1973-74 г.). В този отбор бяха близнаците Ивайло и Александър Пачалиеви, вратарят Николай Чакъров, Коко Динев, Ивайло Северов. В този отбор тренираше понякога и Свилен Пиралков. След това тренирах един сезон юношите на „Славия“. Впоследствие Васил Томов ме покани да му бъда помощник-треньор в националния отбор за мъже, в който работих една година.“
Съдийска кариера
„Съдийствах в течение на 28 години от 1984 до 2012. Бях една година и международен съдия. От 2009 до 2012 г. бях председател на Съдийската колегия при БФВТ, а от 2019 до 2022 г. отговарях за делегатите-оценители“ – завършва своите спомени Матей Попов.
С Матей Попов разговаря Андрей Демирев