Когато непредубеден изследовател започне да анализира българските региони от гледна точка на спортното плуване, първото набиващо се на очи е тяхното крайно неравномерно развитие.
Особено лошо седи Северозападът.
Той обхваща северозападните части на България – територията между река Искър на изток и река Тимок на запад, между Дунав на север и билото на Стара планина на юг. Тук се включват областите Врачанска, Видинска и Монтанска.
Не винаги е било така.
В миналото край могъщият Дунав е течал забележителен плувен живот.
Днес звучи като научна фантастика, че през периода 1946-48 г. отборът на „Републиканец“ Лом начело със Зина Кононова жъне изключителни успехи.
Даже този отбор става републикански отборен първенец, като смазва тимовете от София, Варна, Бургас и Пловдив. Кононова, великолепна кроулова спринтьорка, в наши дни е безвъзратно забравена и никой не си спомня за нея. Тя обаче си е една от най-великите наши плувкини.
В по-ново време (късният социализъм) спортното плуване, особено във Враца, бе на добро ниво. Голямата звезда бе Цветанка Цветанова с основен стил бруст. Тя даже спечели златен медал на Турнира „Дружба“.
Последният беше състезание изградено въз основа на политически и идеологически признак, като в него вземаха участие плувци от всички страни от т.нар. „социалистически лагер“. Това да биеш тогава плувкини от ГДР си беше направо геройство.
Враца се славеше и с други отлични плувци. Петър Петров с прозвище „Бобъра“ бе страхотен делфинист. Имаше изключителна техника, по-добра от тази днес на Антъни Иванов. За жалост загина твърде млад. За още по-голямо съжаление и той е вече напълно забравен.
Днес положението в българският Северозапад е много лошо, дори е с белези на катастрофа.
Плувната инфраструктура е в окаяно състояние (без Козлодуй, но това е друга тема), интересът към „синия“ спорт е спорадичен, липсват квалифицирани и мотивирани кадри, няма стратегия, кара се на мускули, няма никакви ресурси, помощ от никъде не се задава.
Има два пътя за подобряването на ситуацията.
Единият е на барон Мюнхаузен. Северозападът трябва подобно на барона да се изтегли сам за косите си, т.е. да си помогне сам. Твърде нереалистичен път.
Вторият е помощ от българските плувни хора, другите български региони и публичните органи на българската държава. По-реалистичен.
Много малко вероятно е някой треньор от Варна да изостави обучението, което му носи около 2000 лева пари в джоб на месец и да дойде в Монтана. Не за това говорим. Става дума за логистична помощ. Българските плувни хора трябва да се опитат да помогнат, както и доколкото могат на своите колеги от Северозапада.
Много важна е и държавната подкрепа. Държавните органи на Република България трябва да престанат да не забелязват, че Северозападът продължава да затъва и вече калта му е стигнала до устата.
Нужни са систематични и спешни мерки за подобряване условията за практикувани на плувните спортове, като най-здравословните и най-социалните изобщо.
Още приживе геният от село Калиманица (Монтанско) Йордан Радичков, е споделял, че Северозападът е средоточие на магическия реализъм.
Действително на този дивен български кът в наши дни му трябва някаква магия за да се измъкне от блатото, в което е попаднал.
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.