Николай Кръстев
Започва поредица от два материала, която ще включва малка част от случките и поуките по един вече 40-годишен журналистически (и не само) път с и във водната топка (единият от двата мои любими спорта заедно с плуването) у нас и по света, преминал през огромна всеотдайност, несметно количество загубено лично време, чисто български страсти, вълнения, удовлетворения, падения и… отразяване на пет олимпийски финала досега.
ПРИСЪДАТА
Преди дни дойде „присъдата“, произнесена от неформално събиране на групичка овластени хора в БФВТ, начело с все още действащия председател Дарий Дановски, сменен на общо събрание на 31 юли 2024 г. Който обаче продължава да си ръководи федерацията заради обжалвания в съда от два клуба, но с изчерпан морален кредит на доверие от повечето останали клубове.
Част от „присъдата“, озаглавена гръмко „официално комюнике“ (какви ли асоциации навява това помпозно название, в което сякаш става дума за обявяване на война) включва „…системно разпространяване на неверни, манипулативни и клеветнически твърдения от страна на тази платформа (б.а. – групата „Плуване и водна топка“), които уронват авторитета на федерацията и подкопават доверието в българската водна топка. Нещо повече – страницата съзнателно предоставя трибуна на фалшиви профили, разпространяващи клевети и дезинформация, насочена срещу ръководството и дейността на федерацията. Очевидно е, че администраторът на страницата не само допуска, но и насърчава тази подривна активност…“
Преди да стигнем до случилото се в детайли, което доведе до „присъдата“, нека обясним, че чисто формално съвсем не е ясно кой все пак издава това „официално комюнике“. Защото за подобно сериозно обвинение е необходимо решение на Общото събрание на федерацията или поне на Управителния съвет. Така смята и членът на УС на БФВТ Йордан Донев:
„Официална позиция на „ръководството“ предполага решение на общото събрание или решение, взето на редовно заседание на Управителния съвет. Върховният орган на федерацията не е имал събрание, а УС не е провеждал заседание по въпроса. Възниква въпросът коя е тази аморфна структура, наричаща себе си „ръководство“. Мен лично никой не ме е питал за мнението ми и доколкото съм част от ръководството съм категорично против някой да говори от мое име…“
Подобен подход характеризира голяма част от управлението на Дарий Дановски, който не ръководи, а просто раздава запдоведи и командва всички около себе си. Сякаш федерацията не е обществено сдружение, което харчи обществен ресурс, а частна фирма. Каква точно е ролята на устава на БФВТ в тази ситуация не е достатъчно ясно за мнозина…
Важно е уточнението – дейността на федерацията има две коренно различни страни. Едната, успешната до този момент, е сформирането на много национални отбори в различните възрасти, домакинството и добро представяне на европейско първенство за подрастващи (същото се наблюдаваше в подобен размер и през годините, когато БФВТ се ръководеше от Петър Петров), осигуряването на добра подготовка за държавните гарнитури, първо участие на световно за 16-годишните юноши (15-о място), класиране на европейско за жени, за което треньорът Васил Нанов „за награда“ беше сменен в навечерието на финалите с чужд специалист, във визитката на който имаше само работа с подрастващи състави. Тук може да се добави и първата победа на мъжкия отбор от 22 години в официална среща (с 1 гол срещу Швейцария).
Някои от критиците на федерацията ще изтъкнат веднага възможен конфликт на интереси при някои от треньорите, интересен и дори странен подход при определяне на някои от съставите и т.н. Но редакционната политика на групата „Плуване и водна топка“ винаги твърдо е била – подкрепа на националните отбори във всички спортове! Заради отстояването на която дори сме понасяли и сигурно ще понасяме публични критики на несъгласни и дори публични обвинения в зависимости (несъществуващи, разбира се). За нас чистият спорт, доколкото това е възможно, винаги е бил № 1 заедно с неговите изпълнители – най-вече състезателите, които трябва максимално да са встрани от „престрелките“ около водата.
В същото време командирите в БФВТ показват другото си, доста грозновато лице, което се оформя от тоталната липса на диалогичност и дипломатичност при контактите си с хората и клубовете. Много рядко се търси мнение от приятели и никога от опоненти, нещата се вършат с раздаването на заповеди като бонбони, понякога дори с цената на неспазването на правилниците или нагаждането им съобразно ситуацията в хода на първенствата, за което има достатъчно примери. Също така се случва редовно толериране на любимци и верни хора и клубове за сметка на неудобните, както и с бързо обезличаване на българското съдийство чрез акцията по налагане на необосновани наказания, високомерно отношение и на практика принуждаване на други рефери да се оттеглят, заради което у нас в един период не останаха международни съдии. По-късно трима, от които две дами, издържаха изпитите и получиха високата квалификация. Приблизително същото важи и за доста от действащите делегати на мачовете. Така волю или неволю бе създадено най-голямото разделение и противопоставяне в българската водна топка през този век. Достатъчно от клубовете обаче се обединиха и смениха Дановски на 31 юли 2024 г., който отказва да си тръгне и ще го прави още дълго поради мудността на съда.

ИЗМИСЛЕНАТА САМОЛИЧНОСТ ВЪВ ФЕЙСБУК
Светът се тресе от войни – конвенционални и хибридни, като малък отзвук от последните застигна дори „Плуване и Водна топка“. За да бъде обяснен механизмът на недоразуменията с фалшивите профили в групата, довели до „присъдата“, е необходим по-детайлен преглед на обстановката, в която се случиха неприятните неща.
Ние от Асоциацията на българските плувци не сме и предполагали какво ще ни се случи когато я създадохме през 2008 г. Преди това Иван Цанов вече бе направил през 2002 г. Първи български плувен сайт (bgswim.com), в списването на който скоро се включих и аз, а по-късно и Василен Димитров. През 2010 г. по моя инициатива стартира списанието „Плуване & Водна топка“ (42 броя досега), а през 2011 г. Василен Димитров създаде едноименната група, която от 5-6 години администрираме двамата с него, а в последните няколко аз доста по-активно. Наистина няма как да сме очаквали над 15 000 членове, събрани с много доброволческа работа без възнаграждения за 14 години.
Многото членове и влиянието на групата я превърнаха в магнит за най-различни кандидати – от любители на спорта до хора с най-различни цели в областта на хазарта, проституцията, порното, всевъзможната търговия и, разбира се, тролове и хейтъри. Има и доста мераклии за членство заради евентуални бъдещи европейски запознанства, най-вече от Африка и Азия. И всичко това беше пресявано човек по човек всеки ден. Поддръжката на групата в кондиция вече изисква отделяне на значително лично време, което невинаги е по силите на администраторите.
В един момент на помощ дойде и т.нар. „асистент на администратора“, който филтрира кандидатите за членство по предварително зададен критерий – българско име, и ги одобрява. После веднъж на ден админите преглеждат новите членове да не би да са с кухи профили. Но в този времеви луфт могат и се случват и неприятни неща – проявяват се брутални и обидни коментари, откровено срамни или чисто рекламни публикации и материали, които грубо противоречат на правилата на групата.
Точно така се стигна и до първата публикация на т. нар. „Иван Иванов“, одобрен за член от автоматичния асистент, който публикува открито писмо, в което критикува БФВТ с доводи, повечето от които приемам за верни. За това писмо и фалшивия профил сигнализира Любослав Бонев чрез съобщение, което ме завари на плажа. При проверката на профила той наистина се оказа съмнителен и публикацията беше свалена (липсата на анонимни публикации или от кухи профили и отстояването на културно водене на дискусията без хейт и обиди се сред най-твърдите твърдите правила на групата, спазването на които са ни донесли досега много критики от хора, свикнали в мрежата да сеят обиди, погрешно смятайки това за свобода на словото, но всъщност е класическа свободия). Свалянето на публикацията беше публично обявено. Няколко часа по-късно под същото обявление се появи коментар от т. нар. „Иван Иванов“, който прилагаше и личната си карта със закрити данни. Счетох това за достатъчно доказателство за собственост на въпросния профил и възстанових публикацията. След по-малко от час получих две лични съобщения от приятели, че търсенето на цитираната лична карта в Гугъл води до информацията, че е обявена за изгубена. И съответно използвана за направата на фалшив профил със същото име с най-вероятна цел да бъде предоставена точно на нашата група, както и стана, за да се публикува материалът срещу БФВТ, знаейки много добре за нашите ограничения. Съответно публикацията беше свалена за втори път и това отново беше обявено с повторен анонс за фалшив профил в групата…
След няколко часа БФВТ през официалния си профил във Фейсбук (създаден от мен през 2018 г), който често препубликуваше по навик свои постове в групата, направи „откритието“, че в „Плуване и Водна топка“ позволявали на фалшиви профили да пускат критични материали срещу федерацията. В същия пост, препубликуван и в „Плуване и Водна топка“ от БФВТ, имаше следното твърдение: „За пореден път групата „Плуване и Водна топка“ Nikolay Krastev е мним проводник на тези деструктивни действия…“, визирайки историята с т. нар. „Иван Иванов“. Тази изява на БФВТ най-вероятно беше продиктувана от факта, че казах на Любослав Бонев в прав текст по телефона, че писмото окончателно е свалено само заради доказания фалшив произход на автора му, но не и заради съдържанието, с по-голямата част от което съм съгласен. Така в поста на федерацията, който претендираше, че в него е направено „откриването“ на изгубената лична карта на Иван Иванов и съответно на фалшивия профил, чието разобличаване отдавна стоеше написано в нашата група, никой не си беше направил малкия труд да вникне в поредността на фактите, налични по онова време в „Плуване и водна топка“.
Така за пореден път стана ясно, че на командирите от БФВТ, които винаги са прави, им е необходим виновник. И съвсем не между другото – отново получих публични обвинения за уж рестриктивните правила (според нас съвсем нормални) на групата срещу анонимните постове и коментари, както и публичен въпрос дали някой не ми оказва натиск явно заради второто и окончателно сваляне на писмото на „Иван Иванов“.
В моя публичен отговор към федерацията личеше: „Няма как да държите всички под контрол, особено след като изгонихте софийската водна топка от басейн „Диана“. Да не говорим, че „откритието“ ви за фалшивата самоличност на Иван Иванов излезе няколко часа, след като бе публикувано в групата и оборва всичко, което се опитвате да внушите, сеейки интриги. Още повече, че мнозинството от клубовете просто не ВИ ИСКАТ, но това явно не ви интересува. Силно се надявам да Ви заинтересува скоро…“
От БФВТ повториха изтърканата версия, че клубовете в София били свободни да тренират където си пожелаят. Но забравиха да добавят, че прекратяването на договора със закрития басейн „Диана“ (от страна на федерацията със спортното министерство, но без никакви разговори с потърпевшите клубове), липсата на общинска плувна база, годна за водна топка в столицата и високите наеми на „Диана“, на практика беше планирана разправа със столичните клубове, утежнила още повече положението им.
На следващия ден сутринта звъннах на Свобода Михайлова от УС на БФВТ да ѝ съобщя, че близо две години продължава все още да съществува моят активен достъп до официалния фейсбук на федерацията (все пак съм го създал и поддържал шест години, както и сайта на БФВТ, разбира се) и се налага заедно да предприемем действия достъпът да бъде премахнат. За да не бъда обвинен някога от прекалено мнителните хора в организацията, че съм направил вредителство в страницата. Каквото вредителство, ако проявявах спомената „подривна активност“, сигурно щях и да съм сторил досега.
На следващия ден в групата се появи коментар от авторитетната фигура във водната топка Андрей Константинов (явно отново фалшив профил, което стана ясно малко по-късно, и е бил одобрен пак от автоматичния асистент на групата) – близък до федерацията деятел, в който пост той изненадващо критикуваше БФВТ. На първо четене не се усъмних в автентичността на интелигентно написания текст. Затова оформих отделен пост с коментара на Константинов и с моя текст от предния ден, публикуван по-горе.
Публикувах текста (тук е моята съществена грешка) и веднага се обадих на Константинов (трябваше да е обратното) за потвърждение, който веднага каза, че има негов фалшив профил в групата. Докато говорехме изтрих двата текста – материала и коментара под публикацията на БФВТ. Константинов поиска да му прочета какво е написано от негово име, но получи отговор, че това няма как да стане, защото вече е изтрито. Попитах кой негов профил все пак е автентичният, за да не го блокирам в бързината по погрешка и после спрях фалшивия. Дано Константинов има сили, желание и доблест да потвърди пред командирите на федерацията този наш разговор в детайли. Така въпросната публикация, за която съм обвинен във всички смъртни грехове, на практика престоя в мрежата само няколко минути, оказали се обаче достатъчни да бъде копирана.
Час или два по-късно под поредното ми съобщение в групата за блокиран фалшив профил дойде пост на Константинов с въпрос – защо не съм му казал, че и аз съм публикувал фалшивия (тогава все пак си мислех, че е истински) пост. Всъщност беше ми трудно да му обяснявам по телефона заплетената история докато шофира. Добре би било т. нар. „ръководство“, което успешно замества Управителния съвет във взимането на решения, да се запита защо всъщност, ако исках този пост с текста от фалшивия профил, да стои публичен по-дълго време, трябваше да се обаждам за проверка на Константинов, което спешно наложи неговото изтриване. По същото време дойде и „присъдата“ от най-вероятната ръководната тричленка, която си е присвоила правото да говори от името на БФВТ и която най-вероятно включва Дановски, Бонев и Константинов…
Това са фактите около фалшивите профили, които активираха по принцип безгрешните командири на федерацията спешно да търсят поредния си враг в лицето на бившия си съмишленик и съратник (до лятото на 2023 г.), който доста им помагаше в някои отношения, но за това ще стане дума в друг текст. В тази подробна хронология има и мой сериозен пропуск, който отчитам. Но дори и с неговото наличие обвиненията за разпространение на клевети, дезинформация, деструктивни действия и подривна активност (какво ли шпионско мислене трябва да имаш, за да формулираш подобни обвинения) за престояването на един критичен пост от фалшив профил няколко минути в групата са изключително пресилени, явно тенденциозни. Най-вероятната причина за това е, че винаги правите във всичко командири на водната топка не трябва да бъдат критикувани. И това може би е в основата на драматичната наказателна акция, предприета от тричленката. Убеден съм, че нещата можеха да бъдат изяснени и изгладени на една среща, ако някой я беше предложил или поне се беше обадил да ме попита за моята гледна точка в неприятната ситуация. Защото по същата логика можеха да ме осъдят на разстрел и веднага да го изпълнят. Като Народния съд у нас и прокурорът Вишински в Съветския съюз. Разказът на Константинов и копието от публикацията с изключително кратък живот са се оказали достатъчни за произнасяне на „присъдата“ без да се затормозяват с мнението на отсрещната страна.
Другият важен извод е, че съществуват хора, способни да фабрикуват фалшиви профили само и само да дискредитират максимално БФВТ, и то точно през „Плуване и Водна топка“ заради голямата ни аудитория. Частично този път им се получи. Въпреки всичко ще продължаваме да пазим според силите си всички адресати на принципна публична критика в групата от анонимни профили и тролове или ако в критиката има реч на омразата и директни обиди. Това ще става дори ако се налага отново да плащаме цената на нови външни обвинения за влияние и/или натиск върху мен и другия администратор на групата Василен Димитров.
Вече предотвратихме влизане в групата на фалшив профил и на треньора Жарко Петрович. Предприемаме сериозни мерки за затягане приема на нови членове (вече става само ръчно) и публикациите ще влизат в групата със закъснение и след одобрение, макар и двете процедури да отнемат доста време и труд. Продължаваме напред както досега в името на любимите плувни спортове и, разбира се, без новините от сайта и фейсбука на БФВТ (по тъжна ирония на съдбата – и двата са мое дело). Но пък с отборите, клубовете и личностите – сега и в миналото, от българската водна топка.
Представих абсолютно точна хронология на всичко, заради което бързо бях анатемосан от БФБТ заедно с групата, която вярно служи вече 14 години на обичаните от милиони хора по света спортове като плуването, водната топка, скоковете във вода и артистичното плуване. Ще направя официално изложение по въпроса до Управителния съвет и до Общото събрание на БФВТ, които надявам се да вземат адекватно решение с оглед на обстоятелствата, базирайки се и оценявайки поне малко от това, което съм направил за каузата на българската водна топка в последните две десетилетия.
За 40 години в журналистиката не съм позволил да бъда забъркан в нито един скандал и гарантирам за верността на всички факти в написаното тук за случаите с фалшивите профили с авторитета си на единствения български журналист, носител на награда от МОК за спортна журналистика и на двете български награди също за спортна журналистика „Братя Ексерови“ и „Люпи и Мичмана“.
СПИРАМ РАБОТАТА ВЪРХУ АЛМАНАХА НА БЪЛГАРСКАТА ВОДНА ТОПКА
Пряка последица от „присъдата“ към мен е огромното разочарование, заради което прекратявам не само временно, а въобще, доста напредналата си работа по събиране на материали и снимки за написване на Алманах на българската водна топка. Планирах книга, подобна на луксозните издания „Тенис през три века“ (негов отговорен редактор съм), изд. на БФ тенис и „100 години кану-каяк“ (съавтор), изд. на БФ кану-каяк. Която да включва скици на най-големите личности – състезатели и треньори, през годините, на деятелите, на най-големите успехи на националните отбори и представяне на всички клубове в страната, с много статистика. Дори имам потвърждение за осигуряване, когато е необходимо, на голяма част от финансирането с план за излизане след около две години и без участие на федерацията. Но проектът вече не само е замразен, а работата по него просто приключи.
Хубаво ще е това дело да бъде свършено от някой друг, защото в българската водна топка има много истории и личности за описване и разказване, с което всички те ще получат заслуженото си място в спортната история. Аз каквото успях да дам на българската водната топка, го дадох. Тя ми отвърна с много тежка и незаслужена обида.
Снимка Николай Кръстев