Димитър Виденов – един от големите в българския плувен маратон, националeн състезател и успешен треньор, празнува на 4 юли своя половин век.
Възпитаник на ПК Люлин и Явор Блъсков, софиянецът постига големите успехи под ръководството на Емил Стоичков-Стиката. Виденов е държавен шампион при мъжете в три дисциплини – 200 м бътерфлай, 1500 м св. стил и с щафети. Участник е на Балканиади, Световни ученически игри, медалист от международни състезания в басейна и в открити води. Победител е на Босфорския маратон, „Галата-Варна“ и др. Плувал е в акваториите на няколко континента. Майстор на спорта.
Като треньор (ПК Люлин, Славия, Спринт-София) също е успешен. Неведнъж е в десетката на България, стигайки до тройката в класацията на БФПС. Най-изявеният му състезател е Лъчезар Шумков. Тандемът е без аналог в българското плуване по съвместно дълголетие.
Двамата са неразделни от първите стъпки на Лъчката във водата до края на спортната му кариера.
Виденов прави възпитаника си в Сингапур през 2010 г. първият български плувец, участвал на Младежки олимпийски игри (полуфинал на 100 м бруст). Изведе го до десетки държавни титли в трите дистанции на бруста, до национален рекорд на петдесетака, до три световни първенства (Казан 2015, Будапеща 2017 и Гуанджоу 2019), и покрит олимпийски норматив за Рио 2016.
BGswim.com и Асоциацията на българските плувци честитят юбилея на Димитър Виденов. Плувай в свои и непознати води, Митаче!
На лагер в Сандански през 1995 г. с отбора на ПК Люлин, воден от Емил Стоичков-Стиката
С националния отбор на Балканиадата в Белград през 1996 г.
Влизаме в кожата на Димитър Виденов през очерка за него от Василен Димитров за списание „Плуване&Водна топка“ през 2017 година. Тогава той тренираше Лъчезар Шумков за световното първенство в Будапеща, а в същото време водеше самоподготовка за поредното си предизвикателство в открити води. 
Изгревът току-що е окъпал вълните, заклещени в протока между Златния рог, моста „Фатих” и бреговете на Азия и Европа. Течението и постоянно прииждащият човешки поток поклащат наредените успоредно десетки фериботи, патрулирани от каяци и полицейски катери. Тече трескава подготовка за Босфорския маратон – единственият плувен между два континента в цял свят.
Участниците са над хиляда. В пъти повече са неуспелите да подадат заявки, поради лимита от организаторите. Сред ВИП-зрителите са и плувни легенди от галактическата величина на Марк Шпиц, Йън Торп, Инге де Брюин. И тримата са видели победите на един българин, който без да бъде пресилено може да бъде наречен един от символите на състезанието, организирано от Олимпийския комитет на Турция и обявено за маратонско събитие №1, извън организираните под шапката на ФИНА.
На Босфорското изпитание Димитър Виденов има 16 участия (до 2017 година). Печелил е генералното класиране през 2009 г. В три възрасти има общо 13 титли (абсолютен рекорд) по 6,5-километровото трасе от азиатската част Канлика, намираща се на пристанището Куру чешме, до района на джамията Ортакьой.
Побеждава състезатели с по-добра подготовка, но без неговия опит, знания за теченията и спецификите на проявата. Те му помогнаха и през 2016-а на 41 години да завърши втори в генералното класиране. Победи го единствено състезател, който може да му бъде син. В същото лято се хвърли в още по-голямо предизвикателство и триумфира на 5 пъти по-голямо изпитание – 30-километровият маратон в Каламата.
Виденов носи първия медал от световно за ветерани (в Крайстчърч, Нова Зеландия през 2002 г., където печели общо 5 отличия и първата ни титла в мастърския маратон). На 30 март 2002 г. скача в ледената вода от 14 градуса на Корсарския залив, намиращ се във втория по големина град в Нова Зеландия – Крайстчърч. Малцина завършват 3-километровата дистанция. Митака обаче деяни на студ. Плува в трудни условия още при първото си маратонско изпитание, на 25 км в папуреното мочурище на Масларево, община Полски Тръмбеш. В развъдника за шарани, на 16-години той печели първия си медал при мъжете.
В Корсарския залив Виденов стиска зъби, не се е намазал със свинска мас. Предвидливо не е взел, в Сингапур, където е едното от прекачванията, арестуват за носенето на подобни биомазила. Конфискуват му петте кебапчета. В Нова Зеландия има проблеми с митничарите, заради плик с ябълки, но на връщане им показва 5-те си медала.
Виденов е медалист и от олимпийски мастърски игри в Сидни. Извел е четири пъти до титлата на същия форум и своя състезателка (Галя Стоянова). От радетелите е за активното плуване за цял живот у нас. Постига успехите си на състезаващ се треньор, работейки в продължение на десетилетия на едно и също място – на басейна на Спортно оздравителен комплекс „Лозенец“ към Правителствена болница.
Интересен и многопластов, роденият на 4 юли 1975 г. под знака на Рака Виденов споделя пред „Плуване&Водна топка” различните измерения на плувните си страсти.
Кръвта на маратонеца
„Босфорският маратон е уникален. Коварното вълнение, студените водни потоци и огромният брой медузи правят изпитанието много тежко. Много силни състезатели са оставали далече в класирането поради непознаване на маршрута, разказва Виденов. – Не мисля да се отказвам от маратоните и след 40-те си, защото не било до възраст, а от любов към плуването. От дете обожавам да разцъквам надълго и продължително. Усещането е различно в река, море, язовир, но потопена и споделена в естествената природна среда, страстта ми се засилва повече. Не от всеки става плувен маратонец. Трябва да ти идва отвътре. От гледна точка на физиката и физиологията може да си перфектен за дълги изпитания и плувания, но без нагласата и психиката на маратонец трудно би успял. В маратонското плуване повече от всичко преодоляваш себе си. Бориш се с противници, но най-вече със себе си, с неблагоприятните и често пъти ужасни природни и атмосферни условия или температура и каприз на водната стихия.“
Най-трудното плуване
„През 2005 г. на шампионата на Швейцария на езерото Лаго Маджоре. Нищо не беше с мен в онзи ден и се чувствах ужасно през всичките 15 км. Но колкото и болезнено и неприятно да се чувствах по време на цялото плуване, никога няма да забравя и сред каква красота плувах. Друго неприятно, но пък много успешно състезание беше при победата ми на най-престижния български маратон – „Галата-Варна“. Малко след старта се задавих с водорасли, които на финала бяха заседнали в гърлото ми. През 2001 г. на маратона ми се скъса връзката на банските и положението спаси конкурент, който ми услужи с негов 5 минути преди старта.“
Не съжалява за нищо като състезател
„Страхотно е, че имах възможност да тренирам този уникален спорт през ученическите си и студентски години. Да съчетая плуването с обучението. Да остана толкова дълго в басейна огромна заслуга има и президентът на ПК Люлин Георги Войнов, който подкрепяше клуба със собствени средства до отнемането на лиценза поради липса на състезатели. Той и майка ми Соня и баща ми Методи са зареждали с нови импулси любовта ми към плуването. 
Мога да съжалявам единствено за пропуснати шансове като треньор на Лъчо Шумков. Че в началните мy години нямахме повече подкрепа и условия, за да му създам по-добра база за реализацията на огромния му талант.
Лъчо има уникална психика и характер. Не бях срещал човек, за когото може да се каже, че е роден спортист и състезател. Не визирам физическите и функционални качества, говоря за психика по време на целия спортно-състезателен процес и на тренировки и на състезания. И той е такъв от началото на кариерата си. Не знам определението роден шампион, но тук видях роден спортист.
Всичките ми значими постижения като треньор са свързани с Лъчо – титлите, рекордите, участията на големи първенства. Няколко състезания са особено стойностни и паметни за мен – първата Младежка олимпиада в Сингапур 2010 и турнирът „Златна мечка” в Загреб през 2014 г.“