Незабележимо българско участие на европейското за юноши и девойки в Мюнхен

Николай Кръстев

Незабележимо българско участие на европейското по плуване за юноши и девойки в Мюнхен е възможно най-мекото и щадящоза младите ни спортисти заглавие за „продукцията“, която ни представиха родните състезатели в столицата на Бавария.

Няма смисъл дори да бъдат изброявани класиранията и времената на седемте български момчета и едното момиче, които стартираха в Мюнхен. На фона на все по-засилващата се конкуренция при младите на Стария континент нашите бяха 30-ти, 40-ти, 50-ти и по-назад дори… Точните данни могат да бъдат открити на сайта на първенството ТУК, а коментари и анализи за българското участие ден по ден на шампионата на сайта на неуморния Румен Атанасов ТУК

Единственият полуфинал съвсем не е утеха, защото Адриан Йонинов завърши 14-и на 200 м гръб с време по-слабо с повече от 2 секунди от най-доброто му постижение и дори само да го беше повторил щеше може би най-малкото да е финалист. Което щеше да е личен успех, но нямаше да промени общата нерадостна картина.

Странно е, че за БФПС този шампионат не съществуваше в публичното пространство. Без превю и официално съобщение от страна на централата за състава, дисциплините и треньорите в Мюнхен. Без снимка на отбора. Без отразяване на самото състезание в сайта на организацията, както е редно. И това не само защото селекцията, подготовката и самото участие са осъществени с публични държавни средства от доста добрия бюджет на федерацията, а просто защото така се прави от всяка уважаваща себе си и феновете си спортна организация.

На този фон има ли смисъл въобще да питаме колко от стартиралите на това европейското са покрили собствените нормативи на БФПС за състезанието? И защо въобще са необходими тези нормативи, когато те на практика не значат нищо, защото има и добре смазани административни пректики те да бъдат заобикаляни и на практика заобикаляни.

Безспорен факт е, че в исторически план дори без специално проуване на архивите това е сред най-бледите български участие на европейски шампионати за подрастващи. Процес, който отчетливо се задълбочава 2023 година особено на фона на титлите и медалите на Петър Мицин, Йосиф Миладинов, Антъни Иванов, Калоян Левтеров в десетилетието до 2023-а…

Необходимо е спешно управата на БФПС да излезе не само със становище, но и с конкретни мерки, които да ги съобщи публично. Това едва ли ще се случи преди държавния шампионат от края на новата седмица и преди европейското за мъже и жени в Париж, което силно се надяваме да излезе извън волното или неволно информационно затъмнение, на което станахме свидетели сега от страна на БФПС.

Всиммко това е необходимо, защото сме на вододела на олимпийския цикъл две години преди игрите в Лос Анджелис, за които нормативите са стряскащи и много, много силни. А тенденциите в българското спортно плуване стават все по-тревожни. Преди две години след бледото участие на игрите в Париж управата на БФПС отчете добра работа на спортно-техническия щаб за целия цикъл, изваждайки извън тази оценка самите олимпийски състезания, сякаш не те са основната цел на всеки четиригодишен цикъл и именно заради добро участие и красирания точно на тях се правят планове, многобройни и дълги лагери и се формират (и отчитат) сериозни бюджети.

Защото ще е много тъжно, ако новините за плувния спорт в българските медии продължат все така да се изчерпват със съобщения за нови световни рекорди, дело на големите звезди на синия спорт, и с бодряшки информации за поредния масов детски турнир, събрал огромен брой деца (срещу сериозни такси) и много спонсори, за който се тълпят да се снимат видни политици, но иначе рядко никой не си прави труда да съобщи имената и особено времената на победителите, защото сякаш те интересуват малцина или просто не са за казване…