На подгряващото олимпиадата в Рио европейско първенство в Лондон поне четирима от плувците ни бяха работещи. В групата от седмина състезатели, трима от тях рекордьори, с мисъл за служебни ангажименти бяха Нина Рангелова, която излезе в отпуска, Александър Николов (IT специалист в консултантска фирма), Лъчезар Шумков (също в компютърната сфера) и Любомир Агов (служител във фирма за климатици в Германия).
Такива а реалността за елитни плувци след завършването на университета или училище (за отборите по водна топка да не говорим). Световните примери също не са малко.
Държавният шампион в бруста Лъчезар Шумков имаше покрит норматив „Б” за олимпийските игри в Рио (100 м бруст) и с наближаването им също си взе отпуска. За съжаление цедката на МОК и ФИНА (Международната федерация по плувни спортове) отреди право само на един от четиримата ни плувци с въпросния стандарт (Александър Николов, Антъни Иванов, Петър Божилов и маратонецът Венцислав Айдарски – на 1500 м св. стил).
24-годишният възпитаник на Димитър Виденов приема философски решението на БФПС да посочи Сашо за Рио.
Държавният рекордьор на 50 м бруст на голям басейн, който е първият ни плувец на Младежки олимпийски игри (Сингапур 2010), участник на световното първенство в Казан 2015, на две европейски обаче остава мотивиран да продължи да тренира по същия начин. В обширно интервю за BGswim.info софиянецът Лъчезар Шумков, който е възпитаник на люлинската школа, а сега състезател на „Славия”, коментира регламента за олимпийско участие. Говори за емоцията да подобриш рекорд на Михаил Александров. За трудностите да тренира и работи едновременно.
Днес Лъчо празнува имен ден!
– Лъчо, от състезателите си, които приемат философски изпитанията на живота. И все пак няма как да не те е яд, че при покрит норматив не плува в Рио?
– Разбира се, че исках да се класирам за Рио и ме е яд, че не успях. , Това е по-скоро е надъхващ, стимулиращ яд. А не просто гняв или разочарование. Не съжaлявам за нищо от изминалия сезон. Неучастието ми може само да ме стимулира за нещо повече. Аз съм си говорил доста с Александър Николов.
Много се радвам, че Сашо успя.
Просто тренираме при много сходни условия.
А при такива, това което той направи е голям успех.
Изключително съм доволен, че имаше голяма, макар и непряка, битка кой от нас да отиде в Рио. Когато има конкуренция и съперничество, има и стимул. Постигаш повече. По-добри резултати.
В крайна сметка две точки по таблицата на ФИНА ни беше разликата в резултатите, което превърнато във времена в съответните дисциплини е по-малко от една десета от секундата. Няма как това да не ме радва, защото това е истинският спорт и състезание, а обикновено в България разликата в резултатите е доста голяма и липса конкуренция. Колкото по-голямо е съревнованието вътре в България, толкова по-добри ще стават и резултатите ни.
Това всичко обаче и зависи от съответните институции. Те трябва да проявят пряк и действителен интерес, да планират правилно и да стимулират треньорите, клубовете и състезателите.

– В крайна сметка дори плувците, треньорите и ръководителите не успяха да обяснят какъв е критерият за класиране в Рио за състезателите без норматив „А”. Нещо повече, създаде се хаос, напрежение? Какъв е коментарът ти за ситуацията?
– Големият проблем, цялото объркване и лек хаос около класирането на плувци без “А” норматив за мен дойде от това, че ФИНА не спази сроковете си за публикуване на класиралите се участници. Че нямаше яснота точно каква ще е бройката на състезателите в Рио в отделните дисциплини. Леко объркващ беше редът, по който се запълваха местата в дисциплините. След състезателите с „А“ норматив, не беше ясно дали оставащите места ще се запълнят с уайлд карти на страни, които нямат въобще нормативи, или с плувци с „Б” норматив.
Всяка година плуването се развива с бесни темпове. Очакваше се класиралите се състезатели без „А“ норматив за Рио да са много малко. Не се очакваше обаче да няма никакви плувци класирали се по ранглиста с “Б” стандарт преди универсалните места, както ги наричат в централата.

С наставника си Димитър Виденов
От наша страна тези всички условия и лимитацииможеше да бъдат конкретизирани и представени ясно и еднозначно на треньорите, за да се избегнат много други проблеми. Също така трябваше да има вътрешно условие дали по точки или ранглиста ще се реши кой от България да отиде.
Едни хора се водеха по едни критерии, други по други. Да, до колкото можах си свърших работата спрямо условията и възможностите ми. Това не беше достатъчно. Невинаги е достатъчно просто да си свършиш работата.
– Как ти се видя твоята дисциплина 100 м бруст в Рио с двата уникални световни рекорда на Адам Пийти?
– С рекорда на англичанина Адам Пити от миналата година беше ясно, че той ще е един от най-големите фаворити за златото. Винаги може да се очаква изненада от Русия или най-вече от азиатците. САЩ от друга страна са по-предвидими за мен. Тяхната квалификация е малко преди игрите и някак си са малко по-ясни техните възможности.
Изключително изравнени бяха възможности на състезателите след Пити. Англичанинът има изключителна чистота на загребванията без да загубва мощ, което е доста рядко срещано при брусисти и делфинисти. Обикновено при бруста честотата се засилва с идването на умората и колкото е по-голяма толкова и повече вода се изпуска.
Докато той тръгва нервно от самия старт, все едно ще плува само 50 м, и не загубва мощ до края на дистанцията. Такава разлика между първия и втория в дисциплината и то на олимпийски игри е нещо много сериозно. Говорим за малко повече от 1,5секунди. А също и разлика от 8 десети от рекорда му на сериите. Това са много големи разлики особено в бруста, на едно състезание и то при тази скорост.
Ще видим колко време ще се задържи рекордът, но със сигурност това плуване ще остане в историята. Не много отдавана с време под 57,5 щеше да стане световен рекордьор и на малък басейн. С това негово постижение на голям басейн без проблем може да си осигури място във финал на голямо първенство на малък басейн.
Това говори много за силата на резултата. Все още плуване под минута на голям басейн е страшно силен резултат, а да не говорим за плуване около 57 сек. С всяка година резултатите в плуването стават все по-добри и по-добри, но такива големи разлики и то на спринтови дистанции са нещо много рядко.
– А какви са детайлите около твоя рекорд на 50 м бруст? Все пак подобри постижението на световно известен плувец като Михаил Александров?
– Още от самото начало на сезона 50 и 100 м бруст ми вървяха по-добре от двестатака. Още повече имах „Б” норматив на 100 м и там с по-малко подобряване на личното време можех да взема повече точки по ФИНА, отколкото на 200 м и затова решихме с треньора ми Димитър Виденов да насочим подготовката повече към 50 и 100 м.
Тайно се надявах още на европейското в Лондон през пролетта да подобря рекорда. Бях почти сигурен, че с рекорд на 50 м ще влезна на полуфинал. И това ми беше целта. Чувствах се доста добре и плуването се получи също така добре, но както на по-голямата част от плуваната аудитория в България им е ясно, стартът и подводното не са ми най-силните части. След като гледах записа от европейското се убедих, че точно заради подводното не успях тогава да го подобря.
Участието ми на турнира „Македоники” в Солун малко след европейското беше планирано отдавна с цел да използваме върховата форма на колкото се може повече стартове. Там бях решил да плувам максимално на всички плувания на 50 м. Сутринта липсваше малко скорост, но пък успях да сглобя добро подводно и плувах много близко до личното ми време, което ми даде още надежда, че мога да подобря рекорда.
Имах и още един голям стимул да плувам бързо на 50 м – Любомир Агов, който също беше на турнира. Той беше с по-добро време на 50 м преди европейското първенство и знам, че една от неговите цели беше и е рекордът на 50 м. След толкова много предизвикателства, добра подготовка и отлично състезание в сериите трябваше да направя всичко възможно да се възползвам от тези фактори и с малко късмет да се получи силно плуване.
Късметът и концентрацията бяха на лице и направих състезание с минимални грешки. И то доведе до рекорд. Много съм щастлив, че има раздвижване в рекордите на Мишо Александров. От доста дълго време никой не се доближава до тях на бруста. Надявам се да не се получи същия застой след този рекорд.
Също така на няколко пъти съм много близко до подобряване на рекорди за възрастови групи и все за малко ми се изплъзват, така че този рекорд за мен е като прeскачане на някаква психическа бариера като примерно минута на 100 м или както за мен преди години беше да слеза под 2:20 мин. на 200 м бруст.
Да подобря рекорд на Мишо Александров за мен значи много, защото няма треньори или състезатели от моето поколение или предишно такова, които да не знаят как и колко е тренирал той. Аз лично съм присъствал на негови тренировки и знам за какво влагане и отношение към процеса става дума. Също така все още подобряване на
рекорд на Мишо почти винаги
означава и класиране за полуфинал
и то на първенства от ранга
на европейско и световно. Плувания малко под рекордите на Майк Александров, както го наричат в Щатите, на 100 и 200 щеше да означава и “А” норматив за олимпиадата в Рио. Това достатъчно говори само по себе си за неговите качества и резултати.

– Имаш покрити норматив за световното първенство в Будапеща догодина. Как ще протече подготовката ти?
– Да, имам покрит Б норматив на 50 и 100 м бруст за световното догодина и това ще ни е основното състезание за сезона. След анализите от изминалия, този го започваме с някои промени. Чакаме последните изменения по календара със състезания за 2017-а, за да набележим турнирите, които ще включим в подготовката за световното. Като цяло режимът ми няма да е много по-различен, продължавам с работата и тренировките.
По първоначален план ще се опитам да направим едно силно състезание в процеса на подготовка, на което да се опитам да покрия норматив и на 200 м.
Ще работим малко повече и с видео анализи и ще се опитам да си изчистя максимално техниката спрямо моя стил на плуване и физически качества.
Свързал съм се с хора с голям опит в ОФП-то и мисля да наблегна на специфични упражнения, които ще ми помогнат именно за силата в брустовото движение. Обмислям и промени в хранителния ми режим – от ядене на всичко към ядене на всичко по много.
– Тренираш на изключително тежък режим, работейки. Докога ще издържиш? Гледаш ли към олимпийските игри в Токио?
– На никой плувец или въобще на спортист не му е лек режимът. Няма нищо лесно и нищо не се случва без човек да вложи усилия и желание. Да, работата значително ми скъсява времето за възстановяване, но такива са условията в момента и аз съм преценил, че това е по-добрият вариант сега за мен.
От друга страна се разнообразявам и се развивам и в други среди освен спортните, което живи и здрави пък би трябвало да ми помогне след като спра със спорта. Докога ще издържа ли? Времето ще си покаже. Засега продължавам на пълни обороти. Токио е далеч във времето и не искам да го обсъждам.
Идеята и желанието засега ги има, но има и много други фактори, от които зависи дали ще остана в басейна още 4 години. Все пак това не е малко време и то при такива условия.
Очаквайте утре (29 октомври) втората от трите части от интервюто с Лъчезар Шумков
–––-
BGswim.info се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата „Плуване & Водна топка“, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.