Месец след дебютното си участие на олимпийски игри Александър Николов анализира с по-бистра глава от емоциите участието си в Рио де Жанейро. Най-бързият българин във вода изпълни мечтата си, състезавайки се в най-престижния спортен форум. Възпитаникът на Никола Петров и ПСК „Черно море” го направи в най-силния си сезон, в който подобри рекордите на двата басейна в най-престижната дисциплина – 100 м св. стил. Това обаче не е достатъчно Николов да остане в басейна. Причината ще разберете в интервюто, което здравенякът даде пред BGswim.info.
– Сашо, от дистанцията на времето как оценяваш представянето си в Рио?
– Плувах на 5 стотни от най-доброто си време, което постигнах месец преди това. Така че не мога да кажа, че съм плувал под възможностите си. Знам, че очакванията на хората, както и моите, бяха да плувам поне малко по-бързо, но в спорта не винаги се получава това, което искаме.
Не съм доволен от представянето си на 100 процента, но няма причина и да съм чак толкова разочарован.
– Как се справи с напрежението?
– Стараех се да се мотивирам с мисълта, че съм там и плувам на олимпийският басейн. Не мога да кажа, че напрежението ми е дошло в повече. Успявам да запазя спокойствие. Така беше и на световното първенство в Казан. Все пак емоциите в Рио бяха по-големи, но не могат да се опишат с думи.
Треньорът му Никола Петров беше абсолютно сигурен, че Сашо ще плува в Рио още преди година. Показва го и тениската му
– Плуваш в най-плътната и конкурентна дисциплина. Какво не ти достигна да слезеш под 50 секунди?
– Пиковата ми форма беше на олимпийската квалификация в София в началото на юли. Всеки знае, че за един месец не може да се надгради тази форма и е трудно да се задържи. И все пак задържахме формата, но очакванията ми бяха в Рио да дам още нещо от себе си, за да успея да сляза под 50 секунди.
Тръгването ми на петдесетака беше точно по план, но на връщане умората дойде по-рано и не успях да повторя връщането, което направих в София.

Най-бързият българин във вода Александър Николов прави пирамида с най-бързата жена Нина Рангелова, която е върхът на родното плуване в момента – като рекорди, постижения, класирания и цялостно влияние върху малките състезатели и обществен отзвук. Нина може би прави намигване към прословутата статуя на Исус Христос
– Какво те впечатли най-много в плувните надпревари?
– На първо място плуването на Адам Пийти. Не знам дали се е случвало някой да подобрява световен рекорд на олимпиада с 8 десети и да изпреварва сребърния медалист със секунда и половина.
На живо брустът му изглежда извънземен. Не съм най-големият привърженик на този стил, но много ми хареса.
Също така ми направи много добро впечатление и новият олимпийски шампион на 100 м св. стил Кайл Чалмърс и неговото уникално връщане, с което спечели.
За мен четири нации се отличиха от всички останали по организация, настроение и отношение – САЩ, Австралия, Великобритания и Канада.
– Кой е най-яркият ти спомен в Рио?
– На първо място емоцията от състезанието и всичко свързано с олимпийският басейн. Церемонията по откриването също беше момент, в който изтръпваш.
Въпреки че през по-голямата част от времето стояхме прави и чакахме останалите нации да минат, моментът, в който съобщиха България и цялата делегация излязохме на най-големия стадион в света, беше невероятен. Тези 50 метра, които извървяхме, ще ги помня цял живот.

Под статуята на Исус Христос участника ни в маратона Венцислав Айдарски и с треньора Николай Вакареев, който беше до него в Рио, тъй като личният му Никола Петров не замина
– Успя ли да разговаряш с известен спортист?
– От плувците размених думи с Адам Пийти. Дори взех негова плувна шапка. Също така с Макевой, Олексиак, Ефимова и други. Най-интересна беше срещата с Новак Джокович. По това време той изпращаше сръбската делегация за церемонията по откриване и ни разпита кой ще бъде нашият знаменосец и ни пожела успех. Дори се щракна в общата снимка на нашата делегация по наша покана.
Видях много известни спортисти, но единствено не успях да зърна Юсейн Болт. В селото е много гъсто населено и няма как да видиш всички.

На световноизвестният плаж Копакабана
– Кои български спортисти подкрепяше?
– След като приключи моята дисциплина, отидох на място да подкрепям състезателките по бадминтон. Гледах и някои срещи от борбата. Но когато не бяхме на място, голяма част от спортистите се събирахме в лобито, за да гледаме и подкрепяме пред телевизора нашите.
– Гледаш ли вече към следващата си олимпиада?
– Няма да се подготвям за олимпийските игри в Токио. Имам норматив и за световното първенство в Будапеща догодина, но не знам дали ще тренирам дотогава.
При мен вече нещата стоят по различен начин. Тази година завърших магистратурата и вече не съм студент. На 24 години съм и няма друг начин да се издържам освен да се върна на работа.
В последните 5 месеца бях в неплатен отпуск, за да мога да се концентрирам изцяло върху плуването и се отрази много добре. За да продължавам да надграждам, трябва да бъда отдаден само и единствено на спорта. Но това вече няма как да се случи.
През последните месеци клубът, треньорът ми Никола Петров и федерацията оказаха много голяма подкрепа и успях да се подготвя добре без да се налага да работя, за което съм много благодарен.
Но може би това беше последното ми състезание като активен състезател. Ще вземе окончателното решение до две седмици.

В друго амплоа, в тандем с Василена Матакева, която коментираше плувните битки в Рио от трибуната на БНТ