Ватерполният гигант Васил Нанов на 60 г.

Още нямаше три годинки малкият Васко в годината на първата (от общо четири) универсиади (световни студентски първенства) в София през 1961 г. Тогава на морския бряг той за първи път сложи на главата си шапка на ватерполист. В което не би трябвало да има нищо чудно, като се знае на кого е син. Защото баща му е един от най-известните и заслужили създатели на модерната водна топка у нас, още от средата на миналия век – Никола Нанов!

Сред столичните отбори само родният му Локомотив никога не е имал собствена плувна база, въпреки че през последните години и други нямат… Че това е парадокс, е ясно. Но, че това е огромен парадокс става още по-ясно когато се припомни, че „червено-черните” ватерполисти почти винаги са били и продължават да бъдат сред медалистите от първенството на страната във всички възрасти.

И затова напълно естествено бащиният пример бе, а и продължава да бъде, основното водещо начало при формирането на Васил най-напред като много добър плувец, след това като отличен ватерполист и после като успешен треньор.

Плувната подготовка, която получи от баща си бе толкова солидна, че много лесно влезе в детския национален отбор с най-силните си дисциплини, 100 м свободен стил и бътерфлай. Има и медали от тях на международни състезания в Букурещ през 1971 г.

 

 

И когато бяха Локомотив, и когато сега са Локомотив-Никола Нанов, без да са официално в Обединения спортен клуб от столичния квартал „Надежда”. И наистина е парадоксално, ако се търси само лесно и чисто логично обяснение за успешното развитие на един от плувните спортове без собствен басейн. Неговата липса, очевидно, би трябвало да има поне равностоен заместител, и като обем, и като качество, за да бъде отборът на нивото на съперниците.

Няма нужда от сложни търсения и решения, защото обяснението е съвсем простичко – труд! И всеки според гледната си точка да го умножава по колкото си иска, но задължително по повече от две, за да стане положеният локомотивски труд поне равностоен на липсата на басейн. И по обем, и по качество. Така правеше баща му, така направи и Васко Нанов, най-напред като състезател.

 

 

Първият голям успех на Васил Нанов бе през 1979 година, когато отборът спечели купата на страната, след като многократно бе медалист, а често и вицешампион. Две години преди това дебютира като национален състезател на европейското първенство група ”Б” в Швеция, където България зае 10-о място, пред Чехословакия, Швеция, Полша, Великобритания и Франция. Така Васил Нанов стигна до най-големия успех в цялата история на родната водна топка. Под треньорското ръководство на доскорошния изтъкнат национал Тома Томов  станахме осми на световното първенство в Западен Берлин  – 1978 година! А участието на Васко за този успех бе ознаменувано и с изключително важен личен принос.

В края на решителния мач със световната плувна сила Холандия, при равенството 3:3, след негова интелигентна акция бе отсъдена дузпа срещу „лалетата”, която Матей Попов реализира. Така дойде българската победа с 4:3, която ни нареди между най-добрите осем отбора в света!

Същото осмо място бе постигнато с Васил Нанов още два пъти: за Световната купа в Белград -1979 г. и в Лонг Бийч (САЩ) – 1981 г=, както и на европейското първенство в Страсбург – 1987 г.

А в шампионата на континента той има 9 участия, при които винаги сме били в първа група. 

 

 

Васил Нанов често релаксира с риболов

1981 г.  Васил премина в ЦСКА „Септемврийско знаме” и веднага стана шампион с „червените”. Там игра до 1987 г. и има седем златни медала за титлите, спечели заедно със седемте купи на страната.

Междувременно завърши и висшето си образование във ВИФ (сега НСА), където се дипломира 1984 г. Тогава бяха силните му години и като национал. С отбора на България имаше отлични изяви на турнир в Югославия, където участваха най-авторитетните състави в света: освен домакините – СССР, Унгария, Испания, Италия, САЩ и други.

И освен че игра много добре бе и най-резултатен от всички ватерполисти, с което заслужено стана голмайстор на турнира! Нещо, което не можеше да не бъде забелязано, а сред тези, които най-много се впечатлиха бяха италианците.

Така дойде поканата да играе в отбора на Лацио, който имаше амбиции в италианското първенство да премине от втората група А-2 в елитната А-1. Васил оправда възлаганите надежди и даде това, което се очакваше от него – стана голмайстор на А-2 и помогна отборът да влезе при най-добрите.

А италианското първенство вече бе станало едно от най-силните в света, защото отборите бяха много равностойни. Тогава, в турнира за купата на Италия, първенецът на А-2 Лацио срещна на разменено гостуване шампиона на страната в А-1 (12 отбора) Пескара, където играеше най-ярката звезда от Испания Мануел Естиарте.

В Рим Лацио завърши домакинския си мач наравно, а при гостуването отстъпи само с два гола разлика. Още на следващата 1988 година Васил бе привлечен в другия столичен отбор Рома, на когото също помогна да премине от А-2 в елита. 1989 и 1990 г. той бе вече във Франция и игра под ръководството на треньора Тома Томов в състава на Монпелие. И там от него се чакаше същото и той го направи. Помогна отборът да се изкачи само за две години от най-долната група при най-добрите.

Междувременно Васил Нанов продължаваше да бъде една от най-стабилните ни фигури в националния тим, където последното му участие бе на европейското първенство в Атина през 1991 г. След него отново се върна в Италия, макар и не в елита, а на следващата година си дойде в София и скоро след това приключи активната си състезателна дейност.  

Огромно богатство е това, което той знаеше и можеше като ватерполист и затова най-логично бе да продължи като треньор. Водеше мъжкия национален отбор от 1994 до 1998 г., като най-успешното му представяне бе осмото място на европейския шампионат във Виена през 1995 г.

В началото на новия век се зароди идеята за възраждане на силната водна топка в Локомотив, макар и (засега…2014 г.), не в рамките на Обединения спортен клуб. Така 2004 г. бе създаден клубът по водна топка Локомотив-Никола Нанов, с председател и треньор Васил Нанов.

От 2006 г. за пряката треньорска работа се грижи и друг голям ватерполист и бивш национал Георги Гаджев, чиито отбори много често са шампиони за всички възрасти преди мъжете. В клуба като треньор на младите работи и големият вратар на “Славия” и националния отбор Илия Борисов.

След пауза от близо две десетилетия, през 2009 г. българските национали за юноши, водени от Васил Нанов и Георги Гаджев, отново се класираха за участие на европейското първенство, като спечелиха квалификация.

Само този факт е показателен за кълновете на възраждане в нашата водна топка, което бе повторено през 2011 г. Гръбнакът и на двата отбора е съставен от състезатели на Локомотив Никола Нанов.

 

 

Приемам за разбираема скромността на интелигентен човек като него да не спомене и сина си между най-добрите млади ватерполисти. Но има една стопроцентова гаранция, че скоро синът, който завършва УНСС, ще направи неизбежно споменаването на името му сред най-добрите.

Защото със сигурност знам, че той отлично разбира неотменното си задължение да бъде достоен внук на славния си дядо, чието име носи –  Никола Нанов!