Интервюто с председателя на Националната комисия по водно спасяване и член на НС на БЧК е част IV от поредицата на BGswim.com.
Не е пресилено да се каже, че Стоян Андонов е име-легенда в българското водно спасяване. Това се предопределя от няколко обективни обстоятелства. Първо, той е индивидуален световен шампион по водно спасяване. Второ, той е дългогодишен ръководен деятел на българското водно спасяване с неоспорим и забележителен принос за неговото административно развитие и организационно израстване. Трето, той е доцент и доктор в НСА-София, с акцент и върху обучението по водно спасяване. Четвърто, той е име известно в областта на водното спасяване и извън пределите на страната, ценен и уважаван международен експерт, получил немалко награди.
– Г-н Андонов, кога и къде беше първия ви досег с водното спасяване?
– Случи се през 1977 г. Предната година бях завършил курс за воден спасител и реших преди казармата да поработя един-два месеца. Първият ми работен ден беше на 2 август при силно вълнение, жега и червен флаг. И тогава имаше криза за спасители и бях сам на един от крайните постове. Беше доста напрегнато и малко страшно.
– Имате забележителен учител в областта на водното спасяване, за който още приживе се носят митове – Стоян Танев-Чудото. Какво е за вас той?
– За мен и досега Стоян Танев е учител. С неговия младежки дух и любов към водното спасяване, той и сега е ръководител на един от образцовите във водното спасяване плажове по Черноморието.
– През 1981 г. в София станахте индивидуален световен шампион по водно спасяване. Този успех предизвиква в плувните среди фурор. Как стигнахте до него?
– След казармата, в края на сезона на 1980 г., участвах като редови спасител от „Слънчев бряг“, за първи път в зонално състезание по водно спасяване в Бургас, после на републиканско в София, проектонационален отбор, турнири, лагери и участие в две световни първенства.
За съжаление на второто, не успях да повторя световната титла, поради отнемане на точките от едната дисциплина. Според мен несправедливо, но тази участ сполетя и Веско Суров и отборът ни беше изместен от първото място от домакините – Полша.

Тандем абсолютни световни шампиони: Емилия Юрукова и Стоян Андонов в София през 1981 г.
Бих искал да отбележа, че по това време в отбора ни имаше забележителни състезатели от плуването – братята Стефан и Петър Георгиеви, Красимир Енчев, Ани Костова, Даниела Влайкова и др. Въпреки вътрешната конкуренция, треньорът ни Мирчо Карагьозов успя да изгради от нас такъв колектив, че повечето от съотборниците и до ден-днешен сме най-близки приятели.
Като споменахме Мирчо, лека му пръст, искам да посоча, че в моя професионален живот като треньор и преподавател, той винаги е бил пример за подражание. За мен това беше един от най-добрите спортни мениджъри (по онова време не се казваше така), с отлични познания и вроден нюх на психолог.
– Кои са най-големите проблеми на българското водно спасяване?
– Най-големите проблеми на водното спасяване са и най-големите проблеми на държавата ни. Демографската криза, масовата емиграция на млади хора, ниско заплащанe и т.н. Нашите водни спасители са много добре подготвени, дипломите им от ВСС на БЧК са признати почти в цял свят и това води до отлив на кадри от българските плажове.
Въпреки това, смея да твърдя че в България е изградена и функционира доста добре, въпреки посочените проблеми, една от най-успешните водноспасителни организации в Европа, призната за еталонна. Не напразно ВСС на БЧК обучава кадри за цяла Източна и Централна Европа, та чак до Малта. Имаме вицепрезидент на Европейския клон на Международната федерация по водно спасяване в лицето на проф. д-р Тодор Попов.

– Възможно ли е някога да бъде открита специалност „водно спасяване“?
– НСА е най-големият „производител“ на спасители за море в България. Не са малко и спасителите за басейни. Всички студенти от НСА преминават курс по „Водноспасителен минимум“ за оказване на помощ при водни инциденти.
За разкриването на бакалавърска специалност е необходимо търсене на мениджъри за водното спасяване, а такова за сега е доста ограничено от обстоятелства, нормативни актове и т.н. Разработваме обаче магистърска програма, която да включва водноспасителната дейност в нейния широк обем – превенция, кадри за обучение на спасители за плажове, наводнения, ръководство на спасителни операции и т.н.
– Бихте ли споделили любопитни епизоди и куриози от света на „бадемайстерите“?
– Думата „бадемайстер“ много често се употребява неправилно. Може би е по-близка до дейността на спасителите на плувни басейни. На спасителите се приписват, а понякога и те разказват разни пикантни историйки.
Но това са хора с огромна любов към морето и водните спортове, които понякога само за ден спасяват по няколко човешки живота, с риск за своя. За много от тях парите не са това, което ги кара да работят тази професия.
– Как виждате българското водно спасяване след 15-20 години?
– Ще ми се да запази облика си, като има възможност за въвеждане и използване на най-съвременни технически средства и съоръжения.

Това е Стоян Андонов
Роден на 19 септември 1959 г. София. Възпитаник на Националната спортна академия (бившия ВИФ „Г. Димитров“) – треньор по плуване и учител по физическо възпитание. От 1983 до 1985 г. е треньор по плуване в ДФС „Левски-Спартак”. От 1985 г. – асистент, ст. асистент, гл. асистент, доцент в катедра „Водни спортове” – НСА. Областта, в която работи, е техника на плуването и водното спасяване. Защитена докторска дисертация в областта на водното спасяване.
Председател e на СК „Водни спортове”–НСА. С водно спасяване се занимава при треньорите Стоян Танев и Мирчо Карагьозов. Треньор на националния отбор по водно спасяване (1987–1991 г.). От 1994 до 2005 г. е директор на Дирекция „Водноспасителна служба” при НС на БЧК, а от 2006 г. и досега е председател на Националната комисия по водно спасяване и член на НС на БЧК. Член на Комисията по образование към Международната федерация по водно спасяване (ILSE).
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.