Това е един от акцентите за историята на водното спасяване в България – част от поредицата на BGswim.com. Осъществена е със съдействието на БЧК. Снимките са предоставени от Иван Георгиев – главен специалист към Водноспасителната служба в организацията.
Славянските племена, заселили се на Балканския полуостров през VI–VII век от н. е., са използвали и развивали най-вече военното дело, уменията да плуват, да строят лодки и да гребат. А те са изисквали и определени познания за оцеляване във водата. За тях свидетелства книгата на древногръцкия автор Маврикий „Стратегикон“, в която са описани плувните умения на славяните, населявали днешната територия на България.
Няма запазени исторически данни за съществуване- то на плувни или спасителски умения след образуването на българската държава през 681 г., но за тях може да се предполага във връзка с търговската и риболовна дейност по река Дунав и Черно море.
1928 г. – Професионална водноспасителна команда към общината на гр. Варна.
С падането на българската държава под османско господство за пет века се прекъсва нормалното обществено-икономическо и културно развитие на страната и логично не съществуват данни за подобна дейност.
Възраждането
Едва в годините след Възраждането, наред с народната медицина, методите на морската практика и военното дело, се появяват и публикации, свързани със съживяването. Сава Доброплодни го описва в своята книга „Кратко здравословие или уроци как да си вардим здравето“ (1865 г.) и през 1882 г. в списанието на варненското медицинско дружество като „Ръководство за оказване на първа помощ”.
Интересни данни за начините, които са се препоръчвали за спасяването на удавени и по-точно за тяхната реанимация, се съдържат в книгите „Домашен лекар”, „Книга, полезна за всеки домакин” от д-р Д. Моллов (издадена през 1885 г.) и „Наръчна книга за полицейски стражарье” от Т. Бойчев (1890 г.).
За периода преди Освобождението от турско робство, както и в първите 20-30 години след това, спасяването на давещи се е дело на ентусиасти или рибари, моряци от морските и речни служби, които предлагали услугите си на частни лица или отделни стопани за охрана на живота им при къпане или плуване срещу минимално заплащане или безплатно.
След Освобождението
Наченки на организирана водноспасителна дейност има през 1894 г. в Бургас и 1895 г. в Русе, като става в рамките на създадените там гимнастически дружества.
Христина Хранова е била първата жена документално доказан воден спасител в света.
Една от първите документирани прояви на водно спасяване в страната е свързана с името Христина Хранова Ценкова. По време на Пребиваването си в град Варна, където работи дълги години като акушерка, тя е спасила от удавяне 54 души.
Този факт се удостоверява с награждаването й от варненския окръжен управител от 1907 г., със сребърен орден „За гражданска заслуга”.
Поради липса на информация за други прояви на водноспасителна дейност от жени може да считаме, че Хранова е била първата жена документално доказан воден спасител в света.
През 1908 г. тя преплува разстоянието от Варна до нос Галата.
В началото на двадесетте години главно във Варна и Бургас се наемали рибари с лодки за да охраняват плажовете с цел недопускане на външни лица. Именно тези рибари обаче поставят началото на водното спасяване като вид професионална дейност в страната.
ХХ век
Първата щатна водноспасителна команда в България е създадена през 1928 г. към кметството на Варна за охрана на привличащите все повече посетители на местните морски бани. Съществено развитие в плувната подготовка на спасителите е свързано с Алекси Алексиев-Папата, който въвежда за пръв път изпит и норматив по плуване и скокове във вода при подбора на спасители, които да работят през сезона по плажовете.
Бургаски легенди от началото на 40-те години на миналия век са спасителите (отляво на дясно): Х. Георгиев-Рингата, П. Благоев-Пандира, Г. Кондолов-Шерифа, Т. Толепов-Курназа и П. Филипов-Чоко.
През 1948-1949 г. е издадено ръководства за обучение по плуване, в които е застъпено и водно спасяване.
Основните кадри за осъществяване на водноспасителна дейност са младежи, занимаващи се активно с плувни и морски дисциплини в системата на ДОСО (Доброволческа организация за съдействие на отбраната).
Те също така издават учебни помагала, скици, табла и др. Успоредно с дейността на ДОСО, подготовка на водни спасители извършват Министерството на народната просвета и Висшия институт за физическа култура „Г. Димитров” (НСА „В. Левски”).
Обучение на спасители в Созопол през 1975 г.
През 1964 г. е създадена Водноспасителната служба към БЧК. На БЧK e възложено да създаде сектор по Водно спасяване, който да поеме подготовката и обучението на кадри за водноспасителната дейност, да подготви документи за цялостното устройство на водното спасяване в страната, да отпечата учебници и друга литература за нуждите на обучението на водноспасителни кадри и да провежда масовата разяснителна работа сред населението за предпазване от удавяне.
Нейна основна цел е намаляване на водния травматизъм в страната.
В тази връзка ВСС обединява и координира дейността на организации и структури, работещи за опазването на човешкия живот при водни инциденти.
Благодарение на усилията на Водноспасителната служба към БЧК, нашата страна е една от малкото страни с държавна нормативна регламентация на водноспасителната дейност.
Очаквайте третата част от поредицата – за спортно-състезателната дейност по водно спасяване в България!
Прочетете ТУК за световната история на водното спасяване!
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.